Алманах "Звънтящи Кедри"

Поздрав на всички !
Преди няколко дена пратих до Виктор Медиков едно писмо, в което споменах, че има българи, които биха искали да отидат на двуседмично обучение в РА в Русия.
Най-удачно време според мен за провеждане на това обучение е в края на май - началото на юни.
По публикуваните предложения на РА има възможност това обучение да се проведе в изграждащо се родово селище, на палатков лагер. Срока на обучението стандартно е две седмици.
Медиков веднага прати отговор, в който казва да пратим примерна програма и време за провеждане на курса. Също така прати три материала, които би искал да се публикуват във вестника „Родово имение”.
Ориентировъчно цената на курса ще бъде между 500-600$ заедно с пътните разходи.
Когато изпратим списък на хората, които ще посетят курс на РА ще се получи поименна покана и с това ще се спестят парите за издаване на визи. Също така при закупуване на групов билет (отиване /връщане) се намалява стойността на пътните разноски.
До края на март трябва да сме подготвили този списък, за да има достатъчно време за закупуването на билетите и издаването на визите от Руското консулство.
И така, за желаещите действаме така:
1. Създавам таблица в Databases за хората, които желаят да посетят този курс.
2. Пускам с това съобщение примерна програма на курса, която трябва да се дискутира и обсъди, какво да залегне в нея.
3. Обявявам примерен срок до 15.02.06 за крайно приемане на програмата за обучение.
По нататък... Време за размисъл и дискусии...

Георги Царев

Учебен план по специализация: Създаване и развитие на Родови Имения (Курс в Русия)

Наименование разделите и дисциплините	Всичко часове	В това число		Необходими знания от лектора	Форма на контрол
Наименование разделите и дисциплините	Всичко часове	Лек-ции	Практич. Семинари	Необходими знания от лектора	Форма на контрол
Настаняване
Създаване на екологична среда и нейното поддържане в Родовите Имения и в Родовите Селища.	8	5	3	Познания по опазване на околната среда, съобществото на растителен и животински свят, екологични ниши, взаимодействия, биосфера.
С какво трябва за започне създаването на Родовото Имение? Раждане в домашни условия.	4 4	4 4	-	Представители на изграждащо се родово селище в Русия. Представители на изграждащо се родово селище в Русия.	-
Природосъобразно пчеларство. Въведение в БиоДинамичното земеделие. Календар на Мария и Матиас Тун.	4 4	4 2	- 2	Пчелари - представители на изграждащо се родово селище. Членове на клубовете по БиоДинамично земеделие.	-
Развитие на Народно творчество и занаяти в Родовите Имения. Паневритмията, като начин за възстановяване на връзката със Майката Земя.	6 2	2	4 2	Специалисти в областта на занаятите Наш представител от бялото братство.	-
Практически занятия по БиоДинамично земеделие.	8	3	5	Членове на клубовете по БиоДинамично земеделие.	-
Строителство в Родовите имения. Ландшафтно изкуство.	4 4	2 2	2 2	Строителен инженер и хора с практически опит. Завършили Лесотехнически институт специалисти	-
Дом от саман. Декоративна дендрология – I част	4 4	2 2	2 2	Практиканти Завършили Лесотехнически институт специалисти	-
Училище на Щетинин за родители Декоративна дендрология – II част	4 4	4 2	- 2	Завършили учители в училището на Щетинин. Евгения Волкова. Завършили Лесотехнически институт специалисти.	-
Социално-психологически аспекти на взаимоотношенията в Родовите селища. Училище на Щетинин за деца	4 4	2 2	2 2	Психологи. Педагоги. Завършили учители и ученици в училището на Щетинин. Евгения Волкова	-
Обмен на опит, дискусия на индивидуални проекти, връчване на дипломи от МАГМУ и РАГС.	6	6	-	По предварителна заявка	-
ОБЩО:	72	42	30

Забележка на редакцията: Георги, честно казано нямам представа откъде си взел тези цифри, но нека аз малко да ги корегирам, за да не се получат някакви недоразумения преди курсовете. Никой още не е отменял визите и те никога не са били безплатни. Визата за български гражданин за Русия струва 40-80 евро. Обучението е някъде 200-250 евро. Отиване и връщане само до Москва 300-420 евро със самолет, да не говорим за по-далечните райони. Ако курсовете ще се провеждат дори в Московска област, значи към тази сума трябва да се прибавят още 50-80 евро за пътни разходи. Академията не осигурява прехраната. За две седмици ще потрябват като минимум 100 евро само за храна. А сега нека да съберем всичко - 690 - 930 евро. Сложи още и джобните ....
Предлагам ти да се ангажираш с организирането на тези курсове за цената, която си предложил.

