Прокуратура: Грабовой дава показания на очни ставки

Моите впечатления за ходенето в Синай 04.03.2006 г.

На 20 февруари 2006 година аз получих покана от фонда Анастасия за среща на издателите на книгите на Мегре „Звънтящи кедри на Русия” от разни държави на света.
Представяте ли си, за много кратко време трябваше да си взема отпуск и да си събера багажа!
И ето аз вече отивам на границата с Египет, горещо, египтяните на всяка крачка проверяват паспорта и искат бакшиш. Входа в Синай е безвизов, което много облекчава пътуването. В автобуса беше много горещо. Вместо климатик работеше вентилатор.
Бях идвала в Синай преди 10 години. Как всичко се е променило! Застроено почти цялото крайбрежие с хотели, а местните жители живеят в бетонни кутии (така изглеждат техните домове). Тези кутии стоят много близо една до друга и около тях няма ни едно дръвче, само пустиня. Изгледа е угнетяващ, потискащ, чувствува се бедността на местното население.
В сравнение с тези домове, хотелския комплекс Шарм ал Шейх изглежда луксозно. Голяма територия с вили и къщи. Наоколо прекрасни поляни с трева, храсти, дървета, басейни, водопади, хълмчета и кули. Нощувка с закуска струваха 36$ на човек. Наистина сапуна, шампоана и тоалетната хартия трябваше да се купуват от магазина. А и хавлиите се сменяха 1 път седмично. Но това са дреболии в сравнение със синьото небе, златното слънце, топлото море с корали и риби и забележителните хора, които дойдоха тук за среща с Мегре от разни краища на света.
Посрещнаха ме на автобусната спирка Владимир Ян - предприемач и представител на фонда Анастасия в Германия, Гера - предприемач, организатор на конференцията в България през октомври 2005 година и Марина Светова - актриса от театър „Среща”, изпълняваща ролята на Анастасия в спектаклите по книгите на Мегре.
В офиса имаше много хора, и изведнъж някой каза: Ето, Олга Барда дойде. Едва сега видях Владимир. Ние се срещнахме като стари приятели. Той е станал по-солиден. Вижда се, че е преживял не най-добри времена, но независимо от това се усмихваше и искрено се радваше.
Първия ден бяхме 18 човека от различни държави, после дойдоха и други. Бяха издатели от Полша, Хърватия, Италия, Германия, Португалия, България, Словакия, Словения,  Швейцария, Румъния, Унгария, Чехия, после дойдоха още от Монголия, Испания и още...
Първата вечер ние се представяхме, разказвахме за себе си, за това, какво е направено. Имаше преводачи и издатели. Всички ние дойдохме, за да сключим договор с Мегре за превод и следващо издаване на книгите.
Искам да кажа, че в Израел ние вече преведохме 2 книги с професионален  преводач в стихове и сега редактираме и готвим за издаване. Превода на едната книга струваше 5000 шекела, за издаване са нужни 20000 шекела и още за редакция, сега не зная точно колко. Аз се обръщам към вас, приятели, с молба да ми помогнете да издам книгата, който може да даде безвъзмездно за което благодаря, който даде в заем, обещавам да върна.
Аз подарих на Мегре Оскар за най-хубавите книги на века. По такъв начин аз създадох образ и го затвърдих с думите: „Ще настане ден и в друга зала ние с вас ще станем свидетели на връчване на Оскар на Владимир Мегре за най-добрия филм на века”. Също такъв Оскар аз подарих на Театъра „Среща” за най-хубавия спектакъл на столетието. Те изпълниха два забележителни спектакъла по книгите на Мегре. С първия спектакъл те бяха на гастроли в Израел през 2003 година.
Владимир разказа, че сега работи и над сценария на филма „Анастасия”. Аз мисля, че това ще бъде цял сериал по всички книги. И той ще преобърне душите и умовете на всички хора на планетата Земя. И ще започнат хората да взимат по хектар земя и да създават на нея пространство от любов, райска градина.
Книгите на Мегре са най-продаваните книги в много държави на света. Миналата година официално е заявено от СМИ, че първата книга „Анастасия” е една от книгите на годината в Канада и Америка, заедно с книгата на Булгаков  „Майстор и Маргарита”.
Мегре при общуване е много интересен и весел човек. Шегува се над своята популярност и гордост, над всичко, което се случва с него. Искрено продължава да се удивлява, че се сбъдват мечтите на Анастасия. Спокойно (във всеки случай външно) реагира на това, че ползвайки се от неговите книги и популярност, други хора се стараят за негова сметка да забогатеят и да станат известни. Примера с Ефим Кушнер, който е пуснал в България своя книга като продължение на книгите за Анастасия с нейна фотография. А най-близката помощница на Мегре и неговата „дясна ръка” Елена Корнеева просто го е ограбила, изнесла е от офиса всичко, каквото може, а сега още и се съди с него, изисквайки, Мегре да я възстанови на работа, говорейки на съдиите: Вие ми помогнете да се възстановя на работа, тогава и аз ще ви помогна и ще разваля тази секта.
Аз все мисля: защо такова се случва? Отговора дойде.
В Египет, в пирамидите, за да получи тайни знания човек е преминавал ред изпитания (инициация). Имало е басейни с крокодили, в които е трябваро да се гмурнеш (изпитание за страх). Изпитвания не е знаел, че  басейна има двойно дъно. Имало е стаи за изпитания на други страсти: сексуални, за власт, за слава, за алчност за пари и скъпоценности.
Сега много хора, в това число и аз, много искат по-бързо да вземат земя и да започнат да създават своето родово имение. Хайде да помислим, какво ще донесем днес на земята, какви свои чувства и мисли? Суета, умора, обиди, съмнения, страхове, завист, осъждания? Защо тези, които от отдавна живеят на своята земя фермери, земевладелци, защо те нищо не променят кардинално в света, на земята. Защо парите все още се явяват главния критерий за живота? Има хора прочели книгите за Анастасия, които казват: "Хайде да не споменаваме Анастасия. В Израел има други хора, посадили градина и написали книга, дайте да се опираме на тези книги, да ги преведем на руски. Аз не съм против другите книги, аз също ги чета, но досега след прочитането на нито една от тях не съм писала стихове и песни, а след Анастасия започнах да пиша.
Анастасия всичко е построила в определена последователност.

