No 13     30.04.2005г.  

Този проект е създаден в подкрепа на сайта www.anastasia.ru.

Тук се публикуват материали получени от интернет, кореспонденция с Вас, книги, статии, лични впечатления...

Всичко, каквото ще видите тук, е възникнало въз основа на книгите на Владимир Мегре

Тематика на броя :

Звънтящите кедри на Русия ВИА ВИТА

Рассылки Maillist.ru Almanah      " Zvantyashti Kedri "

Пътуване до Звънтящ Кедър

Програма на пътуването:

• Излитане от София

• Кацане в гр. Новосибирск

• Пътуване от Новосибирск до Новокузнецк с автобус

• Престой в хотел в Новокузнецк, обиколка на града

• "Пчелин" по пътя към Звънтящия кедър

• Посещение на руска баня и фитобаня

• Екскурзия до Звънтящ кедър

• Родово селище "Нов път"

• Отпътуване за Горна Шория - "Сибирска Швейцария", почивка в хотел след пътуването, подготовка за прехода в планината

• Изкачване на планина "Зелена" с лифт до началото на прехода

• Екскурзия до долината на духовете - Горна Шория

• "Таежка" - местност в тайгата, където ще се запознаеме с човек, живеещ уединен в природата повече от 10 години. Разходка в планината, посещение на водопади и други интересни места.

• Връщане в Новокузнецк и почивка в хотела

• Отпътуване за гр. Новосибирск

• Посещение и престой в родовото имение на Светлана Вакуева, руска баня и фитобаня

• Екскурзия до Алтай с посещение на резервати за диви животни

• Връщане в Новосибирск и почивка

• Разглеждане на забележителностите на града и посещение на финска сауна

• Отпътуване за България

По време на пътешествието из тайгата и родовите имения ще бъде осигурена храна и всеки член от групата ще има на разположение следните собствени консумативи и помощни средства

• Палатка KALIPSO "Kaiser Sport"

• Раница HUNTER

• Спален чувал

• Накомарник - шапка с мрежа против комари и оводи

• Гумени ботуши - необходимо е предварително да заявите вашия размер

• Фенерче, което се закачва за ухото - лека и необходима вещ за ориентация вечерно время и в палатка.

• Анорак "Лоцман"  - универсално облекло защитаващо от вода, комари и кърлежи

• Котле - 10 л (2 бр. на група)

• Термоканче

• Чиния

• Вилица, лъжица, нож

• Джобен трион

• Кибрит "Екстрим"

• Туристическа балтия

• Средства за личната хигиена  (тоалетна хартия, паста за зъби, четка, бръснач, сапун, изтривалка, хавлия, шампоан)

• Медицинска аптечка

• Несесер (игли, конци и други)

• Средства против комари и кърлежи

• Книги за маршрутите и забележителностите, сувенири

• Цялото пътуване ще бъде заснето и всеки участник ще получи материалите на CD-ROM

Всички участници е препоръчително да носят със себе си:

• Четири чифта чорапи (3 чифта памучни и 1 чифт топли)

• Ако приемате специфични лекарства, запасете се с тях за 3 седмици

• Необходимо е да сте подготвени за преход през река по брод

• Задължително да се носят бански костюми

• Спортно облекло (желателно памучно). При необходимост могат да бъдат осигурени на място срещу допълнително заплащане (необходимо е предварително да заявите вашия размер)

• Топли дрехи за нощите. При необходимост могат да бъдат осигурени на място срещу допълнително заплащане (необходимо е предварително да заявите вашия размер). Не забравяйте, че няма лошо време, има лошо облекло.

• Задължително да имате шапка против слънце, тъмни слънчеви очила и слънцезащитен крем

• Дрехи, обувки разходки в градовете и екскурзии

• Леки обувки (маратонки, чехли)

• Водонепроникаем пакет за съхранение на пари и документи

Родовото имение на Андрей Дудкин. Кликни да се увеличат

По маршрута...

Кликни да се увеличат.