С уважение,
Гера Глубоковских

Извадки от нормативни документи /ЗУТ, Наредба 7/20004г на МРРБ/, свързани с вкарване в регулация на поземлени имоти, отредени за земеделски земи, за гори, за ливади, във връзка с получаване на статут на зeмята – за родово имение.

§ 9. Член 32 се изменя така:

"Чл. 32. (1) В обществените озеленени площи (паркове и градини) без промяна на предназначението им може да се разполагат:
1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи, и застрояване, необходимо за поддържане на зелената система;
2. преместваеми търговски обекти по чл. 56 ЗУТ, които общо може да заемат площ не повече от 1 на сто от територията на паркове с площ над 3 ха и не повече от 2 на сто от територията на паркове и градини с площ до 3 ха;
/2% от 1 ха=200 m2/
3. открити обекти за спортни и културни развлечения и забави (концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, изложбени площи и спортни съоръжения), които общо може да заемат площ не повече от 10 на сто от територията на парка (градината);
4. детски площадки;
5. мемориални обекти;
6. монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи по чл. 57 ЗУТ.
(2) Спомагателни и обслужващи постройки към обектите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 може да се разрешават, ако се изискват с нормативен акт и без тях е невъзможно функционирането на обектите.
(3) Изграждането и поставянето на обектите по ал. 1 и 2 може да се разрешава само ако:
1. са предвидени в действащия подробен устройствен план на парка (градината), съответно в план-схемите на техническата инфраструктура и план-схемата по чл. 62, ал. 9 ЗУТ;
2. не се нарушават екологичните, рекреационните и естетичните качества на озеленените площи;
3. необходимите места за паркиране съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ, бр. 86 от 2004 г.) са осигурени в непосредствено прилежащите територии на парка (градината).
(4) В обществените озеленени площи с подробен устройствен план може да се урегулират поземлени имоти - частна собственост, в които да се предвиди разполагане на обектите по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 6. В тези случаи площта за озеленяване в урегулираните имоти не може да бъде по-малко от 40 на сто.

§ 10. В чл. 38, ал. 2 се създава второ изречение: "Една четвърт от озеленената площ трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност."
Чл.7. Според основното им предназначение, определено с устройствените схеми и планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.
Чл.8. Конкретното предназначение на по-землените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде:
1. (Изм., ДВ, бр. 65 от 2003 г.) в урбанизирани територии или в отделни ~~урегулирани~~ поземлени имоти извън тях - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за паркове н градини, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;
2. в земеделски територии-за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и други);
3. в горски територии - за гори (дървопроизводителни гори, защитни гори, рекреационни гори и други) и горски земи (поляни, земи, заети от храсти, скали и други);
4. в защитени територии - за природозащита (природни резервати, национални паркове, природни забележителности, поддържани резервати, природни паркове, защитени местности, буферни зони, плажове, дюни, водоизточници със санитарно-охранителните им зони, водни площи, влажни зони, защитени крайбрежни ивици) и за опазване на обектите на културноисторическото наследство (археологически резервати, отделни квартали или поземлени имоти в населени места с културно-историческо, етнографско или архитектурно значение);
5. в нарушени територии - за възстановяване и рекултивация на кариери, рудници, насипища, хвостохранилища, депа за отпадъци, свлачища, срутища и други.
Чл.9.(1) Промяна на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на действащ подробен устройствен план.
(2) Не може да бъде променяно предназначението на съществуващи озеленени площи или части от тях, представляващи публична държавна или публична общинска собственост, освен по изключение - на части от тях, за изграждане на обекти, представляващи също публична собственост, с разрешение на областния управител или на общинския съвет.
(3) Промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в устройствени планове за озеленени площи за широко обществено ползване, извън случаите по ал. 2, се разрешава от съответния общински съвет.
(4) В територии без устройствени планове за предназначение на поземлените имоти се счита фактическото им ползване, доколкото то нe противоречи на закон, и може да се променя с цел застрояване само въз основа на подробен устройствен план.
(6) С подробните устройствени планове се определя конкретното предназначение за всеки отделен поземлен имот.
(7) Предназначението на териториите и поземлените имоти по ал.5 и 6 може да бъде:
1. за жилищни нужди;
2. за производствени и складови дейности;
3. за рекреационни дейности;
4. за озеленени площи;
5. за спорт и атракции;
6. за културно-историческо наследство;
7. за обществено и делово обслужване;
8. за движение и транспорт;
9. за инженерно-техническа инфраструктура;
10. за комунално обслужване;
11. за земеделска дейност;
12. за горски насаждения;
13. за водни площи;
14. за природна защита;
15. за превантивна защита;
16. за възстановяване и рекултивация;
17. за специално предназначение;
18. за смесено предназначение;
19. за друго предназначение.
(2) Когато обединени в територии поземлени имоти или отделни самостоятелни поземлени имоти не могат да се отнесат към определените по ал.1 типове устройствени зони и техните разновидности, с устройствения план за тях може да се определя собствен режим на устройство съобразно предназначението по чл.4, ал.7.

