Алманах "Звънтящи Кедри"

Обръщение на автора на алманаха

Скъпи приятели !

Вие получихте първото издание на информационния алманах "Звънтящи Кедри" и искрено се надявам, че ще станете негови редовни читатели.

В продължение на повече от три години аз събирах информация за различни хора, живеещи с идея за родовите имения и с радост искам да я споделя с вас. Тук има мисли, идеи, опит...С една дума, всичко, което с всеки изминал ден ни приближава към реализация на нашите мечти - съвместно творение и радост за всички от резултатите ни.

Но на този етап, за съжаление, все още много малко хора знаят за движението "Звънтящи Кедри".

Има много хора, които нямат достъп към всемирната мрежа на интернет...

В края на миналата година аз посетих издателството на руския вестник "Родовото имение" в Москва, който бе създаден в поддръжка на идеите на Анастасия, описани в книгите на Владимир Мегре. Желанието на руските колеги беше да не повтарям техните грешки, да дадем колкото може повече информация чрез вестниците и интернет. Движението "Звънтящите Кедри на Русия" започна в Русия веднага след издаване на книгите на Владимир Мегре, а вестникът се появи чак в началото на миналата година... Хората, пожелали да създадат Пространството на Любовта и да направят родовите си имения, изминали много дълъг и труден път, и всеки от тях се справял сам, а можеха да го направят заедно. Много радост и разочарования, успехи и неудачи останаха несподелени... Вината за всичко това е липса на информация. Още тогава се роди идеята за създаване на този алманах, но ми беше необходимо много време за осъществяването и'. Най-после вие имате възможността да се запознаете с информацията, която аз събрах от руските сайтове, вестниците и лични срещи. Споделете с нас вашите мисли, мечти, опит, радост или разочарование и ние ще публикувам вашите материали.

Разкажете на своите единомишленици, приятели, колеги и съседи, у дома или просто при среща с познати за нашето on-line издание и за книгите на Владимир Мегре.

Изразявам безкрайната си благодарност на издателството "Аливго", което дари България с безценен подарък - книгите на Владимир Мегре и на Атанас Маринков, Елена Петрова и Гергана Димитрова за помощта в създание на алманаха "Звънтящи Кедри".

С уважение, Гера Глубоковских

almanah@kedrovka.com

гр.София, ул."Княз Борис I", № 129
за писма: София, 1000 п.к. 1494
тел.: 02/ 981 99 41
0899/ 855 668

Напишете за вашата мечта и много хора ще прочетат за нея, умножавайки мислите ви за сътворение. Не е задължително това да стане веднага с бързите им отговори и предложения, но най-вероятно ще се изгради поредната "пътечка" към осъществяването на вашата мечта. Не мога да говоря за всички, но за собствения си опит точно зная, че това е така.

"Сибирският малахит" - така ласкаво наричат Сибирските Кедри. Кедърът е "перлата" на сибирската тайга, красотата и гордостта на Русия. Във въздуха на кедровите гори се усеща неповторим аромат. Кедрите обогатяват въздуха с фитонциди, органични киселини, антоциани, ферменти, които убиват болестотворните микроорганизми, придават на въздуха целебни качества.

Кедърът се размножава със семена, които съхраняват репродуктивната си способност четири години. След засаждането семената леко се покриват с пръст. Те израстват в същата или на следващата година, рядко на третата. Вече поникналата фиданка се нуждае от сянка и поливане. Младото дърво оформя короната си към 5та-7та година, а към 15та-25та година спуска клони почти до земята. Между 20та и 30та година започва умирането на долните клони и короната приема яйцевидна форма. Кедърът расте много бавно и дава плодове (шишарки) към 18та-20та година, а култивирания кедър на 7та година. Това е подарък за вашите потомци ! От едно дърво могат да се съберат между 25-30 кг. кедрови ядки, но са известни случаи до 100 кг. кедрови ядки от култивирания кедър.

Кедрите се пресаждат рано на пролет, но предпочитаният сезон е есента.

Кедрите трябва да се засаждат с „бавачки”- листни дървета, които ще пазят сянка. За пресаждането е необходимо да се изкопае яма с размери 50 х 50 см. Да се приготви специална смес от естествено обогатена тор, торф, борови иглички, борови трици и пясък. Пазете целостта на кореновата система ! Не прекалявайте с употребата на естествена тор, защото това ще доведе до изгаряне на корените им !

