Алманах "Звънтящи Кедри"

Аристократи на растителния мир
Обяви
Съвестта на водата
Книга "Тайната сила на водата"
Няма такова място - далеч
Писма

Внимание на желаещите да се абонират на ежемесечното on-line издание на Алманаха " Звънтящи Кедри " !
Поради причини, независещи от нас, няма техническа възможност да се получава on-line изданието в abv.bg.
Моля направете вашата регистрация от всеки друг e-mail !

Aристократи на растителния мир

"Как да отгледаме кедър", професор на МГУЛ, доктор на селскостопанските науки И.И. Дроздов

Всеки природен талант се разкрива напълно само в определени благоприятни условия и съответстващо отглеждане. Това се отнася и за сибирския кедър. Отгледан от човек, той ще оздравява атмосферата с фитонциди и ще дава 5-6 пъти по-голям урожай от дивите кедри. Но за разлика от другите борови дървета кедърът е капризно дърво. “Училище на търпението” – така наричат отглеждането на сибирския кедър. Неговите семена се отличават с дълбок покой и поникват само след престой през зимата на студено в продължение на 3- 4 месеца. Малките издънки се нуждаят от закрила от птиците и гризачите. Първите 10 години сибирския кедър расте много бавно и достига около 1,5 м. височина. След този период това дърво е способно да се отблагодари за вниманието ви. Кедърът много добре се развива на индивидуални участъци и близо до сгради. Към 30 годишната си възраст той достига до 9 м. височина, формира пищна корона, достигаща до 3 м. широчина. Ако ела или бор растат близо до сградата, то около тази възраст започва да не им достига място и се налага да се секат. Сибирският кедър основно се размножава чрез семената и много рядко чрез вегетативния метод – калем. По-добре семената да се вземат от районите на Западен Сибир. В европейската част на Русия тези семена се засаждат през пролетта /края на април, първата половина на май/. Семената предварително се стратифицират около 3 месеца на хладно място. Задължително трябва да се спазва следните правила:

Семената се накисват във вода за 3 дни, която се сменя всеки ден. Хубавите семена ще потънат, а тези, които останат на повърхността се изхвърлят. След това семената престояват във воден разтвор на калиевперманганат и после се смесват с / 50% / влажен субстрат /пясък, торф, талаш от бор или кедър, пръст/ в пропорцията 1/семена/ : 2/субстрат/ и се слагат на студено /под снега или в хладилника/. Малко количество от семената може да се сложи в малки неплътни платнени торбички на няколко ката. Сложени под снега, семената добре запазват влагата, а сложени в хладилника трябва от време на време да се увлажняват. Семената в платнените торбички може да се поместят в найлонови пликове и да не се затварят плътно. Преди да се засадят в пръст, семената се отделят от субстрата и отново се слагат в силен разтвор на калиевперманганат за един ден и след това се изсушават. Семената са готови за засаждане.

Засаждат се в парник в рохкава пръст, за да се обезопасят от птиците. В комфортни условия семената по-бързо прорастват и издънките растът 1,5 -2 пъти по-бързо, отколкото на открито място. На дъното на браздите преди засаждане е желателно да се сложи следващата смес : 1 г суперфосфат, 2 г дървесна пепел, 20 г торф /расчет за 1 м. Бразда/. Разстоянието между браздите е 15 – 20 см. На 1 м се засаждат 30 г. /125 -150 бр./ семена на дълбочина 3 см. Отгоре се слага 0,5-1 см торф, смесен с талаш. В течение на сезона трябва 3-4 пъти да се извърши разрохкване и оплевяване на почвата. 10-12 дни преди да се появят масово издънките, почвата трябва да се полее. В последствие малките фиданки развиват доста дълбока коренова система. За да се защитят малките фиданки от инфекциозната гъбичка “фузариум”, освен обработка на семената, браздите се поливат с 0,4% разтвор на калиевперманганат. Когато “фузариум” засяга фиданките, стволовете им стават червеникави, пристяга се стволчето, фиданката се счупва или пада и изсъхва. За да избегнем тази инфекция в първите 2 седмици издънките 2-3 пъти се обработват с 0,4% разтвор на калиевперманганат – до 10 л разтвор на 1 м. На третата година фиданките се присаждат в дървеното “училище” , където те растът до 5 годишната си възраст. Допуска се изкопани малки фиданки да се съхраняват на хладно в течение на 2 седмици до началото на вегитацията. Фиданките се събират по 50-100 броя и се завиват във влажен кеневир, слагат се в найлонов плик и се оставят в мазе или под сняг, с настлан отдолу талаш.