УСТРОЙСТВО НА ОЗЕЛЕНЕНИ ТЕРИТОРИИ

Чл.30. (1) Озеленените територии, означени като (Оз), в населените места, селищните образувания и извън тях се определят с общите и подробните устройствени планове.
(2) Зелената система включва обществените озеленени площи, в т.ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници;

УСТРОЙСТВО ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ЗЕМЕДЕЛСКИ, ГОРСКИ, ЗАЩИТЕНИ И НАРУШЕНИ ТЕРИТОРИИ

Чл.45. (1) В землищата извън границите на населените места и селищните образувания устройството и евентуално застрояването на отделни поземлени имоти или групи от имоти се определя, ако е предвидено в общ устройствен план по чл.105 ЗУТ, когато има такъв, и ако за тези имоти е одобрен подробен устройствен план по чл.109 или чл.111 ЗУТ.
(2) С устройствените планове по ал.1 се определят:
1. територии за природна защита;
2. други територии с особена териториалноустройствена защита по чл.10, ал.2 и § 5, т.4 ЗУТ;
3. територии с превантивна устройствена защита по чл.10, ал.3 и § 5, т.5 ЗУТ;
4. територии за земеделие, в т.ч. и такива, чието предназначение не може да се променя;
5. територии за горскостопанска дейност, в т.ч. и такива, чието предназначение не може да се променя;
6. територии под вода;
7. територии за рекултивация и възстановяване;
8. резервни територии за развитие на урбанизирани територии;
9. територии за изграждане на обекти и съоръжения с различно предназначение.
(3) При условията на ал.1 в землищата извън границите на населените места е възможно да се изграждат:
1. селскостопански обекти;
2. горскостопански обекти;
3. промишлени и складови обекти;
4. транспортни обекти и съоръжения;
5. обекти и съоръжения на техническата инфраструктура;
6. рекреационни и туристически обекти;
7. спортни обекти и съоръжения;
8. търговски и обслужващи обекти;
9. здравни обекти;
10. обекти със специално предназначение;
11. историко-мемориални обекти.
(4) Обекти за постоянно обитаване и обекти за рекреационни дейности се изграждат в границите на населените места и на селищните образувания и по изключение - като самостоятелни обекти извън границите на населените места и селищните образувания.
(5) Обекти за постоянно обитаване са допустими и в застроени фермерски дворове.
Чл.46. (1) В земеделски територии за изграждането на обекти по чл.45, ал.3 и 4 е необходима промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи на основание предвиждане на устройствен план. Без промяна на предназначението на земеделската земя могат да се изграждат обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите.
(3) В горски територии за изграждането на обекти по чл.45, ал.3 и 4 е необходима промяна на предназначението и изключване на земите от горския фонд съгласно Закона за горите на основание предвиждане на устройствен план. Без промяна на предназначението на земи от горския фонд могат да се изграждат обекти, чиито функции са свързани с горскостопанската дейност.