Преди посаждането корените задължително се поставят в рядка каша от глина за 30 мин. Поставете внимателно дървото в ямата, наместете корените, засипете с почвата и леко утъпчете, полейте, и в първите 2-3 месеца следете почвата да не изсъхва.

През лятото на 2003 година нашите приятели Андрей и Катя си построили временно жилище на територията на родовото си имение. Впрочем то е направено толкова практично, че може да служи и като постоянно, поне първите десет години...

Ето какво ни сподели Андрей: "Четейки статии на А.М.Щастливи, осъзнах, че не трябва да се строят палати на пет етажа, а трябва да се построи малка "лисича дупка". Практически само за една седмица ние с Катя направихме нашият проект. А три месеца по-късно той беше осъществен. В края на октомври 2003 г направихме последните "щрихи" ( тоалетната, изкопахме място за язовир, геран, засадихме вишна, лалета и много други неща...). Хората с недоумение и дори страх гледаха на този проект. Но вече мога да кажа с увереност, че там се живее много комфортно. Топло. Уютно. Няма мишки. Няма влага. Целият конденз се събира и се използва в системата за отопление. Строежът е направен от трупи с диаметъра 30 см. Има система на активна и пасивна вентилация. Осветлението е автономно. Отопляваме се с пещ с бавно изгаряне на дърва с воден конвектор и резервоар за гореща вода. Прозорецът е голям, като телевизор, който има само един канал "Природата на моето родово имение".

Докато се направи желаната къща, "лисичата дупка" постоянно ще ви радва окото с живия си дизайн. Също така можете да я използвате в продължение на много дълъг период без да са необходими средства за ремонти, боядисвания и т.н. Тя ще издържи без реконструкции повече от 10 години, имайки всяка година най-различен дизайн. След като направите къщата, ще имате възможност да я използвате с най-различните цели: баня, къщичка за гости, работилница, складово помещение, зимник за плодове и зеленчуци и т.н.

"Лисича дупка" (дупчица) се намира в Кемеровска обл., Русия. Който не вярва, елате на гости и се убедете сами".

Нашите приятели Андрей и Катя посрещнаха 2004 година в родовото си имение и сега вече подреждат територията си.

Катя и Андрей, пожелавам ви щастие, благополучие и сбъдване на мечтите ви. Лично аз искам да ви благодаря за сърдечното гостоприемство и дадената ми възможност за невероятни срещи с хора и природа по време на моето пребиваване в Русия през февруари тази година. Вие ми направихте най-прекрасните подаръци ! Благодаря ви и ви пожелавам успех !

Не вярвате ли, че е възможно да се отгледа прекрасна реколта картофи без да копаете градина? Не вярвате ли, че е възможно да се отгледа прекрасна реколта картофи без да засаждате семената на картофите в земята? Не вярвате ли, че е възможно да се отгледа прекрасна реколта картофи без да се борите с бурените, без да ги поливате в сушава година? Сега, когато вие положително сте отговорили на тези въроси, бързо четете надолу и " не вярвайте на очите си ".

Имайки предвид книгите на Фокин и Курдюмов, много от нас за пръв път разбраха "Възстановителното земеделие" с така наречената "пермакултура". Оказва се, че е възможно добиването на добра реколта на зеленчуци в градината, без да се използва трудоемкото и вредно за плодородния слой на почвата разкопаване. Засаждането на семената не се извършва чрез закопаването им в земята, което затруднява поникването им. Ние вече имаме опита от използване на плоскорезите на Фокин. Работи се по-леко, отколкото с мотиката. Оказва се, че и плоскорезът не е върхът на съвършенството! През септември по интернет се получи статия от потребител от Краснодарския край, в която той разказва за високите добиви на картофи, отгледани... в слама ! Някои изразиха съмнение в ефективността на този способ като се позоваха на благоприятния климат на Краснодарския край.

Тази технология предаваме с думите на скорошния член на нашия клуб Сергей Викторович Михайлов, "случайно" изпробвал технологията на практика. Случайно затова, защото е чул за нея в сауната ! Тъй като той е човек, отворен към новите начинания, намерил нужната слама и я докарал в градината си. Той закъснял с времето за засаждане на картофите и не се надявал на добър изход от експеримента. Поставил картофите на разстояние 25-30 см един от друг върху не копаната земя, покривайки ги със слама. Дебелината на слоя слама достигала 35-40 см. Успоредно с това, засадил и "контролните" картофи по общоприетия начин. Първо поникнали "контролните" картофи. След известно време "позеленя" и сламата. Виждайки това, Сергей се удивил леко и след това "забравил" за експеримента. За цяло лято само един път ги полял с маркуча от "благоприличие". През есента, когато дошло време да се копае, "контролните" картофи дали типичен резултат за този сезон: един картоф със средни размери и два-три дребни от корен. Когато с вила повдигнал сламата, той не повярвал на очите си ! На корен се падали два-три големи и три-четири средни картофа и имали гладка и правилна форма, близка до елипсовидната. Част от картофите се били окопали в земята, а част от тях лежали в сламата. "Добитата" по този начин реколта възлизала на над 120 кг. Еквивалентният добив на 100 кв.м. реколта е равен на 400 кг картофи при неблагоприятните природни условия през лятото на 2002 година !