Може да се отгледат фиданки със затворена коренева система – в торфени или пластмасови саксии с височина не по-малко от 8 см и обем 200-300 см. Саксиите се напълват с торф и песъчливо-глинеста почва /1:1/. На 10 л обем от тази смес се добавя гранулиран суперфосфат – 50 г., калиева сол – 25 г., доломитова вар – 250 г. Саксиите се запълват със субстрат в средата на април и се поставят в парник, на грунт. След стратификацията семената се измиват, обработват се с 0,4% калий перманганат и за 7-10 дни се оставят да покълнат във влажен пясък или кеневир. Покълналите семена се засаждат по 1 бр. във всеки съд, покриват се с 1 см торф, пясък или талаш и се поливат с 0,5% разтвор на калиевперманганат /5 л. на 1 м /.Трябва своевременно да се поливат, оплевяват и да се разрохква субстрата. При поява на фузариоза, издънките се поливат с 0,5% разтвор на калиевперманганат. Издънките се отглеждат по този начин в течение на 2-3 години при редовно поливане. Дори малко изсушаване на субстрата води до изсъхване на фиданката. Отгледаните по този начин 2-3 годишни фиданки се преместват в дървеното “училище” – присаждат се в грунт /0,4 х 0,4 м/ и се отглеждат до 6-8 годишна възраст. 6-8 годишните фиданки се вземат с пръста /0,2 х 0,2 х 0,2 м/ и се пренасят на постоянното им място. Засаждат се в предварително разкопана почва - яма с 30% по-голяма от кореновата система на фиданките. Извадената пръст се смесва с торф, хумус /прегорял тор/, прегорял оборски тор, дървесна пепел и се добавя 3-4 шепи борови иглички. Слага се този субстрат на дъното и в центъра се разполагат корените на фиданката така, че кореновата шийка /границата между ствола и корените/ да е на едно ниво със земята. Ямата се запълва с останалия субстрат, утъпква се земята и се полива с 5 л вода. Фиданките се засаждат на една линия или на групи, с разстояние между тях не по-малко от 4-5 м. Това обезпечава достатъчно и пълно осветление, способства за развиване на короната и формиране на добра реколта от шишарките. При това засаждане, шишарките на кедрите могат да се започнат да се появяват на 18 годишна възраст. В природата, отгледан от семе кедър, започва да формира шишарките на 18-20 годишна възраст. Сибирският кедър е еднодомно дърво. В горната част на короната се разполагат женски шишарчици – семепъпки, в долната част – мъжки стробили. Кедърът цъфти през юни. Женските шишарчици имат винено-виолетов цвят. Мъжките са оранжево-винени, които след 3-5 дни стават тъмночервени и падат. Прашецът се разнася с вятър. След опрашаването, женските шишарчици се затварят и придобиват тъмнозелен цвят.

При влажно време на стволчетата на фиданките понякога се появява бял налеп, който задължително се обработва с воден разтвор на домашен сапун /125 г сапун на 10 л вода/. Сапунът се разтваря във вода, прави се пяна, напоява се памук и поразените места се обработват 2-3 пъти. В противен случай при активно развитие на бели налепи, младите фиданки ще губят годишния си приръст.

На 5-7 декември пристигат 2-4 годишни фиданки от Сибирски Кедър. Фиданките ще се продават
само с предварителна заявка.

В края на декември пристигат едногодишни фиданки от Сибирски Кедър - съвместен
проект на Владимир Мегре и сибирската фирма "Дикороси".
Фиданките ще се продават само с предварителна заявка. Фиданките са в ограничено количество.