От кога търся нещо да ме вдъхнови. Да накара да почувствам, че живея. Да призная пред себе си, че и аз съм човек, че и аз мога да обичам. Но страннозащо, нищо не влиза в живота ми, сякаш скуката е окупирала всяко негово ъгълче и не позволява да проникне ни лъч светлина в него. И ако смея да призная сега е един момент, в който съм дори по-зле от обикновено. Изпаднала съм в тягостно отчаяние. Нима това е нормално? Не, със сигурност не е! Но какво да направя? Щом се погледна в огледалото изпитвам антипатия. Щом помисля за миналото си, изпитвам страх и негодувание. Всичко около мен и в мен ми напомня само за едно – загубен живот.И макар че съм само на двадесет и шест, в живота ми се бяха случили много неща, които придаваха усещането, че съм поне на стоипетдесет. А тези стоипетдесет ме притискат към земята, нямам сила да се вдигна дори на сантиметър. Да вдишам чист въздух, поне мъничко да се ободря.В последно време много размишлявах. Какъв трябва да бъде живота, как би трябвало да постъпва човек. От какво се нуждае в същност. Но отговорите, които си давах не ме задоволяваха по никакъв начин, въпреки че бяха най-доброто което мога да измисля, да прочета или просто да взаимствам от някъде. А неориентираността ми в пространството ме довършваше, караше ме да мисля, че съм един плевел, на никого ненужен, пречещ на околните и на себе си. Но как може един такъв плевел да се превърне в цвете, макар и горско, което никой, никога няма да види и да помирише. Цвете, което може поне за миг да се порадва на себе си и на облялите го утринни лъчи на слънцето. Поне това.У мен се зараждаше решителност подтикната от отчаяние, но все още беше слаба. Недостатъчна, че с нейна помощ да извърша революция. Да разчупя оковите, градени през досегашния ми живот и поне за момент да почувствам живота, така, както другите го правят. С какво толкова съм по-различна от тях? Приятелките ми – повечето се ожениха, е не живеят щастливо, но все пак се забавляват, имат цел в живота и я следват. А и останалите, все са жизнени, вълнуват се макар и от прости, нестойностни неща. Може в повечето случаи да недоволстват, но го правят с жар, поне малко усещат живота. А за себе си не мога да кажа подобно нещо. Опитвала съм да се интересувам от обикновени неща, но напразно. Не мога да се вживея и да придам някакво важно значение на това, че съм си купила нова блуза или обувки с висок ток. Това за мен са несмислени неща. И може би точно тук е проблема. Аз съм по-различна от останалите. Но в крайна сметка не схващам какво ми е. Колкото и опити да правя, не успявам да се приравня до нивото на приятелките ми, да се порадвам на нещата, на които те се радват или поне да възнегодувам за нещата, за които те възнегодуват.Със сигурност ми има нещо, но как да се променя, как да бъда като останалите. - За съжаление останалите, които водят начин на живот, който не разбирам и не одобрявам.Преди време, когато започнах да осъзнавам, че така или иначе съм по различна от хората около мен, (тогава излизах от пубертета) това не ме плашеше. Беше ми дори приятно, че не съм като тях. Чувствах се свободна да избирам нови неща, да покорявам хоризонти, за които не гледам в касовите холивудски филми, за които не слушам в разговорите на простоватите хора около мен. Тогава имах силата да погледна на пред, именно пред моя си живот и да закрача бодро към непознатото. Но какво се случи, че попаднах в това състояние. От човек, който критикуваше другите за това, че не живеят пълноценно, че се тровят с какви ли не боклуци, че съсипват бъдещето си и т.н. се превърнах в жалко подобие на човече, отчаяно търсещо същото това, което до преди няколко години беше заклеймило като нещо напълно безсмислено.Как само се обръща живота. В един момент си силен и мачкаш, отричаш. В другия си на колене молещ се за прошка, да бъдеш приет обратно.Но явно все по-ясно ми ставаше, че няма да мога да се завърна в светските среди и да заживея както подобава на един обикновен гражданин. Това показваха всичките ми опити, които се увенчаваха с неуспех.Да,трябваше да намеря вдъхновение и то бързо, защото в противен случай щях да заприличам на призрак, нежелан нито в света на живите нито в света на мъртвите. А когато мислех така, пришпорвайки се, се плашех страшно. Сякаш не ми оставаше много да живея, и ако не направя нещо, което усещах че не зависи от мен, то съвсем скоро щеше да ми се наложи да се сбогувам с живота си. А не го желаех. Знаех за всичките приятни неща в него. За любовта знаех най-много. Ах, само колко книги бях прочела, - разкази за любовта, за това как тя се заражда в мъжа и жената, как бива споделяна по най-различни начини, как отслабва и сякаш се загубва, само за да се възроди отново. Толкова много блянове бях изживяла без да имам и едничка възможност да изживея нещо наживо. Дали наистина бях прокълната. Не вярвах в подобни неща, но напоследък все повече ме плашеха. Спомените ми, когато бях разочарована от поредната връзка с несполучлив мъж ме караха да плача отново. Бяха толкова силни, появяващи се в моменти, когато нямаше нужда и те да ми се стоварват от горе. Разбира се скоро ми олекваше, но празнината в душата ми оставаше все така да зее, като бездънен кладенец, пълен с несбъднати мечти, силни блянове, изпепеляващи копнежи, нереализирали се до сега.