Всичко гениално е просто ! Всичко, което ти е необходимо днес, е около теб ! Избирай, мисли и действай, Човече !

Читателски клуб "Родник", гр. Коломна, Московска обл.

Прочитайки първата книга на Владимир Мегре, аз твърдо реших да направя гнездо за пчели така, както го описва Анастасия. Започнах да изучавам книгите и да търся информация в интернет, но не можах да намеря отговорите на моите въпроси. Никога не съм се занимавал с пчели и нямах представа как те събират мед и как се гледат. Хората, на които съм показал описанието на гнездото, само се усмихваха скептично, повдигаха рамене. А един пчелар ми каза, че това е "кошер за мързеливци", защото от него не можеш да събереш повече от десет килограма. Случайност (а сега разбирам, че няма нищо случайно) ми помогна да срещна човек, който ми помогна със съветите си. По време на изготвяне на гнездото, възникнаха много въпроси: каква трябва да бъде дължината на летвичките, къде трябва да се сложи, под какъв ъгъл да се сложи гнездото и много други. Наложи се поне пет пъти да прочета описанието и допълнително да се консултирам. Какво се получи, съдете по снимките.

Материалът, който е използван е липа с дебелина 55 мм, а след обработката 45 мм, което не е достатъчно за зимата. Дължината на кошера е 1,2 м. Вътре в кошера са поставени летвички. Отначало аз направих сенникът къс, но след това го удължих до 750 мм. Горният капак е закрепен здраво, а долният може да се сваля. Сложихме кошера под ъгъл 30 градуса. Моят наставник Илия Иларионович ми предложи да поставим кошера на неговия участък, където той имал около 10 кошера с пчели. За да заселим кошера, купихме две пчелни семейства, тежащи около четири килограма всяко. Свалихме долният капак и го сложихме като продължение на кошера. Започнахме внимателно да пускаме пчелите вътре. Илия вземаше пчелите с черпак, а аз ги подгонвах с дим. Аз работих с маска и ръкавици, а той с голи ръце, но нито една пчела не го ужили. Бях просто изумен.

Прибрахме пчелите и си тръгнахме в къщи. На следващия ден бяхме учудени от поведението на пчелите. Те се събраха в една голяма топка и не искаха да излитат навън. Следващите два дни валеше пороен дъжд, пчелите не излитаха и дори не докоснаха захарният сироп, приготвения за тях. Илия махна капака, извади много мъртви пчели и каза, че ако утре пчелите не започнат да строят пити, ще се наложи да ги преселвам в един от неговите свободни кошера.

Аз много се притесних за пчелите, но на следващия ден Илия ми донесе радостна новина. Той каза, че пчелите са се успокоили и вече обследват територията си. Ето така те започнаха да строят "вълшебните" си пити.

На някои места пчелите залепиха летвичките с прополис, както се вижда на снимката. Сега построиха питите почти до средата на кошера, но това е техният резерв за зимата. Така, че ще вземаме мед от тях догодина. Илия Иларионович каза, че марийците добивали мед с помощта на вертикални дънери. Ние посетихме музея и заснехме единия от тях. Този дънер-кошер е над 100 години. Висок около 3 м с дебелина на стените около 7 см. За да се добива мед, отпред на дънера е поставена една летва, която се маха, за да има достъп до питите. Има и пролуки за вентилация. В музея има и други, по-малки кошери, но всички те стоят вертикално.

Иска ми се да се пообщувам с хората, които успяха да направят кошер, както го описа Анастасия. Ако имате въпроси, пишете ми на адрес: wowa@marien.dvlg.elektra.ru

Нека всеки в родовото си имение да има такъв "кошер за мързеливци"
С уважение, Владимир

P.S. Сега търся дънер с дебелината на стените не по-малка от 6 см и ще успея да го направя точно така, както описва Анастасия.