Скъпи приятили, ако вече имате фиданки от Сибирски Кедър, не ги оставяйте през зимата в къщи. Фиданките се нуждаят от проветриво място, контакт с звездите, снега, с природата. Те по-скоро ще загинат в затворено пространство.Сега кедрите влизат в дълбок зимен сън, не им създавайте изкуствена пролет.

Център "Звънтящи Кедри" гр. София ул. "Княз Борис I" № 129 тел. 02/981 99 41

Масару Емото

Водата има изключително важно послание за нас – че трябва много внимателно да се вгледаме в самите себе си. Онова, което тя ни показва, прави посланието й изумително, кристално ясно.

Снимките и информацията в тази статия отразяват работата на Масару Емото – вдъхновен и доста екстравагантен японски изследовател – публикувани в неговата изключително значима книга “Посланието на Водата”. Ако все още имате съмнения, че мислите ви влияят върху всичко около вас и във вас – вижте фотографиите, препечатани тук от книгата на господин Емото, прочетете за неговите изследвания, правени навсякъде по света. Съмненията ви ще изчезнат и вашето мнение, вашите досегашни схващания и вярвания ще претърпят коренна трансформация.

Знаем, че човешкият живот е пряко свързан с качествата на водата – както на заобикалящата ни, така и на онази в телата ни. От работата на господин Емото ние получаваме реални доказателства, че човешките енергийни вибрации, мислите, думите, идеите и музиката влияят на молекулярната структура на водата, на същата тази вода, която представлява повече от седемдесет процента от организма на зрял човек и покрива точно същото количество от повърхността на нашата Земя. Като цяло, водата е най-важният източник на живот на планетата ни, количеството и качеството й са от жизнено значение за всички форми на живот. Човешкият организъм много наподобява гъба, съставена от трилиони микроскопични камери, наречени клетки, които съхраняват течността. И качеството на нашия живот пряко зависи от качеството на течността в нас.

Водата е много пластично вещество. Нейната физическа форма лесно се адаптира към средата, в която се намира. Но не само физическата форма на водата се променя, променя се и молекулярната й структура. Енергията или вибрациите на околната среда са тези, които променят молекулярния строеж на водата. В този смисъл, водата не само има способността видимо да отразява околните предмети, тя отразява и молекулярното състояние на нещата.

Господин Емото визуално е документирал тези молекулярни промени във водата с помощта на фотографска техника. Той е замразил капчици вода и след това ги е изследвал под микроскоп, снабден с тъмни филтри и фотокамера. Неговите изследвания ясно показват различията в молекулярната структура на водата при различни влияния на околната среда върху тази структура. Чрез замразяване и заснемане структурата на водата, което господин Емото е направил, ние получаваме невероятна информация за водата. Господин Емото е открил изключително интересни различия в кристалната структура на водата, взета от различни източници и от различни места на земната повърхност. Например, водата от девствени планински извори и потоци има красива и стройна геометрична структура на кристалния си строеж. Нечиста и токсична вода, взета от замърсени индустриални райони, както и застояла вода от тръбопроводи и водоеми притежава съвсем различна, разкривена и почти разкъсана структура.

След като музиката доби популярност и като вид терапия, господин Емото решил да изследва какво е влиянието на музиката върху структурата на водата. Той сложил контейнер с дестилирана вода между два говорителя. Контейнерът престоял там няколко часа, след което ученият фотографирал кристалите, образувани при замразяването на водата.

След като видели как водата реагира на различни условия от околната среда, на замърсяването и на музиката, господин Емото и негови колеги решили да проучат как нашите мисли и думи влияят върху необработена, дестилирана вода. За целта използвали думи, набрани на компютър, принтирани и след това залепени върху стъклото на бутилките, в които водата била държана в продължение на една нощ. След това водата била замразена и фотографирана. Същата процедура била извършена и с имената на хора.

Снимките показват невероятната способност на водата да отразява всяка наша емоция и мисъл, сякаш е живо същество. Напълно ясно е, че водата лесно се влияе от вибрациите и енергията на заобикалящата я среда, както и че дава ясни образи за токсичността, замърсяването и чистотата на средата.