Да не се нарушава събитийността

"Няма съмнения, че у Твореца има мечта за щастливото бъдеще на всеки от нас и за щастливото бъдеще на цялото човечество. Увереността в това потвърждава Неговата безгранична Любов към нас, независимо от нашето не винаги разумно поведение. Възможност за разбиране на тази мечта и даже способите за нейното реализиране прозвучаха в книгите на В.Н.Мегре „Звънящите кедри на Русия”.
Те са прости и понятни и свързани със създаването на Родови поселения на всякъде по Земята. Но аз искам да обърна внимание на всички четящи тези книги на определената събитийност, построена от Анастасия, за да ни помогне да избегнем възможните грешки.

За начало искам да напомня диалога на В.Н.Мегре с полковника-клошар от 2-рата книга:

„- Имам предвид - до целта си ще стигнеш ли? Сигурен ли си? Да напишеш книга, да я издадеш? - попита полковника.
- Ще действам. Отначало ще опитам да пиша - отговори Владимир.
- Анастасия, значи е  казала, че ти ще можеш ?
- Да, така ми каза.
- И ти защо веднага не се захвана  с това?
- Смятах другите неща за за по-важни.
- Значи не можеш да изпълняваш заповеди с точност .
- Анастасия не заповядваше. Тя ме помоли.
- Помоли... тя и тактиката, и стратегията сама ги е разработила. А ти си решил по своему и само усложнил всичко.
- Така се получи.
- Получило се... Трябва да се отнасяш по-внимателно към заповедите.”

Прочелите книгите помнят, какво се случи, когато Мегре се опита да промени местата само на два пункта от бъдещите планове: Да напише книга, Да създаде съобщество на предприемачите със чисти помисли.

Сега пред всеки от нас има вече 9 книги, в които с конкретни примери е показана възможна събитийност на бъдещето, участници на което се явяваме ние. Аз ще се постарая още веднъж да напомня събитийността.

След отпечатването на първите книги започнаха да се организират центрове, в които се срещаха и събираха заедно единомишленици на идеите на Анастасия, за да може в бъдеще да обединят своите усилия за приемане на закон за Земята, събиране на отпадъците след себе си. За това, за да се опознаят един друг по-добре в конкретни дела, да намерят своите бъдещи съседи по родово селище, а възможно и да срещнат своята половинка.

Следващата естествена стъпка стана предложението да се създава проект на бъдещето имение и родово селище в цялост, прозвучало в 4-тата книга „Сътворение”:
 

„Сега, Владимир, ето, сега, ние в мислите ще строим дом ! И ти, и аз, и всичките. Хората със себе си същността на Земята ще определят, своето предназначение ще осъзнаят.”
 