На скоро една приятелка ми бе разказала за прочетеното от нея в една книга. Хубаво би било, когато човек се чувства в безизходица, да предприеме пътуване за няколко дни. Да се откъсне от средата в която е затънал. Тази идея все по-често се появяваше в съзнанието ми, сякаш дяволче подканящо ме да действам. И именно дяволче, защото не ми се ходеше никъде. Макар да ми звучеше логично, че човек може да погледне на проблемите си от далече и да ги анализира от друг ъгъл, не можех да си представя къде бих могла да отида. Чувствах че на всякъде ще си бъда същата – една самотница, с подпухнали очи и мрачен поглед.Все не се решавах да тръгна до като веднъж погледът ми не попадна на обявата залепена за един стълб. Някоя си фирма организирала екскурзия до Рилските езера. Откъснах телефона спонтанно, още преди да съм имала време да помисля и продължих по пътя си.Вече бях забравила за екскурзията, мислех си за нещо, когато осъзнах че държа листчето. И то не само го държа, но и го стискам. Бях се качила на автобуса за вкъщи. Седях си кротко на седалката и стисках онова потно малко парченце хартия, на което бе изписан телефонен номер.Тъкмо слизах от автобуса, бръкнах в чантата си и извадих телефона. Набрах номера и с очакване закрачих към къщи. А отсреща на телефона ми отвърна много приятен женски глас. Сякаш ме мамеше да си закупя билет за екскурзията. И разбира се, аз си купих билет. Автобусът щеше да тръгне от центъра на града след два дни. И нещо много интересно – продавачката на билети ми каза, че съм извадила късмет, защото съм била купила последния билет. Стори ми се доста странно съвпадение. Може би ако се бях обадила "по-късно", както винаги си казвах, нямаше да имам шанса да участвам в "посещаването на чудните езера в Рила", както се бе изразила телефонистката. Шанс? Защо избрах именно тази дума? Странно. Нима това е шанс? Но за какво? Вече дори съм забравила как трябва да се държи човек, когато му се дава шанс. Въпреки че през последните години все за шанс се моля. И нима това е точно такъв? Ще видя, не бива да се вълнувам, мислех си. Но как да спреш лавината, когато тя вече е тръгнала. Еуфорията постепенно ме заля и в един момент не ми даваше мира. Следващите няколко дни минаха в това, да мисля какво ще се случи. Но защо толкова се интересувах? Дали от страх от непознатото, дали ми предстоеше нещо за което съм мечтала толкова дълго и също толкова силно?Не мисли за това, Тали, ще се поболееш! А, в същност това съм аз Наталия, Тали, ми казваха всички, които все още имаха желанието да общуват с мен, и то май само от състрадание към бедната ми персона.И ето най-накрая двата дни се стопиха. Беше пет и тридесет сутринта. Тъкмо се бях събудила. Беше рано, но си знаех че няма да мога да заспя повече. Багажът ми беше готов, бях го събрала още онзи ден. Не че имаше какво да се взима. Бях сложила в малката си раничка една блуза, къси панталонки и един пакет с бисквити, диетични разбира се. Бях привърженичка на здравословното хранене. Поне от него имах полза. Също така в раничката имаше типичните женски работи, като парфюмче, огледалце, гримчета и др. Също и половинлитрова бутилка с вода.Изчаках да се разсъмне, към седем часа и станах. Оправих се на бързо и тръгнах към спирката. Беше средата на Септември, но беше учудващо топло. Никакъв вятър, само една мека топлина, вещаеща топъл, слънчев есенен ден. Но въпреки всичко си бях облякла леко якенце бях със затворени обувки. Все пак отивах на планина, не на кафе с приятелки в центъра на града.Стигнах автогарата и се огледах. Никакъв автобус. Никакви хора. Отправих се към чакалнята, а вътре беше пълно с хора. Малко ми поолекна. Една жена близо до мен ми се стори приятна и я попитах, с риск да прозвуча наивно и глупаво:
- За Рила ли чакате?
- Да, разбира се, моето момиче. И вие ли ще пътувате с нас?
- Да. – вече се чувствах в спокойни води, поне екскурзията щеше да се състои.
- Ние сме най-шумната компания, - жената посочи приятелките си, които също като нея бяха не по-млади от педесет-шейсет години, четири на брой. – Не сме те виждали да пътуваш до сега с нашия автобус...
Както разбрах по-късно редовно се организираха екскурзии именно с въпросния автобус, а тези жени бяха нещо като запазената му марка.
- Ако си самичка, както виждам че е, можеш да се присъединиш към нас. Ще ти допадне веселбата. Не ни гледай че сме стари, от вътре сме млади като тебе. Те се засмяха.Това беше наистина изненадващо, и най-вече успокояващо. Почувствах прилив на енергия, сякаш съм под закрилата на "светите лелки от чакалнята на гарата". Стори ми се странно да се чувствам така, но какво пък. Точно от това имах нужда.