Изключителната работа на Масару Емото е мощно оръжие, което може завинаги да промени нашите схващания за самите нас и за света, в който живеем. Сега ние имаме неопровержимо доказателство, че можем да променяме към добро себе си и нашата планета само с мислите, които избираме да мислим, и с начините, по които ги изразяваме.

Издание на списание “Астрограция Хороскоп” http://vselena.com

Тази загадъчна, тайнствена стихия всичко храни, разтваря, изчиства. Тя измива всичкия боклук, самата тя представлява чист организъм, и има възможността за съединение с вечно живата природа. Тази всепроникваща стихия дава възможност за растеж и плодородие, за промяна. Въздухът помага за преместване и реорганизация, Земята - за утвърждаване и установяване, Огънят - за издигане и трансформация, но именно водата дава възможност за израстване.

Дори външно да е спокойна, тя непрестанно се намира в движение, откликва на влиянието на другите стихии. В същото време, в това състояние, тя приема в себе си всяка от тях, оставайки при това самата себе си. И затова дълбочината на живителните свойства на водата плаши всекиго, който успее да осъзнае нейната същност.

Управляващата планета Нептун е способна да размие всички граници и ограничения, прегради и рамки, и затова и водата е най-безграничната от стихиите. На специалистите в областта на физиката и химията им е добре известно, че дори физическата вода, която дълго време се е считала за едно от най-простите вещества, продължава да е една от най-големите загадки за науката. Много от веществата при охлаждане се свиват, а водата се разширява. В замразен вид тя има по-малка плътност, отколкото в течно състояние, за разлика от повечето известни вещества. При това е установено, че тя разтваря в различна степен практически всички известни на науката вещества, а при нагряване се нуждае от десет пъти повече енергия, отколкото желязото.

Поръчки и информация на тел: 02/ 981 99 41  или на адрес : гр. София, ул."Княз Борис I"  № 129
е-mail: zvkedri@zvkedri.com

Цена 5 лева

Рей! Благодаря Ти, че ме повика на своя Рожден ден. Твоят дом е на хиляди мили от мен, а аз се отправям на пътешествие само в особени случаи…Рожденият ден на Рей – това е точно такъв случай, и аз с нетърпение очаквам срещата с Теб…

Аз се отправям на път, доверявайки се на сърцето на Колибрито, което ние с Теб срещнахме много отдавна. То, както винаги, беше много приветливо, но когато аз му казах, че малката Рей е пораснала, и че аз отивам при нея с подарък за Рождения й ден, то много се удиви. Дълго летяхме в тишина, и накрая то промълви: “Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко ми е ясно, как така отиваш на Рожден ден.”

- Разбира се, аз отивам на Рожден ден. - отговорих аз. – Какво неразбираемо има? – то помълча, а когато стигнахме до гнездото на Бухала, каза: “ Могат ли милите на практика да ни разделят с приятелите ни? Ако ти искаш да си с нея, нима вече не си с нея?”

- Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, - казах аз на Бухала. След разговора с Колибрито, ми беше странно да изговарям думата отивам, но я произнесох така, че Бухалът да ме разбере. Той също дълго летя мълчаливо. Това мълчание беше изпълнено с доброжелателност, но когато ме остави цял и читав в дома на Орела, промълви: “Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах, защо наричаш свой приятел малък!”

- Разбира се, тя е малка, - отговорих аз – защото още не е станала възрастна. Какво неразбираемо има в това? – Бухалът ме погледна с дълбокия поглед на кехлибарените си очи, усмихна се и каза : “А ти помисли”.

- Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, - казах на Орела. След разговора с Колибрито и Бухала беше странно да казвам отивам и малка, но ги произнесох така, че Орелът да ме разбере. Ние се издигнахме с него над върховете и се реехме с планинския вятър. Накрая той промълви: “ Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах думата рожден ден.”

- Разбира се, Рожден ден, - отговорих аз – Ние ще отпразнуваме този миг, когато Рей се е появила на този свят, и до който нея още я е нямало. Какво неразбираемо има в това? – Орелът, прибирайки криле се спусна надолу и меко се приземи в пустинните пясъци.

”Времето, когато Рей я е нямало? Не ти ли се струва, че е точно обратното - живота на Рей е започнал, когато още е нямало време?”

- Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, - казах на Сокола. След разговора с Колибрито, Бухала и Орела, беше странно да изговарям думите отивам, малка и рожден ден , но аз ги произнесох така , че соколът да ме разбере. Под нас, далече долу заплува пустинята. В края на пътя той промълви: “Знаеш ли, аз разбрах съвсем малко от това, което ми каза, но най-малко разбрах това – порасна.“

- Разбира се, порасна, - отговорих аз . – Рей се приближава към това да стане възрастна, и още една година я дели от детството. Какво непонятно има в това?

- Това, което ти каза, въобще не означава “порасна” – той се вдигна във въздуха и се скри от погледа.

Аз знаех, че Чайката е много мъдра птица. Докато летяхме, аз старателно обмислях и подбирах думи, за да може, като ги чуе, тя да разбере, че аз вече съм се научил на нещо.

- Чайко, - казах аз накрая, - Защо ме носиш на своите криле към Рей, след като знаеш, че в действителност аз вече съм с нея?

Чайката ме носеше над морета, над хълмове, над улиците на градовете и скоро кацна безшумно на Твоя покрив. “ Защото е важно – отговори тя, - ти да знаеш тази истина. До този момент, докато ти сам не я разбереш, докато сам не постигнеш цялата дълбочина, ти ще можеш да я предадеш само по ограничени начини, само със странична помощ – на машини, хора, птици.. Но помни – добави тя, - от това, че ти не постигаш истината, тя не престава да бъде истина.“ И Чайката отлетя.

- Сега дойде време да ти покажа Твоя подарък. Даровете от стъкло и метал с времето се износват и предават на забвение, но аз приготвих за теб нещичко по-добро.

Аз Ти подарявам пръстен. Носи го. Той искри с особена светлина, и никой не може да Ти го отнеме, нито да го унищожи. Ти единствена в света ще виждаш този пръстен, така, както аз го виждах, докато беше мой.

Този пръстен ще те направи с нова дарба. Слагайки го, ти ще можеш да се възползваш от крилата на всяка от птиците, реещи се в небето. Ти ще можеш да виждаш техните златни очи, да докосваш вятъра, които пронизва бархетните им пера.. За теб ще се открие радостта от полета, извисявайки се, радостта от полета, реейки се над света и всички негови грижи. Ти можеш да оставаш в небето, колкото пожелаеш, да пропилееш нощта, да посрещнеш изгрева, и, когато почувстваш, че е настъпило времето - да се върнеш долу. Твоите въпроси ще получат отговори и всичките тревоги ще се разсеят.

Както и всичко, което не може да се докосва с ръце и да се вижда с очи, Твоят дар ще расте в зависимост от това как го използваш. Отначало ще можеш да правиш това само тогава, когато виждаш птици, с които да полетиш. Но после, когато дойде умението, Ти ще се научиш да летиш с птици, които не виждаш – и, в края на краищата ще забележиш, че не Ти е необходим нито пръстен, нито птица, за да летиш насаме със себе си по-високо от спокойствието на облаците. И , когато този ден настъпи, Ти си длъжна да предадеш този дар на този, който ще може да го използва, който може да осъзнае, че е важно само това, което е създадено от истина и радост, а не от метал и стъкло.

Рей, в този Твой особен-ден-в-годината аз празнувам заедно с Тебе за последен път, узнавайки това, на което ме научиха нашите приятели – птиците. Аз не мога да идвам при теб, защото аз вече съм тук. Ти не си малка, защото Ти вече порасна, Ти, както и всички нас, прескачаш от живот към живот, радвайки се на това, че живееш.

Ти нямаш рожден ден, защото винаги си живяла. Ти никога не си се раждала и никога няма да умреш. Ти не си дете на тези хора, които наричаш баща и майка,

Ти си им спътница в това ярко пътешествие, пълно с приключения, целта на което е да опознаеш същността на вещите.

Всеки подарък от приятел – това е пожелание за щастие, в това число и този пръстен.

Лети свободно и радостно над вечността от тази страна на рождението, и ние ще можем да се срещнем с теб и сега, и винаги, когато пожелаем, сред един огромен празник, на който няма край.

