No 19   12.07.2005г.  

Този проект е създаден в подкрепа на сайта www.anastasia.ru.

Тук се публикуват материали получени от интернет, кореспонденция с Вас, книги, статии, лични впечатления...

Всичко, каквото ще видите тук, е възникнало въз основа на книгите на Владимир Мегре

Тематика на броя :

Звънтящите кедри на Русия ВИА ВИТА

Рассылки Maillist.ru Almanah      " Zvantyashti Kedri " Регистирай се за Алманах "Звънтящи Кедри"

Внучката на богиня Афродита

(Откъси от книгата на Владимир Мерге "Кои сме ние?")

”От изказванията на Анастасия може да се направи извод - неясни сили ще съставят за Мегре някаква система от жизнени обстоятелства, принуждаващи го да извърши програмирани от някого постъпки. И ако е така, то ролята на личността на Мегре в неговите творения се свежда до нула, или в крайна сметка е твърде незначителна. На него просто всичко му се поднася наготово чрез системата на уж случайно жизнени обстоятелства. С това над личността на Мегре е извършено явно насилие.
    Ние решихме, че ако установим някои аномалии в поведението на Мегре или по-точно наличието на система от обстоятелства, така наречени случайности, тяхното наличие би могло да потвърди или да опровергае реалността на случилото се в тайгата, степента на участие на личността на Мегре в извършващите се в обществото събития, свързани с издаването на неговите книги, достоверността на съществуването на някакви сили, способни да формират случайности, влияещи върху съдбата на човека.
    Най-детайлно, до съвсем дребни нюанси на нас ни се удаде да проследим поведението на Мегре в Кипър през юни 1999 г. във времето, когато той е работел над четвъртата си книга “Сътворение”. Още по-точно е да се каже, когато е осмислял вече записаните монолози на Анастасия за сътворението на Земята и човека. Това, с което ни се наложи да се сблъскаме в Кипър, може да характеризира с една кратка фраза: ”Какво е това?” Ще ви запозная с някои събития.
    В края на май 1999 г Владимир Мегре пристига в Кипър с полет на “Трансавиа”. Той не е бил част от туристическа група. Нямал е в Кипър познати, не е можел да общува на нито един от разпространените в Кипър чужди езици. Приемащата страна - фирмата “Лептос”, настанила туриста от Русия на втория етаж на малък хотел, в единична стая. От лоджията на стаята се откривал изглед към голям басейн, около който почивали и се веселили туристи от Германия и Англия. Руската фирма, която изпратила Владимир Мегре, съобщила на мениджъра на фирма “Лептос”, че Мегре е руски писател. Но за голяма туристическа фирма, каквато е “Лептос”, свикнала да приема знаменитости, тази информация не означавала нищо. За тях Мегре бил обикновен турист. Обаче още на втория ден от пребиваването му, на него му било предложено от главния мениджър на компанията, който се занимавал с руския туристически пазар, да му покажат и града и селищата, построени от фирмата. В пътуванията участвала преводачка от руски. Ще ви запозная, уважаеми колеги, с интервюто, дадено от преводачката на фирмата “Лептос” Марина Павлова.
    “Аз съпровождах мениджъра на фирма “Лептос” Никос и Мегре. Превеждах разговорите им. Мегре се отличаваше от множеството руски туристи, пристигащи в Кипър със своята безкомпромисност, граничеща с нетактичност. Например когато бяхме в планината. Пред нас се простираше прекрасен изглед към морето и град Пагос. Никос произнесе стандартна фраза: ”Погледнете колко е прекрасна околната природа. Какъв великолепен изглед. ”Аз преведох фразата, а Мегре в отговор:” Подтискащ изглед. Горещина…Море…А растителността е съвсем посърнала, само едни редки храсти. Това не е естествено за такъв климат.” Никос започна да обяснява: ”По-рано тук е имало кедрови гори, но римляните, когато са завладели острова, започнали да строят тук корабите си и изсекли горите. Освен това на острова много рядко вали.” Мегре заяви отново: ”Римляните са били тук преди много векове, за това време е могла да израсте нова гора, но вие не я засаждате”. Никос се опита да обясни, че на острова дъждовете са рядкост, и даже питейната вода се налага да се събира в специални резервоари.
    Но Мегре отговори рязко: ”Вода няма защото няма гора и вятърът отнася облаците. Ако имаше гора, то тя би забавила движението на низките въздушни потоци, следователно и движението на облаците отгоре. Биха валяли по-често дъждове на острова. А гора, мисля аз, не садят защото се стремят да продадат цялата земя за строителство”. Като каза това той се обърна и замълча замислен, ние също мълчахме. Паузата беше някак угнетяваща. Нямаше какво да се каже.
   На следващия ден, когато обядвахме в кафенето, на въпроса на Никос, какво би могъл да направи за почивката на Владимир, Мегре сериозно отговори: ”Нека повече се говори на руски на острова. В ресторанта да сервират нормална риба, а не някаква плотва, в стаята да има тишина, наоколо - гора, а не фалшиви усмивки”.