- Благодаря много! – усмихнах се, - Предполагам че ще ми бъде приятно.Сега наистина вече се бях отпуснала. Сякаш някой се грижеше за мен. Е ще му позволя да си върши работата.
- Това са Иванка, Стойка, другата Стойка и Бойка. Аз съм Тодора.
- Много ми е приятно, - казах аз с нескрито удоволствие. Така лесно да си намериш нови приятели, пък макар и не на твоята възраст беше истинско удоволствие за мен. – Аз съм Наталия. Приятелките ми ме наричат Тали.
- Добре Тали, автобусът всеки момент ще дойде и потегляме. Ще видиш колко добре ще си изкараме.
Аз се усмихнах и зачаках кротко. Вече имах смелостта да се огледам, да видя какви са другите, с които щях да пътувам. Общо взето приятни хора. Няколко по-млади, като мен. Повечето стари, но с все така весели физиономии. Разговаряха по групички за нещо, оживено. Дали наистина ми предстоеше нещо приятно? Щях ли да се порадвам малко на живота, да "събера душа" за да издеяня още малко? Май започвах все по-малко да се съмнявам в това. След като така се развиха нещата до тук, така както никога не си ги бях представяла, всичко предполагаше една приятна разходка.Автобусът дойде и с маневра завъртя задницата си, върху която имаше някаква шарена рисунка, изобразяваща явно логото на фирмата превозвач. Във фоайето зашумя още по-силно и всички се отправиха към вратите на автобуса, които в този момент със съскане се отваряха. Гледах да не се отделям от Тодора и другите, а и тя ме потърси с поглед, който ме накара да се забързам към нея. Беше първа, а аз след нея. Подадохме билетите си на шофьора и се отправихме назад покрай седалките. Миришеше странно, на изгорели газове, на някакъв препарат, на застояло, на ароматизатор... на нещо смесено и не много приятно. И както си представях, седнахме най-отзад. Шест седалки, място точно за нас.Автобусът вече излизаше от града, стъпи на широката магистрала и потегли с пълна скорост. Радиото свиреше, но нищо почти не се чуваше от него, защото всеки се надвикваше с другия. За миг си помислих, че май всичко ще бъде съвсем обикновено. Все същите хора, говорещи си глупости един на друг, спорещи за несъстоятелни неща. И тъкмо бях започнала да се отчайвам, да гледам скучно през прозореца, когато Тодора се провикна:
-Хей, я спри това радио да си попеем, че нещо започна да става безинтересно! Това ме изненада.Радиото бе спряно, а всички останали гласове позатихнаха, сякаш знаеха какво предстои.И жените запяха. Но не както си представях песнички от репертоара на туриста, наситени с похотливи намеци и глуповати съдържания. Не, те пееха народни песни. Както разбрах по-късно от обяснението на Тодора, те бяха, както се наричаха "Пет моми". Пеели от младини, и това си им личеше. Стоях между тях, а гласовете им ме понасяха на някъде в безбрежното. За моменти се отпусках така, че сякаш всичко покрай мен изчезваше, попадах в абсолютното спокойствие, ненарушимо и вечно. Това преживяване ме зареди много. Казах си че обичам тези жени. Те наистина го заслужаваха.След като се поумориха да пеят и млъкнаха, с Тодора си поговорихме. В същност тя ме заговори:
- Тали, виждаш ми се някак унила. А и това, че идваш сама на екскурзия с непознати показва, че си може би самотна. Може да не се познаваме много, но все пак защо не ми разкажеш какво ти тежи. Сигурна съм че има нещо. Някога и аз бях като теб. И ако не беше... "едно нещо", нямаше да мога да изкарам до тия години.
- Ами, аз... нищо ми няма. Просто такъв ми е живота. Не е много емоционален... – Не знаех какво да й кажа. Не можех да започна да обяснявам подробно за несгодите си, и не защото не бяхме близки, а защото не исках да я товаря с проблемите си.
- Няма нищо. Разбирам те напълно. По очите ти се чете. Може ли аз да опитам вместо тебе?
Аз я погледнах учудено. Стана ми интересно. За първи път някой проявяваше такъв интерес към мен.
- Ами да! Ще ми бъде много приятно. – казах веднага и се загледах в нея. А тя започна. И разказваше така сякаш аз разказвам. Все едно говореше за самата себе си. Сякаш беше изживяла същото, което на мен сега ми се налагаше да преживявам. Аз само кимах и с удивление подигах вежди.
- Странно, - казах накрая, - вие сякаш сте ясновидка...
- Не, не, не, - бързо ме прекъсна тя, - и моля те, не сме вие и ние, нека си говорим на "ти". – тя ми се усмихна широко.
- Всеки човек преживял много може да познае какво се случва в живота на едно такова младо и невинно същество като тебе. Ясно е че не ти е леко. Сама си, а не би трябвало, освен ако не си различна от другите. И явно е така. Но от това не бива да се плашиш. Има кой да ти даде съвет и опора, да те насочи по пътя на тези като тебе.
Колко интересно говореше. И сякаш с всяка изречена от нея дума се отваряше хоризонта на живота все повече, показващ че там някъде има свят, който ти съответства напълно, свят специално за тебе.
