Просто гениално

Група от изследователи задала на група деца от 4 до 8 години един и същ въпрос: ”Какво е любовта?” Отговорите, които децата са дали, са много по-задълбочени и обширни, отколкото някой въобще може да си представи.

Когато баба се разболя от артрит, тя повече не можеше да се навежда, за да си лакира ноктите и тогава дядо правеше това за нея, даже когато и неговите ръце заболяха от артрит. Това е любов. Ребека,6 години.

Ако някой те обича, той произнася името ти по по-особен начин. И ти знаеш че името ти се намира в безопасност, когато е в устата му. Били, 4 години.

Любов е, когато отидеш някъде да похапнеш и дадеш на някого голяма част от печените си картофки, без да поискаш каквото и да е в замяна. Криси, 6 години.

Любов е това, което те кара да се усмихваш, колкото и да си изморен. Тери, 4 години.

Любов е когато мама прави кафе за татко и отпива глътка, преди да му даде чашката, за да се убеди, че е вкусно. Дени, 7 години.

Любов е, когато кажеш на момчето, че ти харесва ризата му и след това то я носи всеки ден. Ноел, 7 години.

Любов е, когато твоето кученце ти ближе лицето, даже след като е било оставено  само през целия ден. Мери-Анн, 4 години.

Когато обичаш някого, ресниците ти пърхат нагоре-надолу през цялото време, а под тях се сипят звездички. Карен, 7 години.

Любов е, когато мама види татко в тоалетната и не си мисли, че това е противно. Марк, 6 години.

Ако не обичаш, в никакъв случай не си длъжен да кзаваш „обичам те”. Но ако наистина обичаш, то си длъжен да казваш това постоянно. Хората забравят. Джесика, 8 години.

И накрая авторът на този експеримент Лео Баскаглия веднъж обяснил смисъла на този въпрос. Целта му била да намери най-грижливото дете. Така победител станал четиригодишен малчуган, чийто стар съсед отдавна изгубил жена си. Виждайки, че мъжът плаче, детето отишло при него в двора, качило се на коленете му и просто стояло там. Когато майка му го попитала какво е казало на съседа, момчето отвърнало: ”Нищо. Просто му помогнах да плаче.”