И очевидно за всеки е, че даже за построяването на дом е нужен детайлизиран проект, ако ние желаем, той да бъде удобен, уютен, или, както го нарече в осмата книга момичето - „умен”. А нали в нашия случай пред нас стоят доста по важни задачи: да създадем пространство на Любовта, само в което е възможно щастливо бъдеще. И тук при проектирането, трябва задължително да се отчетат всички детайли на желаното бъдеще, да го съгласуваме с приятелите - съседи, за да не нарушим само един принцип: всичко сътворено от нас трябва да носи радост на всички.

Именно на този етап на сътворение се определят бъдещите съседи, децата, на които ще станат бъдещите половинки на нашите деца, продължители на нашия род.

Именно на този етап се срещат половинките, те разпознават един друг по мечтите, които започват да се въплъщават на листата милиметрова хартия. При решаването на множество въпроси, тяхната детайлизация се формира и разбирането един с друг и обкръжаващия свят, с който те искат да живеят в хармония. Спомнете си информацията от 6-тата книга: даже на живеещите в родовите селища, бъдещите влюбени е трябвало немалко време за сътворение на своето бъдещо имение, а нали те са имали опит за общуването с Земята.

В следващите книги Анастасия показва с отделни картини възможното устройство на местата за колективно сътворение и даже решение на отделни задачи, необходимо за построяването на съобщество от щастливи хора на цялата Земя.

На желаещите да възразят, искам да напомня, че в настоящия момент „на земята” и така живеят половината руснаци, които, за съжаление, не са се приближили, работейки на нея, към разбирането на мислите на Твореца. Също така има и немного племена, които като че ли, и сега живеят в хармония с природата, но съществено влияние на „нашата цивилизация” не оказват. Навярно и за това продължава търсенето на грешките, допуснати от човечеството в образния период. И не само тяхното търсене и поправяне, но и създаване на такива условия за бъдещото наше с Вас развитие, което ще направи невъзможно тяхното проявление.

Всичко ли е направил всеки от нас, за да не мъкне със себе си в родовото имение мръсотията на миналите грешки, ленивостта на ума и користта във мислите ? Ако е така, то „На Добър Път !”.

А ако не е така. Тогава защо още сега нееднократно се сменят съседите в поселенията, защо в отношенията на бъдещия род се опитват да се вмъкнат паричните отношения, защо са на лице опити за индивидуално оцеляване, и звучи, уви, тъжно: „При нас всеки е сам за себе си ?” Защо навлизат в родовите селища любители да забогатеят на чужд гръб ? И още много „защо”, на които сега трябва да се даде отговор, за да не се дискредитират прекрасните идеи за щастливото бъдеще, което обезателно ще се въплъти на Земята.

За да не се правят нови грешки, според нас, достатъчно е да се разбере мечтата на нашия Баща, подарил ни този свят, да разберем мечтата на Земята, на която ние се стремим да строим нашия общ дом. И разбирайки Техните мечти, да съгласуваме С Тях нашите мисли, думи и действия."
 

Владимир Новиков

Център Хармония Дъга, Мурманск

И така:
Отначало трябва да почистим след себе си.

Да създадем пространство та Любовта в в душата си и около нас.

Да създадем Образа на бъдещото родово имение.

Да озвучим Образа, проговорим, премислим, осъзнаем, на хартия да го нарисуваме.

Със специалисти да обсъдим, да прочетем книги на тази тематика.

Да намерим съседи, с които ще ви е приятно да общувате и деца, които ще станат, може би половинки на нашите деца.

Заедно да създадем образ на родовото селище с електричество или без.

Екологическо чисти или с канализация.

И тогава да вземем земята и да въплъщаваме образа.

Нашата мисъл е материална и с думи ние е озвучаваме т.е. утвърждаваме „Да бъде така !” Да бъдем внимателни със думите !
Аз казах на Мегре, че съм направила същата грешка, която и той. Отначало книгата трябваше да се преведе!

И ето сега книгата е преведена и то преведена професионално, остава да се издаде. Аз съм убедена, че всичко ще се получи.

Аз се съветвам с приятели от Канада и те са превели професионално в стихове вече 4 книги. И тези книги направиха „Бум” в Америка и Канада ! Вестниците пишат за Звънтящите Кедри на Русия. Те много внимателно се отнасят към всичко, което е казала Анастасия. Те вярват, че в бъдещето, под марката Звънтящи Кедри, ще се продава само най-качествения, екологически чист продукт!