- Няма да мине много време и ти ще бъдеш толкова щастлива колкото твоите приятели, но по твоя съответстващ ти начин. Ти не си като тях, както аз не съм като тях, както и те не са като тях, - посочи колежките си певици. - Ще поговорим после пак, а сега нека попеем.
- Скъпи момичета, - другите й колежки я погледнаха, - я да изкараме онази, за особения случай. Нашето момиче май има нужда от енергийна подкрепа.Последното го каза някак само на тях, а на мен не ми стана ясно за какво говореше.Те запяха, но така запяха, че чувството, което се зароди у мене нямаше как да бъде подтиснато. Но странно беше, не познавах метод и да го изразя. То се разгаряше вътре в мен като надуващ се балон, но нямаше как да излезе. Чувствах се лека, спокойна, готова да хвръкне. Усещах прилив на сили. Музиката се лееше покрай мен, но проникваше и в мен. Стигаше на дълбоко и от там надигаше онова от същността ми, което бях забравила за винаги. Автобусът мълчеше, всички слушаха внимателно. Гледаха на пред и явно всеки си мислеше за чувствата, които песента на жените предизвикваше у тях нещо свое. За първи път от години изпитвах подобно приятно нещо и почти изпадах в паника, чудейки се как да го задържа по-дълго. Не ми се искаше да свършва. Никога! Дори не бях си представяла, че е възможно такова блаженство да съществува. Но го имаше и сега ставах свидетел на неговия танц вътре в мен. Ах, само колко красиво беше всичко! Колко добри са тези жени. Не бих могла да им се отблагодря.Автобусът спря и всички отново зашумяха. Някой се провикна – "Хайде, че път ни чака, хора", и всички се забързаха към вратата. Денят започваше чудесно. Не бях се забавлявала така... струва ми се никога! Природата непрекъснато менеше облика си, каращ те да се удивляваш постоянно. Това съчетано с веселата компания правеше прекарването ми фантастично. Когато стигнахме до езерата се разпръснахме на групи. Нашата пое по стандартната пътека, покрай Долното, Рибното... та чак до най-горното Сълзата. Там седнахме. Тодора ми заобяснява:
- Одеве, когато предложи да попеем..., - питах я защо не попеят, - казах ти че не е редно. Сигурно едва ли си ме разбрала.
Аз кимнах утвърдително.
- Песента не е забавление, като да си пуснеш радиото. Смятам че успя да почувстваш нейната сила в автобуса.Такава мощ не бива да се прахосва за забавление. Това е лекарство умеещо да съживи дори мъртвец...
- Мъртвец?! – възкликнах аз, а тя не ми обърна внимание просто продължи:
- Ако живеем така, както живеят всички прости люде населяващи градовете и селата, то няма да достигнем живота, камо ли да му се насладим и да изпълним предназначението си.
- Предназначението си? Вие можете да говорите за предназначението на човека?
- Да. – тя ме погледна някак странно, сякаш искаше да разбере дали съм впечатлена от думите й или наистина ме вълнуват въпроса за човечеството. След това продължи... а останалите жени, направи ми впечатление, гледаха водната повърхност без да отделят очи от нея.
- На човека е дадена невероятна сила. Да пееш и с това да лекуваш мъките и несгодите на обикновените хора не е нищо особено. Всеки го може.Понечих да я питам как така, но... просто небиваше да я прекъсвам повече..., въпросите после.
- Истинските божествени способности идват обаче с разбирането. Само мъдрецът, който е постигнал себепознанието си може да говори за това и да дава уроци. Но най-напред трябва да бъде излекуван. А в града това не може да стане.Погледнах я въпросително едвам успяла да отделя поглед от водата. Жените покрай мен ме предразполагаха да отпускам погледа си да се рее по повърхността на тъмносинята вода.
- Да, - каза тя, - в града се раждат и умират зомбита. Това е адската машина, която унищожава и човека и природата.
Но някак не говореше с раздразнение. Сякаш говореше за някоя чужда страна и за неин вътрешен проблем, който ако желае нека си решава. И за това я попитах:
- Но сигурно има решение, така ви чувствам...
- Да, решение има, но само при едно условие...
Тя зачака да види дали ще реагирам, и реакцията ми незакъсня:
- Какво е то?
- Това е да имаш желание. Не просто да искаш, а да си готов да действаш. Да мечтаеш.
Настъпи кратко мълчание. Сякаш всеки мислеше за нещо свое, до като гледаше малките вълнички по повърхността на водната плоскост. Странно говореше тази жена. Някак безпристрастно. Но и убедително. Уж някакви недоказуеми неща, за човека, за предназначението, за ада..., пък те кара да вярваш. За това и се замислих. Искам ли да живея, както тя обясняваше?
- Защо ми разказвате тези неща? Аз имам ли потенциала... казахте че съм различна от другите.
- Да, моето момиче, ти знаеш че не можеш да живееш като другите, но съвсем различно е решението да тръгнеш по пътя, който малцина познават. Макар различна, може да не желаеш да напуснеш сигурността на градския живот.