    После стана срещата на Мегре с управителя на фирма “Лептос”. Как стана не ми е ясно. Управителят на тази фирма никога не се е срещал с туристи, дори не всички негови работници го познават лично. Аз присъствах на срещата като преводач. Но и на тази среща Мегре каза, че фирмата трябва да промени планировката на участъците в строящите се селища. Всяко трябвало да има по хектар земя, на която хората биха могли да посадят дървета и да се грижат за тях, и така и островът да се преобрази. Ако не направят така, то в най-близко време, островът ще стане непривлекателен за пристигащите, а фирма “Лептос” би загубила търговските си перспективи.
    Управителят на фирмата помълча и известен апломб започна да разказва за легендарните забележителности на острова, и за най-главната от тях - баните на богиня Афродита. В края той предложи на Мегре да изкаже молбата си за подобряване на комфорта на пребиваването му. Управителят на фирма “Лептос” би могъл да удовлетвори желанията на много западни милионери, но това, което му каза Мегре беше неочаквано и приличаше на издевателство или шега. Мегре без усмивка произнесе: ”Нужно ми е да се срещна с внучката на богиня Афродита”. Аз се опитах да преведа тази фраза като шега, но никой не се засмя, от изненада всички известно време мълчаха.
    Стана така, че информацията за странностите на туриста от Русия стигна и до работниците в хотела, в който живееше Мегре, и те започнаха да му се смеят. Никос, в разговор с мен каза, че в поведението на Мегре има очевидни елементи на ненормалност.
    Ние с Никос идвахме всяка сутрин в хотела по служебни дела, и всеки път Никос с усмивка питаше дежурния портиер, не ли дошла в хотела внучката на Афродита? Портиерът, подсмивайки се, отговаряше, че все още не е, но стаята за нея е винаги готова.
    Мегре, очевидно усещаше насмешливите погледи на служителите, когато слизаше от стаята си, сутрин за закуска или вечер в бара, и мисля, че му беше неприятно. На мен, като руски човек, също ми беше неприятно да виждам насмешката над моя съотечественик, но нищо вече не можеше да се направи.
    Сутринта на последния ден от пребиваването на Мегре в Кипър, ние с Никос, както винаги се отбихме в хотела. Никос искаше да се сбогува с Мегре. Той, както винаги, веднага се приближи към портиера със своята, станала традиционна шега, но портиерът отговори на Никос нетрадиционно. Някак развълнувано портиерът съобщи на Никос, че Мегре не е нощувал в стаята си и сега го няма в хотела. По-нататък, портиерът без усмивка или намек за шега сериозно добави, че предната вечер в хотела с кола е дошла внучката на богиня Афродита, и взела Мегре с багажа му. На дежурния портиер тя съобщила на гръцки език, да не се притесняват, да използват стаята както намерят за добре, тъй като Мегре повече няма да се връща в хотела, да не му запазват билет за връщане, а на Никос да кажат, че тя ще доведе Мегре сутринта в 10 часа за да могат да се сбогуват. Портиерът повтори, че внучката на Афродита говорила с работниците в хотела на гръцки език, а с Мегре - на руски. Без да разбираме нищо, ние с Никос седнахме в креслата, стоящи в хола на хотела и мълчаливо зачакахме да стане 10 часа.
    Точно в десет стъклените врати на хотела се разтвориха: ние видяхме Владимир Мегре, а до него - млада красива девойка. Бях я виждала и по-рано. Това беше рускинята Елена Фадеева, тя живееше и работеше в Кипър като представител на Московска туристическа фирма. Аз казах, че съм я познала, но това не стана веднага. Елена Фадеева онази сутрин изглеждаше необикновено красива. Беше облечена в лека дълга рокля, с красива прическа и щастлив блясък в очите. Служителите, които се намираха в хола по това време веднага обърнаха внимание на стройната млада жена, вървяща до Владимир Мегре. Барманите, камериерките и портиерът замряха, втренчени в тях. От разговора с тях, ние с Никос разбрахме, че Мегре е решил да остане в Кипър още месец. Когато Мегре се настани на един стол до бара, Никос отбеляза, че Мегре е твърде придирчив, и че предявените от него изисквания не е могъл да изпълни нито той, нито управителя на фирма “Лептос”. Елена отговори: ”Аз изпълних всичките му желания. Мисля, че ще мога да изпълня и други, ако се появят”.
    Никос продължаваше да разпива Елена как е могла да изпълни неизпълнимото само за дванадесет часа? Как е могла да направи така,че в Кипър да се появи любимата на Мегре риба от сибирските реки, по какъв начин за дванадесет часа са могли да пораснат кедри в Кипър и всички кипърци внезапно да започнат да разбират рускоговорящия Мегре? Къде е могла да го настани, така че никой да не пречи на уединението му, когато му е необходимо?