Ние донесохме книги от Русия и ги продаваме по себестойността плюс доставката, възползвайте се от предоставената възможност, купувайте пълни набори и ги подарявайте на своите любими!

Аз разбирам, че всеки си има свои грижи, но ако искаме да създадем пространство от любов, трябва да действаме сега.

При нас е открит клуб „Пространство на Любовта”. Сега всеки месец ние можем да се срещаме и да общуваме, да творим, да подаряваме един на друг любов, радост, да се смеем, да пеем, танцуваме, да запълваме пространството с любов. 14-15 април аз чакам всички у себе си в къщи, в Ерусалим.

Аз искам да ви покажа аурата и нейния размер.

А сега ще направим експеримент как светлите и тъмните мисли въздействуват на аурата. Ето виждате светлите мисли я увеличават, а тъмните я намаляват. А сега си представете, какво се случва с аурата, когато ние викаме, сърдим се, обиждаме и сме обидени. Нашето енергетично тяло буквално се пука по шевовете и ние отиваме при лекаря.

Хайде да даряваме един на друг само Любов и Радост!

Помните децата от ведруското родово селище когато сестричката позволи на братчето първо да поговори с неприятеля, то казва: "Сега ще мисля, че моята сестричка е най-красивото и умно момиче."

Когато ние говорим или мислим за другия хубави неща, ние лекуваме този човек ! Хайде да се лекуваме един друг !
 

Да се върнем в Синай.

На втория ден ние се возихме на яхта, скачахме в морето с плавници, маски и шнорхели. Плувахме между коралите.

Аз дойдох в Синай с цел да пообщувам с Мегре, да го поканя в Израел и да подпиша договор и направих всичко това. Разказах му за Израел, за нашите обичаи и за религията. Аз съм уверена, веднага след като пуснем книгата, той обезателно ще дойде при нас. А как вие мислите?

В Синай той ще има постоянен офис от октомври до април. Планират се срещи с читатели..

За Анастасия Мегре говори, че тя като Бог - нищо не натрапва, не досажда със съвети, какво и как да се прави, но за случая с Елена Корнеева, Владимир е убеден, че Анастасия е помогнала. Казва, че е затупало силно сърцето му, и мисъл е дошла да провери всичко ли е наред със сметките. Никога не е проверявал, а сега е решил да провери.
Аз попитах за дъщерята: "Нарекли сте е Настя (от редакцията - Анастасия)?"  Мегре отговори положително.

За душата

Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно пирони чувалче иказал да забива по един пирон във вратата надвора всекипът, когато изгуби търпение или се скара снякого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден: Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Накрая дошъл денят в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение.
Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го завел при вратата: "Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата. Приятелите - това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат, те те подкрепят и ти откриват сърцето си. Покажи на своите приятели колко са ти скъпи."

Няколко реда за размисъл... Прочетете тези кратки бележки, това са не лоши съвети за живота:

Давай на хората повече, отколкото очакват.

Когато казваш: «Обичам те!», бъди искрен ...

Когато казваш: «Извинявай!», гледай в очите.

Не си играй с мечтите на другите! Обичай силно и страстно. Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.

Не наскърбявяй и не си създавай мнение за хората по техните роднини.

Говори бавно. Но мисли бързо.

Ако някой ти зададе въпрос на който не искаш да отговориш, усмихни се попитай: "А защо искаш да знаеш това ?"

Помни, че голямата любов и големият успех, носят със себе си голям риск.

Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.

Запомни тези 3 правила:
-Уважение към себе си
-Уважение към другите
-Отговорност за всички собствени действия и постъпки.

Не позволявай, дреболиите и неразбирането да разрушат дружбата; Когато разбереш, че си направил грешка, поправи я колкото може по-бързо.

Усмихвай се когато отговаряш по телефона. Този, който ти звъни, може да чуе това по гласа ти.

Чети между редовете…

Помни, че понякога да не получиш това, което си искал, може да се обърне успех за теб.

Хармония и нежност

Пробуждам се...

До челото ми диша прекрасно малко човече.

Притискам нежно устни до гърдичките му и блажено се отнасям в мечтания... Въздъхване...

"Завърна ли се малък пътешественико? Хе-хе! Хайде на топличко чайче и вкусен медец!" 
Отнасям го да се изпишка. Напъва се, но само звучно пръцна. Е-хей, няма да акаш сега, нали! Само пиш...