За пчелите е необходимо да им се направи такова гнездо, каквото те имат в природата - това е всичко. По-нататъшната работа се състои в това да се събира част от меда, от восъка и от другите полезни за човека вещества, които пчеличките произвеждат.

-Трябва да вземеш пън. Може да е кух и да разшириш дупката или да използваш дъски от широколистно дърво. Дебелината на дъските да не е по-малка от 6 см, а вътрешното пространство - 40 х 40 см, а дължината - 120 см. Към ъглите да се прикрепят триъгълните летвички, за да се закръглят. Летвичките може леко да се прилепят - пчелите после сами ще ги укрепят. Едната страна трябва да е подвижна - отваряща се. Необходимо е дъното да се покрие с парцалче. По цялата дължина на едната дъска трябва да се направят пролуки с размер приблизително 1,5 см. Процепите да бъдат на 30 см от вратата.

Изкуственото гнездо се поставя на 20-25 см над земята под наклон 20-30 градуса. Разбира се, най-добре е да се прикрепи някъде под стряхата на къщата и процепите да се насочени към юг. Тогава и човекът няма да пречи на пчеличките да излизат, нито те ще му пречат.

Отваряща се страна да е разположена надолу. Дървеното гнездо може и да постави и на чардака, но тогава трябва да има добра вентилация.

Най-добре е да бъде прикрепено на южната страна под самия покрив на къщата или на самия покрив. Само, че трябва да се предвиди възможност за достъп до гнездото за събирането на една стотна от готовия мед.

Над гнездото трябва да има сенник, който да стои на площадка. През зимата може да се уплътни.

Казах на Анастасия, че такова гнездо би тежало доста, а сенникът ще развали гледката на къщата. Как би трябвало да постъпим в този случай? Тя малко учудено ме погледна и каза:

-Действията на вашите пчелари не са напълно правилни. Дядо ми разказваше. Съвременните пчелари са измислили много различни конструкции на кошери, но всички те са съобразени с постоянното вмешателство на човека в пчелното гнездо: пчеларите постоянно разместват рамките с питите. За зимата те пренасят кошерите и пчелите на друго място, а това не бива да се прави.

Пчелите правят питите на строго определени разстояния една от друга и предвижват сами цялата система за вентилация, защитата от враговете си и всяка външна намеса нарушава тази система. Вместо да събират мед и да отглеждат новородените пчелички, те са принудени да поправят нарушенията.

В естествени условия пчелите живеят в дънерите на дърветата и се справят прекрасно с всички свои проблеми. Разказах ти как да ги отглеждаш най-близо до естествените условия. Ползата от присъствието им е много голяма. Именно те най-ефективно ще опрашат всички растения и ще повишат реколтата, но това би трябвало да ви е добре известно.

Неизвестно за вас може да е това, че пчеличките плюс всичко останало със своите хоботчета отварят тези канали на растенията, през които влиза отразената от планетите допълнителната информация, която е необходима на растенията, а следователно и на човека.

-Но нали пчелите жилят хората? Каква ще бъде тази почивка, ако човек се намира в постоянен страх ?

-Пчели жилят, когато човек се отнася агресивно с тях - ръкомаха, страхува се, вътрешно е настроен много агресивно, като може да не е непременно така настроен специално към пчелите, а просто към някого. Те усещат това и не приемат излъчването на каквито и да е негативни чувства. Освен това те жилят тези участъци на тялото, в които има окончания, водещи към някой вътрешен орган на човека, където е пробита защитната обвивка и има нарушения.

Известно ви е колко добре лекуват пчелите заболяването, наречено радикулит, но това далеч не е единственото, което могат.

Ако трябва да поговорим за всичко и отгоре на това да го доказваме, както ти искаш, би трябвало да останеш при мен не три дни, а много седмици. При вас много се знае за пчелите. Аз само внесох някои корекции. Повярвай ми, те са съществени. Да заселиш пчелно семейство в такъв кошер е много просто. Необходимо е да примамиш там пчелен рояк, като преди това сложиш парченце восък и медоносна тревичка. Никакви рамки и мрежи не е необходимо да се слагат. По-нататък, когато семействата заживеят на няколко съседни места, пчелите сами ще се размножат, като се роят, и ще заемат празните гнезда.

-Отваряте страничния капак, отчупвате висящите пити и вземате запечатания мед и цветен прашец. Само не бива да сте алчни. Трябва да оставите част от всичко на пчелите за зимата. През първата година най-добре изобщо да не вземате мед.

Звънтящият Кедър или история на едно пътуване