Привет  Гера,
пиша тези редове с голямо вълнение, с голяма благодарност към теб Гера, за това, че си съставила книгата "Кедърът – топлина и щедрост", за да могат всички хора, които желаят да научат за тези така величествени дървета. Навярно всичко това ти е косвало много време, безсънни нощи, огромен труд и любов към всяко живо същество , към всяко стръкче цвете, към целия свят , защото аз съм сигурна, че твоето сърце е голямо, изпълнено с нежност и неоценима любов към хората.
             Поздравявам те !   Прекланям се пред теб !
Аз съм щастлива , че имам в ръцете си твоята книга и книгите за Анастасия на Владимир Мегре. Благодаря ти Гера!
             Искам да разкажа как поставих на тялото си амулета – парченцето от кедър.
             През повечето дни от работната седмица аз съм на планината Витоша, почти на 1600 м. надморско равнище , заобиколена от величествена борова гора, много билки и цветя,сладки малини и боровинки. Това е един приказен рай, а тя планината радва очите ми дори когато съм тъжна.
            Денят е 15.11.2004 г. 16.30 ч., седя край печката и усещам топлината, която тя ми дава , пращенето на клонките в нея и тишината, която е около мен.
В ръцете ми отново е книгата за кедъра и така както се бях замислила, изведнъж реших, от днес нататък да нося това съкровенно парченце кедър. Станах, обух гумените ботуши, облякох коженото елече / подарък от майка ми / и поставих в джоба амулета. Навън ме посрещнаха кучетата, Лора, Лиса, Белчо и Рошко, щом видяха, че съм с ботуши на краката те вече знаеха, че ни предстои разходка по горските пътеки. Моите четриноги приятели тичаха напред, назад, радваха се, идваха до мен, а аз ги милвах и те доволни скачаха по пожълтялата трева от есенното слънце.Вървях бавно и чувствах необикновенно вълнение при мисълта, че след десетина минути ще бъда на полянката на която често ходя, тъй като това място ме зарежда с енергия, дава ми сила, за да мога да посрещна всеки ден с усмивка и да благодаря на Бога. Когато пристигнах, събух гумените ботуши и стъпих боса на мократа и студена трева, допрях парченцето кедър с лявата ръка до тялото си, притворих очи в очакване на разливаща топлина, а в гл
авата ми започнаха да идват мисли, молби, желания, благодарности за всичко, което се случваше около мен. Денят беше студен с с температура 5 градуса, тъмни облаци минаваха в небето, вятърът свиреше край ушите ми, наоколо беше тихо и спокойно, кучетата бяха налягали в близките храсти, само Лора – немската овчарка стоеше до мен докосвайки ръката ми искаше да заяви своето присъствие.
На стъпалата чувствах силна топлина, усещах я топлината Гера, усещах я под краката си и се чувствах щастлива, а тялото ми бе изпълнено с живителна сила.
Така стоях 3-4 мин. , след което поставих връвчицата с амулета на шията. Протегнах ръка към ботушите, но погледът ми се насочи към босите  крака, а те имаха синьо-розов цвят от студа, вълнението ми премина  в изненада, като имам впредвид, че под краката ми се разливаше топлина с която моето парченце кедър ме даряваше. Обух краката си без да чувствам студ и тръгнах по пътеката, кучетата веднага ме последваха, започнаха отново да тичат сякаш се радваха заедно с мен, усещаха , че нещо става, а на мен ми идваше да полетя.
           Гера, искам да кажа на всички, които все още не носят кедрово парченце: Мили хора, носете кедровият знак, повярвайте истински в него, пожелайте го от сърце и той ще Ви се отблагодари, защото знае как!
          Гера, на теб и твоя екип, желая да бъдете все така силни и борбени, неуморно да помагате на хората както до сега и винаги да дарявате светлина и радост на всички хора около Вас!

Планински привет от Надежда Георгиева

конференциите на всички теми - от Анастасия и децата до Мегре и кулинарните рецепти http://kedrovka.fastbb.ru/

Webmaster: Гера Глубоковских Редактор: Елена Петрова
Автор на алманаха: Гера Глубоковских