Бъдещето на нашите деца

Училището на новия елит
В новия век - с нов елит

Образователната система създадена от Михаил Щетинин, някои специалисти определят като философска. Нейната главна задача е да създаде целенасочена, творческа, притежаваща системно мислене личност. Възпитаниците на Лицея рязко контрастират на представителите на съвременното „МТV поколение”. Когато питат децата на Щетинин за тяхната главна цел, те отговарят: „Служене на Русия”. Може уверено да се потвърди, че благородният девиз на  Царскоселския лицей  „За обща полза”, е станал девиз на лицея в Текос.
Училището на Щетинин официално се нарича Държавен общообразователен Лицей към Министерсвото на Образованието. Това училище представлява интернат, което позволява да се обезпечи възможността децата да живеят сред кубанската природа, далеч от пагубното алкохолно-наркотично влияние на улицата. Струва си да се отбележе, че обучението в интернат, се явява традиционно за руското дворянство. Противниците на тази форма на обучение трябва да си спомнят за випускниците на Царскоселския лицей и много други по-малко известни учебни заведения, които убедително са доказали нейната изключителна ефективност. Да си спомним за поета А.С.Пушкин, журналиста А.А.Делвиг, писателя-сатерик М.Е.Салтиков-Шедрин, генерал В.Д.Олховски, министъра на външните работи А.М.Горчаков и много други випускници на пушкинския лицей. Да, това беше елит в най-добрия смисъл на думата. Никой няма да си изкриви душата и да каже, че те са били „лишени от детство” или лошо „са се адаптирали в обществото”.
Най-важната черта на текоското училище се явява възпитанието на децата да мислят заедно, умението да живеят и плодотворно да се трудят в колектив. Лицеистите се учат заедно да работят и заедно да учат. Наблюдатели отбелязват, че тези качества, са заложени в руската генетика и трябва само да умееш да ги събудиш. Също така, те отбелязват, че всички випускници са обединени от знанието за историята, любовта и уважението към миналото на своята Родина.
Важно е и това, че в Лицея никого не учат на любов към Родината, не четат нравоучение. Висшите морални принципи питомците на лицея усвояват благодарение на това, че съгласно тях живее самият Лицей. Тук към децата се отнасят с голямо уважение, вярват в тях. Инересното е, че тук е прието да се обръщат към тях на малко  и бащино име, независимо от тяхната възраст. Това се прави с цел да се повиши самооценката на децата. Не е чудно, че от випускниците на Лицея израстват хора, притежаващи чувството за собствено достойнство, нещо което днес е рядкост.
За създаването на творческа личност, а не на пасивен носител на отделни несвързани откъслеци от знания, разчита цялата методика на обучението на Щетинин. В основата й лежат четири основни принципа: равномерно разпределение на натовареността между двете полукълба на мозъка, „потапяне” в материала, „педагогика на сътрудничеството” и системност на мисленето.
Както е известно, полукълбата на човешкия главен мозък, изпълняват различни функции. Лявото отговаря за логиката и схематичното мислене, дясното-за емоциите и образното мислене. Традиционно в училище се претоварва лявото полукълбо, на дясното не се дава възможност да се „реализира”пълноценно. Затова в училище се наблюдава рязко влошаване на здравето и успеваемостта на децата. Също така дясното полукълбо отговаря още и за творческото мислене. Оставяйки го без длъжното внимание, учителите приучват децата да действат по зададения по-рано алгоритъм. Такъв човек се превръща в своеобразно зомби, живеещ веднъж и завинаги по установените правила. По данни на социолозите 68% от учащите се предпочитат да усвояват пасивно информация. Гледат телевизия или слушат радио и тяхната интелектуална активност спада „към нулата”.
И не по-малко важно е това, че „лявото полукълбие” на съвременното образование, пречи за емоционалното развитие на детето, заинтересоваността и положителните емоции. Ще се съгласите, че обичайният стимул - училищната оценка - преди всичко е източник на отрицателни емоции и самоцел, но не и стимул за получаването на твърди знания.
M.П.Щетинин успя да разчупи тази наложила се практика. В неговия Лицей децата преди всичко се учат с дясното полукълбо на творчески и активен подход към живота. За това служат както специалните занятия, развиващи образното и творческо мислене, така и цялото устройство на училището. Необичайните здания, откритите учебни площадки, рисунките по стените, предизвикват удивление у гостите на Лицея. В цялото това великолепие се чувства стремеж към прекрасното. Удивлението нараства, когато гостите разберат, че всичко това е проектирано и направено от самите ученици ! Трудно е също така да се повярва, че до неотдавна мястото на това приказно със своята красота детско градче, е било обикновено, незастроено. Щетинин смята, че творческият труд основан на принципа „сам измислих - сам направих”, представлява неотчитане на образователния процес, позволяващ на малкия човек да повярва в силите си. От друга страна, способността да се труди честно, е признак на здрава генетика и психика. При това всеки випусник освен едно или няколко образования, получава до 15 разнообразни приложни специалности, толкова необходими във всекидневния живот. Това е този багаж, който никога няма да бъде излишен товар. Висшето си образование възпитаниците на Щетинин получават във филиалите на Ростовския архитектурно-строителен университет, Шуйския и Армавирския педагогически институти, Санкт-Петербургската академия за физическа култура, които работят на базата на Лицея. Много продължават обучението си като записват аспирантура. Диапазонът на специалностите включва биология, химия, математика, психология, архитектура, строителство и много други.
Забележителна особеност на текоското училище се явява това, че повечето деца на възраст 10-12 год. вече усвояват училищната програма. Такива феноменални резултати позволяват, да се достигне старателно разработената с много труд за толкова години експериментална работа на методиката „потапяне” на обучаемия в интересуващия го информационен слой. Опитът на педагозите от Лицея показва, че честото превключване от един предмет на друг, както това обичайно става, пречи на качественото усвояване на материала, изморява и понижава поисканата активност от детето. Но при „потапянето” в предмет, при който уроците „основно” се преплитат с уроци, активизиращи образно-емоционалното мислене, такава умора не съществува. В основата на методиката „потапяне” лежат изследвания на А. И Ухтомски, П.М. Ердниев, В.Ф. Шаталов, Ш.А. Амонашвили.
Въпреки разпространеното мнение, след „потапянията”, изучаването на предмета не завършва. Повторно, по-вярно преосмисляне на миналия материал, се провежда многократно. При което всеки пореден път, се изисква по-високо качество на разбирането на учебния материал. Детето последователно се оказва в три различни роли - ученик, учител, методист. Това означава, че то трябва не само твърдо да знае предмета и ясно да го обяснява на другарчето си, но и да разработи методика, по която тези предмети да бъдат изучени от останалите. Качеството, необходимо за тези знания, явно не предизвиква никакви съмнения. Това е, което съвременната наука нарича „педагогика на сътрудничеството”, тя се явява може би най-перспективното направление на съвременната педагогика. „Ние малко учихме в класовете, но в четенето и беседите постоянно си тренирахме умовете”- така Модест Корф в своите мемоари за Царско село, сам без да знае затова, е изразил нейният основен принцип.
Напрегнатият учебен режим, който започва в 5.00 и завършва в 21.30, не предизвиква напрежение и стрес у децата. Най-удивителното доказателство за това, се явяват те самите. Тези пращащи от сила и здраве деца явно не приличаха на „преуморени”. Тайната е проста: както е известно почивката трябва да се редува с дейности. Обичайно градското дете в най-добрия случай „почива” като гледа филм с поредния американски боец. Децата на Щетинин провеждат активен отдих, който е от полза за тяхното здраве. Заплануваните занятия и свободни минути са заети с народни танци и руски ръкопашен бой, които се провеждат от опитни специалисти. Практически всички занятия се провеждат на открито. В основата на методиката за обучение на ръкопашен бой, са положени разработки по системата за подготовка „Росс”. За сметка на използваните резервни възможности на човека, тази уникална система позволява в максимално кратки срокове да се подготви специалист по ръкопашен бой от висока класа. Всеки един от випускниците владее няколко разновидности на оръжията. В тази област текоските питомци вземат преднина пред всеки специално назначен. Не напразно след като завършат, много от тях с желание ги вземат във Въоръжените сили, полицията, специалните органи. Но не само там. С еднакъв успех учениците на Щетинин работят в банки, финансови организации, медицински учреждения и разбира се, учебни заведения. Филиали на училището на Щетинин се създават в цяла Русия: Башкир, Якут, Белгородска и Курганска области.
Ключово свойство, отличаващо образованието, което получават децата на Щетинин от „средностатистическото”, се явява неговата системност. Випускникът притежава не само цялостен мироглед, но и система за дълбоко взаимосвързани знания. Децата постоянно се приучават да „вникват в корена”, да виждат общите закономерности в различните предмети, да търсят смисъл и система във всичко. Випускникът на щетинското училище няма да притежава „парченца откъслечни” знания. Важно е у децата да не се подтиска, а усърдно да се развива природният Импулс към опознаването на света. Те умеят да познаят законите, да въздействат на причината, а не да бъдат жертва на последствията. Възможно е именно те да са новите хора на нова Русия.