    Елена отговори, че всичко необходимо за Мегре, случайно се оказало при нея. Тя го настанила в своята, случайно пустееща вила недалеч от Пагос, в покрайнините на селцето Пея и там никой нямало да го безпокои. Осигурила му транспорт, като наела специално за него моторолер. Речна риба от Сибир случайно имала нейна позната Ала, тя е също от Русия, работи в Кипър. Кедри растат недалеч от нейната вила, а два малки сибирски кедъра Мегре донесъл със себе си и тя ги поставила в саксии точно пред входа на вилата. Езикова бариера пред Мегре сега вече няма да съществува, тъй като във всички магазини, кафенета и учреждения има телефони, а нейния мобилен телефон е винаги включен, и при необходимост, тя ще може да преведе всичко, което той поиска да каже някому.
    Когато Елена и Владимир вече вървяха към изхода, под все така втренчените погледи на присъстващите, аз напомних на Никос, че той забрави да попита по какъв начин Елена ще може да изпълни молбата на Мегре относно внучката на Афродита? Никос удивено ме погледна и отговори: ”Ако тази руска девойка не е самото живо въплъщение на Афродита или нейна внучка, то поне духът на Афродита присъства в нея сега”.
    Уважаеми колеги, след като се запознахме с по-горе описаните събития от живота на Владимир, по време на пребиваването му в Кипър, от само себе си възникна въпроса: веригата от случайности, изпълнили наведнъж всички по-рано предявени изисквания на Мегре, случайна ли е или някой - Анастасия или загадъчните Те, за които тя споменава - формират тези случайности? Обърнете внимание, щом хората около Мегре по време на престоя му в Кипър са се удивили на ставащото, получила се е ситуация, при която Владимир Мегре е бил изваден от полезрението на тези, които са го наблюдавали. Той се преместил във вилата на Елена Фадеева.. С това за околните необичайната верига от случайности се е разкъсала. Но на нас ни беше интересно да узнаем, прекратила ли се е тя наистина, и ние възстановихме колкото може по-подробно по-нататъшните събития, направихме го и с помощта на разказаното от познатите на Елена Фадеева, и от нея самата. И какво? Оказа се че веригата от необичайни случайности не само не се е прекратила, ами дори е станала още по-загадъчна. Ще разкажа само отделни фрагменти. И така, Владимир Мегре живее уединено в малката уютна вила на Елена Фадеева. Най-вероятно той осмисля изказванията на Анастасия за Бога, за сътворението на земята и човека, за предназначението на човека. Именно тогава е била написана тази част от книгата. Но на него самия не всичко му е ясно. И заради характера си, преди да публикува книгата, той иска някъде или нещо да намери като потвърждение на необикновените изказвания на Анастасия. От време на време той звъни на Елена и я моли да отиде при него, някъде да го откара с колата. Девойката незабавно и всеки път изпълнява молбите на Мегре. Изпълнява ги, дори когато й се налага да остави своите дела. Дори посрещането на пристигащи от Русия хора. Имало е два случая, когато тя е прехвърлила работата си на свои познати, губейки при това своята печалба.
    Къде ходи Мегре? От нас беше установено, че покрай обичайните за туристите в Кипър места, той е посетил две църкви, в които, може да се каже, че никой от пребиваващите в Кипър не е ходил. Манастир, не посещаван от туристите, пустеещ замък в планините на Тродос. Няколко пъти се изкачвал на планинския хребет недалеч от вилата на Фадеева. Вървял сам сред растящите там кедри. Елена го е чакала край пътя. Също от нас беше установено, че всички пътувания на Мегре до църкви и манастири не са били планирани, а спонтанни. По-точно, те са били в същата верига от случайности. Ето как разказва Елена Фадеева за нощното посещение на Владимир Мегре в една църква:
    “Аз пристигнах при Владимир около девет часа вечерта, веднага след като ми позвъни. Той каза че просто иска да се повози из града, седна при мене в колата и ние тръгнахме към град Пагос. Тази вечер Владимир беше замислен и почти не разговаряхме. Пътувахме около час. Когато преминавахме край множеството кафенета по крайбрежната улица, аз предложих на Владимир да вечеряме, но той отказа. На въпроса ми къде би искал да отиде, той отговори: ”Бих искал да съм в някоя празна църква”.
    Аз обърнах колата и не знам защо, но с голяма скорост подкарах към малко едно малко селце. Знаех, че там има, малко посещавана църква. Ние спряхме точно пред входа й, и излязохме от колата. Наоколо нямаше жива душа, нощната тишина нарушаваше само шумът на морето. Ние се приближихме към входната врата на църквата. В тъмнината, под дръжката на вратата аз напипах стърчащ голям ключ, завъртях го и отворих вратата на храма. Владимир влезе и дълго стоя в центъра под купола. Аз останах до входа. После Владимир премина през отвора, откъдето излизат свещениците, и нещо навярно запали там. Нещо започна ярко да свети, и в храма просветля. Аз постоях малко и излязох при колата, след известно време излезе и Владимир и ние отпътувахме”
    Ето и вторият случай, разказан от Елена Фадеева.