Показвам... Не може! "Добре-е-е. После."
Обувам му гащичките и го отнасям в хола. Отварям вратата на долапа под секцията и го слагам да седне.
"Ето сега, тати ще стопли чайчето." Поставям каната на мястото й и натискам копчето.След малко доволно посръбваме от билковия 
чай и похапваме с дървени лъжици от пълния буркан с мед.
После му обличам гащиризона и го пускам да щъка по двора. Обличам се набързо. Грабвам найлонова торбичка и напъхвам вътре 
два едри картофа, нож, лъжица, тенджерка, масло, сирене и двете филийки хляб, останали от обяд. Мушвам една глава лук и 
запалката. Вземам в другата ръка газовия котлон и излизам навън. Отнасям багажа в колата и се връщам за бутилките от сайванта.
Малкия вече се е кротнал до колата и чака. Интересно обаче, защо отзад? Винаги пътува отпред, с колан...
Той си знае защо! Отварям му вратата и той се покатерва вътре. Затварям внимателно и разтварям вратите на гаража. Съседа е 
отвън. Помолвам го да затвори той и потегляме. 

В следващото село преминавам през стада от кози, после и крави. На дървения мост поспирам да се насладим на бързодвижещата 
се река. След поредица от дондуркания по дупките, придружени с "Ах" и "Ох" от малкия, паркирам край топлия минерален извор.

Измивам едра ябълка и я подавам на малчугана да ръфа. Той доволен се разхожда наоколо и наблюдава действията ми. Изваждам 
котлона и го поставям на завет зад чешмата. Наливам малко вода в тенджерката и я поставям да се възври. Обелвам картофите и 
ги нарязвам по дължина. Поставям ги във водата. Прибавям и лукът. Затварям капака и изваждам бутилките от колата. Започвам да 
пълня и същевременно си стоплям ръцете, студено е, а и този вятър...

Дебита на чешмата е около 30-40 литра в минута. Напълвам десетина бутилки от по 10 литра бързо. На последните три, малкия се 
сеща, че може да помогне и започва да ми ги подава. Започва да се носи приятен аромат откъм тенджерката. Като надушва това  
тарикатчето ми подава остатъка от ябълката и се втурва към котлона. Прикляка до него и започва да му бае. Дояждам ябълката на 
Бебо и поставям последната бутилка в колата. Отварям капака, за да проверя картофите. Разделят се лесно, но още малко е 
необходимо да поврят. Последните процедури са озвучени от виковете на гладничето: "АМ-АМ, АМ-АМ!"

Намачквам картофите на пюре и добавям маслото. Изключвам котлона и разбърквам със сирене. Прибирам всичко в колата и се 
отправяме по обратния път през дупките и калта. Сприрам до сами реката. Течението е силно. Бучи. Обяснявам на детето си колко 
е опасно и защо. От въодушевление той забравя за храната и обикаля с ентусиазъм наоколо. Сякаш прочел мислите ми, той хваща 
сухи клонки от земята и започва да ги хвърля в реката. Нарочно не му казвам нищо, но и той сам се досеща как да се забавлява. 
Смее се и подскача наоколо. Запаметявам момента на две места. Едното в главата ми, другото в електронната памет на фотоапарата. 
Подсказвам му за картофките. Посядваме на столче издълбано от течението на реката в по-буйните й моменти. До нас водата е 
по-спокойна. Вижда се речния пясък. 

Синеочко хапва с апетит, но накрая на филийката си не издържа и скача да обикаля наоколо. Скарвам му се, когато се засилва към 
водата. Дояждам му пюрето и прибирам всичко в колата. Посочвам му близкото възвишение и му обяснявам как ще се изкачим до 
върхът му. Паркирам колата в подножието. Предстоят ни около 300 метра почти вертикално изкачване. След голямо пъшкане, 
падане, ставане и смях му показвам света от високо. Той разглежда смаян околностите. С вдигнати нагоре ръце, в които се смее  
двегодишното ми хлапе, изпращам залеза. Поставям го на скалата до мен. Започва да подскача, да се катери по камъните и да си 
играе с цъфналите пролетни цветя. Казвам му, че се налага да слизаме. Стъмва се, а и ще посрещаме Мама. Тя току що се обади, че 
пристига с автобус. Тичаме по надолнището от другата страна на хълма. Полегато е, но пак е доста наклонено. Бебо пада 5-6 пъти 
по дупе и се смее. Продължаваме да търчим, но когато става каменисто го вземам на ръце и го отнасям в подножието. Последен 
спринт, последен смях...

Посрещаме Мама...

Кедрово масло от  "Дикроси", гр. Томск, Русия

Имаме в наличие: Кедрово масло (50 мл) - 28 лв. ; Кедрово масло (100 мл) - 36 лв.