- Не знам... за какво говорите. За живот сред природата ли... Кажете ми нещо повече, не разбирам.
- Ти кажи първо – искаш ли да живееш така както ти определя човешката същност или не ти се рискува тепърва да се залавяш с живота си?
- Че искам да живея както трябва, то е ясно – искам. Но не знам какво...
- Това е достатъчно. Щом искаш, ще направим нещо...тя погледна към жените и кимна.
- Аз и Наталия ще направим каквото е нужно. Ще се прибирате без мен.
Аз гледах учудено. Какво щяхме да правим. Нямаше ли да се прибирам? А тя ми каза:
- Не се притеснявай, настъпва вълнуващ обрат в живота ти. Можеш да ми се довериш...
- Не съм сигурна. Няма ли да се прибираме? Къде ще ходим?
- Не се притеснявай, - каза една от другите жени, - Тодора всичи ни така оправи. И тебе ще ти помогне. Ти сама дойде при нея.Усмихна ми се широко. Всички се засмяха някак леко и весело. Сякаш всичко, което предстоеше ще бъде като да отидеш на кино. Очаква те приключение, но напълно безопасно.Но аз се напрегнах още повече. Не че в съзнанието ми излизаха някакви страшни образи, на разни сектантки или нещо такова. Тези жени бяха толкова приятни, но все пак усещах нещо нередно. Тодора беше забелязала напрегнатостта ми и каза, слагайки нежно ръка на гърба ми.
- Не се притеснявай, ето сега ще се поотпуснеш. – обърна се към жените и им каза тихо, - Нека запеем "Ведрена прохлада".
Те запяха тихо и бавно. Дори не можех да разбера какво пеят. Аааааааа, ееееееее, оооооооо... но така пееха, че забравях всичко. умът ми се изпразваше, а погледът ми необезпокояван политна по повърхността на езерото, после към безкрайното му дъно. Ръката й нежно ме потъркваше по гърба. Погледнах я, а тя гледаше на пред и леко помръдваше устни. Съвсем отпусната, сякаш вселенската хармония и Божествената сигурност се бяха спуснали в душата й право от рая. Нямах желание да мисля повече за каквото и да било. Отпуснах се... и сякаш мина цяла нощ. Сякаш прекарах дълбок сън, в който сънувах много неща и все различни. Различни но истински.
Не усетих кога спряха. Просто отново се озовахме на каменистия бряг на езерото. Сякаш бяхме обиколили света и сега се върнахме. Странно спокойно ми беше. Не смеех или не желаех да мръдна.
Тодора каза:
- Тали, животът е твърде прекрасен, че да се съмняваме във възможността да си го върнем.
Говореше още по-меко, сякаш и тя беше все още завладяна от преживяването.
- Просто ми се довери. Желая ти само доброто и ще ти го дам. Той ще ти го върне. Та ти го заслужаваш не по-малко от нас...
- Кой, той?
- Животът. Животът ще ти върне щастието, стига да опознаеш правилата му. Да научиш как е отредено да живее човекът.
Не ми беше ясно какво има в предвид, но ме караше да не се съмнявам, че скоро ще разбера. Аз кимнах, и мисля с това й дадох съгласието си, че й се доверявам.След това просто стояхме. Отделни групи хора минаваха покрай нас. Говорехме си за разни несъществени неща. По едно време Иванка – една от жените каза, че е време да тръгват. А и на около не беше останал жив човек.
- Добре. – каза Тодора и ги изпрати.
Ние останахме двете. Тръгнахме на долу към третото езеро, от където поехме по една пътечка в страни. Вървяхме мълчаливо, може би около два часа и половина, изпращайки слънцето. От началото вървяхме по билото на Сухия чал, както разбрах, а след това се спуснахме покрай клековете надолу във високата борова гора. Вече се смрачаваше. Започваше да ме обзема страх, но изражението на лицето на Тодора малко ме успокояваше. Тя видя че се притеснявам и каза:
- След мъничко стигаме Скакавица. Хижата.
Тази дума ме успокои. Силно се надявах да не останем в гората. Беше доста хладно. Небето беше ясно и подухваше леден ветрец.Не след дълго забелязах светлинка, прокрадваща се между клоните на дърветата. Стигнахме хижата. Две кучета се разлаяха с което известиха че приближаваме. Но освен хазяите в хижата нямаше посетители. Съпруг и съпруга, заедно с детето си. Младеж, може би на моите години.
- А, Тодорке, пак водиш някой. Но заповядайте не стойте на вратата.
Ние влязохме и седнахме на една от няколкото маси, покрити с бели, поизбледнели покривки. Помещението беше задушливо, ниско и мрачно. В средата му гореше камина. Инстинктивно пожелах да се настаня точно пред нея, но ми беше неудобно и останах на стола. Все пак и тук беше топло. А и ни донесоха веднага чай от билки. Беше прекрасен! Точно от това имах нужда. Нищо не стопля по-добре от топла храна или напитка. Като си помислих – храна, се сетих че нищо не бях яла целия ден, освен онези диетични бисквити, преди обяд. Но не ме мъчеше глад. Всичко ми беше толкова интересно, че нямаше нужда от повече удоволствия.Мъжът и младежът седяха на масата в дъното до бара и си говореха нещо, просто за разсейване на скуката. Жената донесе чай и на нея, и седна при нас.
- Кога тръгвате? – попита тя.
"Да тръгваме? Къде да тръгваме?" – погледът, който отправих към моята водачка изразяваше точно това.
- След ма