    “Исках да покажа на Владимир едно отдалечено селце, за да види местния бит. Планинския път, по който пътувахме беше с много завои и аз навярно по грешка съм завила някъде неправилно, защото не попаднахме в селцето, а колата се оказа точно пред вратите на малък манастир. Владимир веднага поиска да влезе в него и ме помоли да го следвам за да превеждам, когато говори с монасите, но аз му казах, че не мога да вляза. Бях с къса пола и с непокрита глава, а така не бива да се влиза нито в църква, нито в манастир. И аз останах до входа. Гледах как Владимир върви през манастирския двор. Пред него се появи млад монах. Те се спряха и заговориха помежду си. После се приближиха до мен. Чух, че монахът говори с Владимир на руски, а после при Владимир излезе побелял старец, настоятел на манастира, и те заедно дълго седяха на една пейка и разговаряха за нещо. Аз стоях далеч от тях с монасите, и ние не чувахме за какво си говорят. После настоятелят и монасите тръгнаха да ни изпратят. До портите на манастира Владимир спря, и всички спряха. Владимир се обърна и тръгна през манастирския двор към храма, никой не го последва, всички го чакахме до входа да излезе от празния манастирски храм”.
    И така, веригата от случайности продължава. Напомням, че Владимир Мегре осмисля казаното от Анастасия за Бога. И дали е случайно, че именно в този момент, когато е поискал да посети пустеещ храм, край него се оказала Елена Фадеева, която е знаела къде има такъв храм? Случайно ли на вратата на храма е имало ключ? Случайно ли Лена е сбъркала пътя и е закарала Мегре в малко посещаван манастир? Случайно ли го посреща монах, който говори руски? Ние имаме работа с верига от събития, от житейски ситуации, на практика, последователно устройвани, уж случайности, които водят към определена цел.
    Може ли след като се запознахме с тях да говорим за случайността на направените в книгите на Мегре философски заключения. Дали в онзи храм, където Мегре е стоял сам под купола са се затвърдили у него словата на Бог, впоследствие приведени в книгата му “Сътворение”.
    Ние неведнъж се опитвахме, с още по-големи подробности да проследим последователността на случилите се с Мегре случайности. Между множеството други, ни заинтересува и така наречената случайна среща на Мегре с Елена Фадеева. Няма да гадаем дали у тази млада девойка се е вселил духът на богиня Афродита. Нека с тези размишления се занимават езотериците. Но нека помислим, защо тази девойка е оставяла работата си и е бързала към Мегре още при първо повикване, варила му е борш, развеждала го е из Кипър с колата си? Защо внезапно дори външно се е променила, след срещата си с Мегре. Защо внезапно, както твърдят познатите й хора, след срещата с Мегре, очите на Елена са заблестели? От срещата със знаменитостта? Но Елена работи като представител на туристическа фирма към Московска естрада и й се е налагало да общува с по-знаменити хора от Владимир Мегре. Пари? Но Мегре едва ли е имал много пари, иначе не би се настанил в тризвезден хотел отначало. Натрапва се един единствен извод, Елена Фадеева се влюбила в Мегре. И това го потвърждава една нейна фраза, казана пред позната. На въпроса: ”Да не си се влюбила в Мегре, Елена?”, тя отговорила: ”Не знам, чувството е някак непознато…Но ако той би поискал…” И така, случило се е още една невероятна случайност. Двадесет и три годишна девойка, стройна, симпатична, самостоятелна и прагматична, не лишена от вниманието на много мъже, изведнъж от пръв поглед се влюбва в четиридесет и девет годишен мъж. Съгласете се, че такива случайности се случват твърде рядко.
    Ние се опитахме щателно, до минута, да анализираме моментът на срещата на Владимир Мегре с Елена Фадеева. Разговаряхме с работещите в кафене “Мария”, пред които тя се е състояла. Възстановявахме денят на срещата по думите на Елена и нейните познати. В крайна сметка забелязахме още една случайност, и то каква! Благодарение на нея Елена е могла да обикне Мегре няколко минути преди да го види. Случайност, способна да въздейства едновременно както на съзнанието, така и на подсъзнанието на човека.
    Представете си как Елена Фадеева, зад кормилото на своя автомобил, пътува към кафене “Мария” през курортния град. От кафенето й позвънила нейна позната келнерка и я помолила, ако е възможно да намине към кафенето, тъй като там седял руснак и нервничил. Върху фирмата на кафенето имало руско име, руски названия на блюдата, което предполагало и руски говорещ келнер, но него го нямало там. Елена отначало отказала, но скоро в работа й се отворила малка пролука. Тя седнала в колата и побързала да отиде в кафенето, в което на маса седял някой си руснак. В движение тя напудря изгорелия си нос, наслуки взема някаква касета и я поставя в касетофона на колата си. Колата се изпълва с мелодията и думите на популярна в Русия песен. Сега ще цитирам думите на тази песен, а вие, уважаеми колеги, сами си направете извод. Ето думите, прозвучали за Елена от тонколоните в нейния автомобил, няколко минути преди срещата й със седналия в кафенето Мегре:

    Аз съм твърде млад бог,
    И възможно е да нямам опит,
    Но мое момиче, бих могъл да помогна
    И в живота ти слънчева светлина да влея.

    И минутка ти нямаш,
    Почивката на работа е нищо все едно,
    Но ти нос ще напудриш и ще излезеш на обед,
    И на масата в кафето ще срещнеш него.

    Далече някъде влакове летят,
    Самолети объркват пътя си,
    Ако той си замине, то ще бъде завинаги,
    Тъй че просто не го оставяй да си отиде.

    Защо изведнъж замълча,
    Погледни го в очите без свян:
    Колко дълги години затварях аз този кръг,
    Аз него доведох на срещата с теб.

    И тя, или някой чрез нея, не го оставили да си отиде. И тя, или някой чрез нея е изпълнявал всичките му желания, предоставял му все нова и нова информация, утвърждавайки философските му възгледи. Той се върнал в Русия и дал в издателството ръкописа на четвъртата си книга “Сътворение”.
    По такъв начин, животът на В.Мегре наистина заприличва на живота на Иванушка-глупакът от руските народни приказки, с тази разлика само, че събитията, случили се с Мегре, са абсолютно реални.
    Сблъсквайки се с достоверността на съществуването на даденото явление, ние не можем да не предположим, че съществуват някакви сили, способни целенасочено да влияят върху съдбата на отделния човек. Възникват въпроси - позволяват ли възможностите на тези сили да влияят върху съдбата на цялото човечество? Каква е била активността на тези сили в миналото, и дали не е започнала именно в наше време тяхната активизация? Що за сили са това? Случилите се събития ни заставят по-внимателно да се отнесем към изказванията на Анастасия.
    Уважаеми колеги, по-голямата част от членовете на нашата изследователска група са склонни да приемат следната версия: Сибирската отшелница Анастасия, оставяйки засега на техните постове правителствата в различните страни, фактически взема в ръце управлението на цялото човешко съобщество. Обърнете внимание - не завзема властта, но взема управлението.
    У мнозинството читатели, при съприкосновение с книгите на В.Мегре възниква желание да променят начина си на живот, читателите са вече повече от милион, и техния брой непрекъснато нараства, при натрупване на критическа маса те са способни да повлияят на решенията на структурите на властта. Но и сега в структурите на властта има поклонници на направените в книгите изводи.
    По такъв начин нашето общество ще стане също така управляемо, както е станал Владимир Мегре. В това, че В. Мегре е напълно управлявана от някакви сили субстанция, и у вас, уважаеми колеги сега няма съмнения. Смятам, че със съвместни усилия ние трябва да разберем коя е сибирската отшелница Анастасия? Къде всъщност се намира тя? Какви са нейните възможности? Какви сили й помагат? Накъде се опитват да отведат те нашето общество? На тези въпроси трябва да отговори съвременната наука.”