Писмо от "Таежка" на Василий Тюрин
 

Мисля, че вече е време да споделя опита си с хората, които се стремят да живеят в хармония с Природата, но все още се страхуват да се отърват от привичния си живот. И аз се страхувах да направя първата крачка. Много съмнения имах тогава: как ще живея без работа (в смисъл без заплата), без цивилизация, без болница и т.н. На мен ми и по-трудно и по-лесно. Аз съм сам. За родовото имение мечтая от много години. От дете познавам тайгата, свикнах да общувам с нея насаме. Усмихвам се, когато чета Мегре - в тези епизоди, където авторът се опитва да каже истината за тайгата и животните. И в сърцето попада всяка дума на Анастасия. Всичко това е истина.

Преди пет години окончателно се преселих, може да се каже в тайгата. Това е къщичка на края на едно голямо село. Сега моят живот се намира в тясна връзка с природата. Всичко е почти както при Анастасия на полянката. С месеци не излизам в селото. Често заминавам в другата част на тайгата или в планината. Смятам, че хората трябва по-често да излизат в планината! Природата помага на човека да разкрие тези способности, за които говори Анастасия. Всичко зависи от целта. А целта е Любов. Много хора са прочели книгите на В.Мегре. Ключевата дума е казана вече. Но мнозина от тях все още гонят количеството. Търсят незабавен ефект, екстаз, еуфория и т.н. Как се живее с Любовта? Просто трябва най-дребните неща да се вършат с любов.
Исках да споделя опита си, а се оказа, че нямам какво да кажа. Аз забравих какво е това работа. Естественно, живея с труд. Както и всичките. Но трудът за мен не е тежко задължение, а жизнена необходимост. По-точно казано смисъл на живота ми. Събуждам се сутрин и веднага искам да направя страшно много неща! Всичко искам да свърша наведнъж. Но откъде се вземат парите за брашно, облекло и т.н. Аз не се замислям по вопроса. Дори смятам, че това е вредно. Парите идват сами от себе си и винаги точно толкова, колкото ми трябват на мен. Вие ще кажете, че трябва много. Моят отговор - парите са винаги точно толкова, колкото да не навреди на най-важното - любов към Бога.
Излизаш да почистиш снега в двора. Как го правиш? Радваш ли се на снежинките, играеш ли с кучето или това всичко те дразни? Отиваш към езерото за вода. Вчера ти си се радвал на тази среща с Реката. Дали днес не си сменил тази радост с мислите за помпа, която можеш да си позволиш и тогава няма да имаш нужда да носиш водата отдалеч? Ако е така, значи си изгубил. Пари също. Разбира се, че всичко може да се направи в къщи - вода, тоалетна и други неща, но само ако имаш достойни цели. Например, да се разходиш със ски за да видиш Красотата на природата, а когато се прибереш да нарисуваш картина! И картината ще бъде невероятно красива, защото това е твоят диалог с Господ. Тук хората много често бъркат (и аз съм в това число): да живееш за да се храниш или да се храниш за да живееш?

Много обичам да работя с камъните. Отначало се случваха най-различни чудеса. От безформен камък изведнъж те поглежда папагалче. От другия камък излиза чапла, или виждаш танцуваща женска фигура с дълга плитка. Приятелите ми, които се занимават с обработване на камък се възхищават. Самия аз бях изумен най-много, защото усещах, че когато работя с камък, все едно, аз просто не съществувам. Има само процес, търсене и очакване на чудо. И почти винаги чудото се появява. Така живеех няколко години. После се появиха ценители и купувачи. Не е лошо, че съм пазарях с тях за цената. Лошо е, че съм оценил резултатът и започнах да се стремя към него. Оттогава чудесата спряха. Мога да направя всичко за потребител, но не ми е интересно. Мисля, че мога да се върна към предишния "полет" в работа с камъка, но сега аз изпитвам подобно чувство от живописта. Всякакво дело може да бъде творческо.И творчеството винаги трябва да е на първо място. Преди година си поставих за цел да произвеждам кедрово масло. В продължение на два месеца разработвах технологията. Вкусих от собственото производство, почерпих приятели, роднини и започнах да продавам. И казах - Стоп! "почивка поради технически причини". Историята се повтаря. При всички положения чистите помисли трябва да останат чисти. Когато правиш нещо, утре направи го по-хубаво. Не за да угодиш на някой, не и за подарък. Прави го за душата си. Не мисли за материалната изгода предварително. Реализирай максимално способностите си, развивай ги. Останалото ще дойде само. Не вярвам, че има хора, които на нищо не са способни. Един ден говорихме с комшиите от село. "Разбира се, на теб ти е лесно, ти имаш способности... А ние сме обикновени хора." На шега отговорих:"Да, но аз нямам крава и затова млякото вземам от вас. Ние сме вече творчески съюз. Вие ме храните с млякото, а аз създавам шедьоврите..." Възмутиха се комшиите на тази шега, но продължават да ми дават мляко. Исках да разкажа за практиката си, а се получи, че казах само за няколко от принципите.