******
 

”Легнах на приготвената от Анастасия постеля и мислех, че веднага ще заспя от умора, но не би. Мисълта или съзнанието за това, че човекът, всички хора са просто играчки в ръцете на някакви случайности, сякаш ме изгаряше отвътре и не ми даваше покой. После започна да расте и раздразнението ми срещу тези, които уреждат тези случайности, и срещу Анастасия. И срещу нея, защото както смятах, тя също можеше да е напълно съпричастна към формирането на тези случайности, или поне в моя живот.
    -Нещо като че ли те безпокои Владимир? - тихо попита Анастасия, и дори се надигнах.
    -И още питаш? Аз ти повярвах…Искаше ми се да вярвам…Особено в това, че човек, всеки човек е способен сам да си построи живота. Особено ти повярвах за екологичните селища, в които хората ще живеят осигурени чрез своята родова земя. Ще възпитават щастливи деца. Училища добри че ще има за децата. Повярвах ти че всеки човек е любимо дете на Бога. “Човекът е върховното творение”- нали така казваше? Казваше ли?
    -Да, Владимир, казвах ти това.
    -И още как говореше. И как убедително всичко ми доказваше. И аз не просто ти повярвах, а и започнах да действам за да организирам такова селище. Книжата вече са изпратени по разните органи. Във Фонда вече събират заявките на хората. Проектът е поръчан, планирането на градините и насажденията разни. Да бях ти вярвал само и толкова, но аз започнах с радост да действам. Ти си знаела! Ти си знаела, че ще действам!
    -Да, Владимир, знаех. Ти си предприемач. Ти си винаги готов за реални действия, за въплъщение…
    -Винаги готов? Колко е просто всичко. Разбира се. Тук не е нужно да си ясновидец. Всеки предприемач, ако повярва в нещо, ще започне да действа. И аз, като глупак започнах.
    Не можех повече да лежа и скочих от постелята, отидох до прозореца и го отворих, защото в стаята или отвътре ми стана горещо.
    -Защо си сметнал за глупави своите действия? - спокойно ме попита Анастасия.
    И нейното спокойствие и лицемерие, както ми се стори тогава, още повече ме озлобиха.
    -И така спокойно говориш? Спокойно! Сякаш не знаеш, че човек всъщност е винтче в нечии ръце. Човекът го управляват чрез разни обстоятелства. С лекота някакви сили могат да управляват всеки човек. Ако поискат ще въвлекат във война и половината човечество. Ще въвлекат и ще гледат, отнякъде си отгоре, как хората се убиват един друг. Ако поискат, религия ще подхвърлят, и пак ще наблюдават, как хората от различни религии за своята вяра ще воюват. Ако поискат могат да си поиграят с един човек. Аз се убедих в това. Убедих се благодарение на хората, способни да анализират ставащото, умни хора.
    -И по какъв начин се могли тези умни хора да те убедят, че човек е само играчка в ръцете на някакви сили?
    -Слушах един доклад. Там ставаше дума за мен. Умни хора се заинтересували от това, което се случва в обществото заради книгите. От тебе се заинтересували и от мене. Проследили всеки ден от моят престой в Кипър, когато четвъртата книжка пишех. Всичко фиксирали, а после анализирали. И аз представи си, не тая обида. Дори съм им благодарен за това, че най-после ми отвориха очите. Показаха ми как си играят с човека. Няма случайности, тях ги уреждат, аз се убедих в това от собствен опит.
    -От какъв опит, нима си правил опити, Владимир?
    -Не аз съм правил, с мен са правили. Когато бях в Кипър, казах за речната риба - и рибата се появи. За кедрите казах - и кедри се появиха. Поисках в църква през нощта да отида - и църква се появи, и църковните двери се отвориха през нощта, и много други неща се случиха, само и само да пиша сигурно им се е искало. Но, главното, внучката на богиня Афродита се появи. Аз бях казал на някои хора в Кипър, че искам да се срещна с внучката, защото ми досадиха със своята Афродита. Навсякъде бяха окачени плакати за баните й, с високомерие говореха за нея. Изобщо казах им, че ще се срещна с внучката на Афродита. Казах, а след няколко дни се яви девойка с пламтящи очи, и изобщо обстоятелствата така се наредиха, че всички решиха, - изпратила е богиня Афродита своята внучка, чрез тази девойка се извършваха чудеса, и самата тя се преобрази. И кой подреждаше тези обстоятелства едно след друго? Кой? Аз нищо не съм уреждал. Едно само да беше станало случайно, а там всичко, и това всичко не беше случайно, а закономерно. До този извод стигнали учените. Аз съм убеден, че изводът им е правилен. И ти няма да можеш да отречеш това.
    -Аз и не смятам да отричам закономерността на ставащото Владимир,- спокойно отбеляза Анастасия.
    Вътре в мен всичко изстина, мигновено ме обзе апатия от последните думи на Анастасия. А аз се надявах, слабо, но се надявах, че тя ще може да разпръсне утвърдилото се в мен съзнание за нищожността на човека и цялото човечество, но тя не направи това. А и кой би могъл да отрече очевидното? Безучастен към всичко, аз стоях до прозореца на осветена от луната стая и гледах звездите.
    Някъде там, може би на някоя от тези звезди живеят управляващите нас, играещите си с нас. Те живеят! А нима може да се нарече живот нашето съществуване? Послушната пред нечия воля играчка не може да живее самостоятелно, а значи, и ние не живеем. На нас много неща са ни “все едно”.
    Отново с тих и спокоен глас заговори Анастасия. Но гласът й не извикваше никакви емоции в мен, той звучеше като някакъв страничен звук.
    -Владимир, ти и хората, изпратили ти тази аудикасета с доклада, правилно сте определили: Действително съществуват енергии, способни чрез вариране във времето, да съединяват в единна верига разни събития, или както се е случило с теб, да построят верига от обстоятелства, необходими за постигането на определена цел. Чисти случайности няма, това вече на мнозина е ясно. Случайностите, дори най-невероятните, се програмират. Програмира се всичко ставащо с всеки човек. И това, което се случило с теб в Кипър, и е станало нагледен пример за изследователите и за тебе, също е било програмирано, а после въплътено в реалността. Кажи ми, моля те, Владимир, не би ли искал сега да разбереш къде се намира сега програмистът на твоите случайности?
    -Какво значение има къде се намира. Все ми е едно. На Марс, на Луната…Хубаво ли му е или лошо.
    -Той се намира в тази стая Владимир.
    -Значи това си ти? Ако е така, то нищо не се променя. Дори не съм изненадан и ядосан. Все ми е едно. Ние сме управляеми, в това е трагичната безизходност на всички хора.
    -Аз съвсем не съм главния програмист на твоите случайности Владимир. Аз мога само малко да им повлияя.
    -Кой е главният тогава? Само двама сме в стаята. Или има трети, невидим програмист?
    -Владимир, този програмист е в теб самия, това са твоите желания.
    -Как така?
    -Само желанията, стремежите на човека могат да включат една или друга програма за действие. Такъв е законът на Създателя. Никой и никога, никакви енергии във Вселената не могат да нарушат този закон. Защото човекът е властелин на всички Вселенски енергии! Човекът!
    -Но аз нищо не съм включвал в Кипър, Анастасия. Всичко си ставаше от само себе си, случайно, без мен.
    -Незначителното, но като важна част от по-същественото, водещо към изпълнение на основното, ставаше без теб. Но основните събития бяха предшествани от твоите желания. Нима не беше ти който пожела среща с внучката на богиня Афродита? Дори изрази желанието си пред свидетели и неведнъж го повтори.
    -Да, изразих…
    -А щом помниш това, как можеш да наречеш слугите, изпълняващи волята на господаря си властелини, а господарят - играчка в техните ръце?
    -Да, глупаво звучи. Интересно се получава. Хайде де…Желанията…А защо тогава не всички желания се изпълняват? Мнозина искат нещо, но то не се изпълнява.
    -От значимостта на целта зависи много. От съответствието на желанието на светлото или тъмното. От силата на желанието. Колкото е по-съществена целта и по-светла, толкова повече светли сили ще бъдат привлечени за изпълнението й. За достигането й.
    -Ами ако целта е тъмна, ами например да се напиеш, да се сбиеш, да започнеш война?
    -Тогава ще се хванат на работа тъмните сили, със своето желание човекът им дава възможност да действат. Но както виждаш, първично и главно въпреки всичко е желанието на човека! Твоето желание Владимир.
    Започнах да осмислям казаното от Анастасия, и на душата ми ставаше все по-хубаво и по-хубаво. Много приятна лунна светлина запълваше цялата стая, и звездите на небето изглеждаше че светят не със студена, а с топла светлина. И даже седящата на ръба на леглото Анастасия започна да изглежда някак по-хубава. И аз й казах:
    -Знаеш ли Анастасия, ако трябва да бъда честен, там в Кипър, отначало аз едва не се запих. Защото отначало нищо не ми харесваше. Никой не говореше на руски. Пречеха ми да работя, наоколо само пиянстваха. Какъв вятър, мислех си, ме довея тук, може би да се запозная с проститутките. Много жени има там, ами с такова, с леко поведение, и от Русия има, и от България.
    -Виждаш ли Владимир, поискал си и те веднага са се появили. И ти се напи с водка, и си уговори среща с тях. И с жена от България и с друга от Русия. Само че още от по-рано беше поискал среща с внучката на Афродита, първото ти желание беше по-силно, и тя се появи, и те предпази от всичко пагубно, помогна ти.
    -Да, помогна ми. А ти откъде знаеш за българката?
    -От своите преживявания, Владимир.
    -Не ми е ясно, но както и да е. По-добре ми кажи, тази девойка, Елена Фадеева, та тя не е внучка на богиня Афродита, тя е рускиня, само работи в Кипър за една туристическа фирма. А аз говорех за внучката на Афродита. Значи, тези светли сили не са могли истинската внучка да ми покажат?
    -Можаха. И ти показаха. Богиня Афродита сега е енергия. Тя е способна за известно време да бъде в съприкосновение с енергията на всеки човек. Ако в това има съответен смисъл. Елена Фадеева, когато беше край теб, притежаваше и двете енергии. Тя имаше сила да направи много неща през тези дни. Много неща успя да направи и на теб да помогне успя.