Обичам да летя. Не е само на делтаплан или самолет. Когато духа силен вятър, върха на кедъра се разклаща здраво. Когато по цял ден се катеря по кедрите (за да бера шишарки, разбира се), слизам на земята, а тя продължава да се люлее под краката ми. Сядам под кедъра, допирам се до мощния ствол, а той се клати... Лягам на земята, а люлението се продължава. Един ден забравих, че винаги трябва да внимавам и, естествено, "събудих се - в гипс" (кедърът има трошливи клонове). Това е увод за наркотиците. Тогава в болниците са давали от тях на тежко болни вечерно време. Дават ти хапче или бият инжекция, и ти става много хубаво и спиш добре. Съседите в болничната стая ми обясниха, че ако свикнеш с това нещо, после ще тичаш след медицинските сестри и ще ги молиш за тази "услуга". И аз съм - седемнадесет годишно момче, още тогава се отказах от този "кеф". Сигурно интуицията на човек от тайгата (смятам се за такъв от дете) ми каза, че  организъмът трябва да се пребори по естествен път - с болката, с безсънието, и със  страданието. Понякога искаме да избягаме от трудностите, но няма да можем, защото просто трябва да ги преодолеем и да ги изживеем. И само тогава можем да станем по-силни. Сега водя живот, може да се каже, на отшелник. Аз се сремих към него с цялото си сърце. И се получи. Бутането с лакът "в света" ме научи на много професии. Благодарен съм на бившите ми колеги и приятели, че не ми позволиха да се застоявам на едно място - "Щом мислите, че го правите по-добре от мен, няма проблеми. Моля вземете местото ми, аз ще си намеря друго." Сега никой не ми завижда. Това означава, че всичките са се чувствали комфортно.  И аз имам много работа, и то много любима работа! И то покрай тайгата. И новото ми хоби е самотата. Представете си, че от самотата може да се вземат много полезни неща. Философията на Ошо и Анастасия са ми помогнали да бъда по-внимателен и да видя нещо със очите си. Мисля, че мога да дам един съвет на тези, които се стремят да живеят в хармония с Природата, разбирайки езика на Бог: изхвърлете телевизорите си! Ако направите така, изведнъж ще усетите празнота, самота  и т.н. Не е лесно да преживеете такъв "заместител на живота". Както наркотичният глад при наркоманите. Живея без телевизор петнадесет години. Понякога включвам радиото. Достатъчно е да го пуснеш за да разбереш, че всичко върви по стария път. Мужду другото, със седмици, месеци не общувам с хората и не изпитвам дефицит от информация. Всеки, който идва при мен, се убеждава в това. И всеки от гостите, няма значение колко са, намират толкова много интересни неща, разпознанват ги и им трябва много време за осъзновоне! На гоститите им харесва много. 

Работа с камък на Василий Тюрин
Кликни да се увеличат.
 