    -Да. Благодарен съм й. И на богиня Афродита благодаря.
    Отлетяха всичките ми притеснения и неприятни усещания, които се появиха когато сметнах, че всички хора са играчки в ръцете на някакви сили. Сега, след разговора с Анастасия в мен настъпи сигурност и спокойствие.
    Известно време гледах, как седи на ръба на леглото със смирено положени на коленете ръце Анастасия, а после…сам не мога и досега да разбера, как се получи, но изведнъж казах:
    -Аз разбрах коя си ти Анастасия, ти си велика богиня, - така казах и паднах пред нея на колене.
    Възглас на отчаяние и болка се изтръгна от устата на Анастасия. Тя бързо стана и отскочи от мен, подпря се на стената и като за молба притисна ръце към гърдите си.
    -Владимир, умолявам те стани, не трябва да се прекланяш пред мен. О Боже, Боже, какво направих, аз бързах, прости ми за неразбирането на поясненията на твоите синове. Владимир, пред Бог хората са равни, един пред друг не трябва те са се покланят, аз съм просто жена, аз съм човек!
    -Ти толкова се различаваш от всички хора Анастасия, и ако просто си човек, то кои сме ние тогава, кой съм аз?
    -Ти също си човек, но в суета живял си своя век, и още не успял си да осмислиш своето предназначение.
    -Мойсей, Христос, Мохамед, Рама, Буда, кои са те, как се отнасяш ти към тях?
    -Ти на големите ми братя имената назова, Владимир. Деянията им да съдя нямам право, едно само ще кажа: никой от тях напълно земната любов не е получил.
    -Това не може да бъде, всеки от тях и днес поклонници милиони има.
    -Но поклонението не значи любов. То от прекланящия се отнема присъщата само на човека сила на мисълта. Велик егрегор имат моите братя, за милион години подхранвали са го мнозина хора, като при това, прекланящият се е намалявал своята сила. През вековете желаещи мнозина е имало да съдят на моите братя деянията. И аз не разбирах, защо егрегора си тъй старателно подхранвали са, хилядолетия защо са трупали енергия. Никой да разгадае тайната им не е можел докато не е настъпило днешното време. И братята ми взели са решение: натрупаното да съберат в единство и на живеещите на земята хора днес, енергията своя да раздадат. И идва на Земята ново хилядолетие, земята в него ще населят Богове, това са тези хора, чиято осъзнатост ще им позволи енергията да приемат.
    Владимир, умолявам те, стани! Всеки баща ще го боли да види своя син поробен и преклонен. Тъмното само се е стремило винаги да принизи значимостта човешка. Владимир, моля те, стани, не се предавай. Не се отдалечавай ти от мен.
    Анастасия много се вълнуваше, и аз изпълних молбата й, вдигнах се и казах:
    -Но аз не се отдалечавам, напротив, струва ми се, че най-после започнах да те разбирам. Но не съм съгласен, че пречи поклонението на любовта. Напротив, всички вярващи говорят, че обичат Бога. И аз се преклоних пред теб като Богиня, а ти изплаши се незнайно от какво, вълнуваш се.
    -Познаваме се повече от пет години с тебе Владимир. От онази нощ, когато синът ни бе заченат, изминаха немалко дни, но оттогава у тебе ни веднъж желание да ме докоснеш не се появи, да ме погледнеш с онзи поглед, който даряваше на другите жени. Неразбирането, а сега и преклонението не ще дадат на любовта да се разкрие. От преклонение не раждат се деца.
    -Така е може би защото ти не си като другите жени Анастасия, а сякаш си сгъстена информация. Не само аз, и други не разбират веднага, това, което ти говориш. Какво ще значи примерно “не се предавай”? Защо ми каза това?
    -На Президента руски ти писмо написа, Владимир, но сам в себе си тогава усъмни се, едва не загина. Престана да твориш, на друг възложи проблемите, и при това единствено на единия Президент.
    -Това е защото, единствено той в Русия може да направи нещо.
    -Сам няма да може, на мнозинството волята е нужна. Освен това към един от президентите ти само се обърна. Имат си президент и Украйна, и Белорусия и в Казахстан…
    -Нали говореше ти само за Русия, Русия е родината ми.
    -А в паспорта ти е писано че ти си белорус.
    -Да, белорус съм. Баща ми е от Белорусия.
    -А детството ти минало е в Украйна.
    -Да там премина. И е най-хубавото, което спомням си от моето детство. И бялата колиба със сламен покрив, и блатото където змиорки със съседските деца ловяхме. И баба ми и дядо, пред мен никога не се караха, не ме наказваха.
    -Да, да, Владимир и спомни си как ти с дядо си в градината фиданки мънички си сял…
    -Помня…Баба ми поливаше ги с ведро.
    -Но и сега в селото Куздничи в Украйна, в селото където си се родил, градината опазена е, и старите дървета в нея раждат и чакат теб.
    -Тогава къде, Анастасия е Родината ми?
    -В тебе е тя.
    -В мен?
    -В теб! Материализирай я за вечно там, на тази земя, която душата ти подскаже.
    -Да, трябва някак си да разбера това, а засега чувството имам, че съм размазан аз по цялата земя.
    -Владимир, уморен си, изминалият ден емоции много и на двамата поднесе. Легни, заспи, сънят ти нови сили в теб ще натрупа, и ще дойде ново осъзнаване…”