Аз излизам в града само пет пъти годишно. Там хората си общуват с включени телевизори. Не вярват на думите на Анастасия. Понякога спорим с тях. И тогава ми се налага да им обяснявам за телевизията. Например, през 2002 година един учен (не си спомням името му) демонстрирайки опитите си загинал по време на тях. Говориха за въздействие  на веществата с помощта на мислите, в този случай за взривители. (Спомнете за момичето и бомбата). Има и много други примери, които са взети от средствата на масовата информация. Хората не винаги са чували за тях. Какво тогава слушат те? Фон... само фон. И това е най-малката от злините. Този фон само помага да не мислиш, да не търсиш, да не чувстваш, да не знаеш... "Цивилизован" човек е просто робот. И когато се оказва насаме със себе си се плаши и бяга обратно. На никъде. Самия от себе си. В моята Таежка и аз понякога имам такива минути на слабост. Но тук винаги има някой, който ще ми подскаже, помогне и обясни. Снощи съм заспал с един въпрос. Винаги има много въпроси. И нито един от тях не остава без отговор. Събуждам се сутринта и има радостно усещане за нови знания. Бог винаги иска да говори с нас. Но за нас е по-хубаво ако не той ще говори нашия език, а ние да се научим да говорим на неговия. Той винаги се радва, ако нещо се получава у нас и винаги дава знаците си. Чудесата са съвсем друг фон. Те се проявяват в най-малкото. И най-често чрез Природата. Всичко, каквото ни обкръжава са Неговите думи, Неговите мисли. Главното е да сме заедно с Природата и тя ще ни плати щедро. Когато сме в униние, нищо хубаво не се случва. За чудесата може да се говори много, но качеството на фона се призвежда от пространството, което ние формираме. За чистотата на помислите говори Анастасия. Например, аз скучая и Пространството скучае заедно с мен. Идва някой на гости, който е също малко тъжен, но нищо не се променя наоколо. Изведнъж всичко се преобрази - кучето го посреща с радост. Интересно е, то го вижда за пръв път, а посреща като добър приятел. А понякога е готово да изяде някой друг. Но най-важното как реагира Пространството. То е живо, мислещо, чувстващо! Има много доказателства за това. Но за какво? Ние живеем, дишаме, разговаряме - на никой не му трябват доказателства. Като погледнеш, всичко е естествено. Напишеш, получава се езотерика. Аз свикнах да се храня с това, което дава тайгата. В градината расте само това, което израства само. Не работя много там, само толкова, колкото трябва за сутришна гимнастика. Нямам помощници, гоня тези, които идват да помагат без радост и желание. По-добре да отгледаш всичко сам. При комшиите също има хубава реколта, но моято е по-вкусна! Дори билките сами израстват в градината. Все по-често имам желание за билков чай. Правилно и мъдро подсказва Анастасия да водим диалог с Господ чрез земните дела. Най-лесно да разбереш теорията, дори да развиеш собствената философия, отколкото да живееш, разбирайки какво правиш и защо. Най-важно да помислим за духовни пари. Хармониято настъпва при съотношение на вътрешното и външното богатство. Правя много снимки. И сега виждам несъответствието между вътрешният и външния мир  на човека. В градовете хората са свикнали с това, но тук в природата всичко излиза на преден план. Понякога се учудвам как някои от гостите ми общуват с привичния за мен свят. Оказва се, че не е задължително да се учим на това. Най-важното да си отворен за природата и да си искрен с нея. Природата щедро ги награждава!

Следва продължение.

Здравейте,мили приятели,
Пише ви Татяна от Чирпан.Наистина много време не съм писала,но като ходя на работа все нещо имам да върша.Искам да се похваля,че в нашето училище с колежката ми направихме пощенска кутия за добри дела.В нея децата пускат писъмца за това какво добро са извършили и тъй като са актуални академиите нашата се нарича "Академия"Добро сърце".Имаме вече много писма-децата помагат на родителите си,на съседи ,на непознати хора,на животни.Много се радваме на всяко писъмце.
За деня на Земята направих табло  и съм благодарна за вашия алманах,защото имаше интересна информация и много ги заинтересува,почистихме двора и засадихме цветя и слънчогледи.
Изпращам ви и някои нови мои писания:
 

А това го писах,след като четох книгите на Ернст Мулдашев за експедициите му в Тибет

                                  С много любов: Татяна