Сергей Шувалов
ИА „ТЭНГРИС”

Превод от руски - Светлана Жекова,
гр. Силистра

Откъде започва учителят ?

М. П. Щетинин

Не веднъж съм се замислял над въпроса, защо грамотният, владеещ своя предмет учител понякога не може да учи добре децата. Стоят колегите в час, намират недостатъци, поправят грешки, помагат. А на следващия ден... пак същият проблем. Учителят нервничи, губи самообладание, започва да крещи.  Отново съвети, помощ и.... същата картина. Такъв педагог в училище, мъчи другите, мъчи и себе си.
Веднъж в един от броевете на  „Комсомолска правда”, прочетох, какво е написал един начинаещ учител, защитавайки своето право да бъде естествен: „ Възможно е понякога да прекаля и в моята лексика да навлязат думички, които нямат нищо общо с  учителските. Но нали пред детската аудитория понякога  действително ти се налага да бъдеш почти клоун... По време на урок както и в живота е нужно да бъдеш искрен, жив...”
Вярно!  Преди всичко трябва да се потрудим, това което казваме, да бъде искрено, естествено и неподправено. Но ако моят колега имаше по-стабилно изградена ценностна система, той по-малко „щеше да прекалява” и нямаше да допуска в лексиката си „неучителски думички”.
Кинематографията от последните десетилетия, видимо, тръгвайки от необходимостта за сближението между учител и ученик, справедливо критикува амбициозността на учителя, стреми се да противопостави педагогиката на „масата и щампите” на педагогиката на сътрудничеството между по-големи и по-малки. Това направление, безусловно, заслужава похвала. Но за съжаление на малкия и големия екран, понякога можем да видим някакъв простоват „демократ”, който в своята „невинна естественост” изгубва педагогическа позиция. В стремежа си да покаже такъв герой, авторът разкрива пред нас неговия сложен противоречив свят, където „отсъства каквото и да е добро, и присъства всичко тленно”. Но според тях, това не е главното, а любовта към децата.
Не! Сто пъти не! Учителят започва не с любовта към децата, а с любовта към Родината. Учителят е пълномощен представител на своя народ, отговорен за бъдещето, безкомпромисен и верен боец за велики идеали. Когато любовта към децата нараства на гражданствена основа, когато същността на любовта към детето е грижа за бъдещето на Родината, духовното израстване на човешката същност на ученика, само тогава можем да кажем: пред нас стои педагог.
Това не са красиви думи. Това ключът за нашето дело, източник за таланта на учителя. Казваме, че животът е борба. Педагогът въвежда детето в живота, т.е. в борбата. В борба с какво и против кого? Ако той няма ясна представа за това, него няма да го спасят ни неговата пъргавина, ни естествеността му. Макаренко не е преставал да повтаря: "няма учител, който да е вън от политиката..."
Да се направи интересен урок, когато има „гората от ръце”, е минимум. Даже учителят, блестящо знаещ своя предмет в дълбочина, също още неозначава, че е педагог. И това е минимум. Без знание и майстворство не трябва да се влиза в училище. Неукият учител (а това се случва), въобще е извън обсега на нашето разглеждане. Този, който добре си води уроците и е встрани от живота, от борбата за преустройството на света и човека, значи лошо върши своето учителско дело - да извае личности от учениците.
Ти си мой ученик. Аз съм твой учител. Хайде да помислим защо с теб сме се родили, защо живеем на тази земя. Защо ти и аз сме се срещнали?
Не просто убедително и ярко да отговориш на себе си и на децата на това „защо?”. Не трябват общи думи за отговора ! А обмислени, изстрадани, идващи от сърцето, за да може да бъде изяснена картината на живота и нашето място в нея. Ние търсим тези думи. Търсим отговор, осмисляйки обкръжаващата ни среда, тревожим паметта, вглеждайки се в съдбата на този, който вече го няма. Търсим отговор в дърветата и цветята, морето, звездите, птиците. В поезията. Да ! В поезията на живота. Постигайки нейната основа, нейната истина, ние започваме да разбираме себе си, другите, откриваме дълбочина в строфата: „Нищо на земята не изчезва безследно...” И настъпва изгарящото усещане за нашата неразривна връзка с всичко съществуващо на земята. Ако настъпваш цвете или отчупваш клонче, сякаш нещо губиш от душата си. Ако причиниш болка на друг - удряш самия себе си. Всичко в живота е свързано: навредиш ли на едно - отразява се на друго. Трябва да сме внимателни към природата и един към друг като към частица от вечността. Учителю, помни напътствието на Гьоте: „Вие сте длъжен при изучаването на природата винаги да възприемате единичното като всеобщо. Няма нищо вътре, няма нищо отвън, защото, това което се намира вътре, е и отвън. Така схванете без да се бавите Святата открита тайна...”
Как да съчетая своето „Аз” с другите, с цялата природа ? Как да направя това „Аз” боеспособно, жизнено, органично ? Къде се намира най-правилният път към хармонията ? В търсене, откриване и утвърждаване на истината, е посветена всяка предшестваща история на човечеството. Колко много се е прекъсвал животът по този път ! Колко сълзи и кръв, са се проляли докато основни думи на земята не са станали: свобода, равенство, труд, братство... И през колко още безброй изпитания ще премине човечеството в борбата за тяхното утвърждаване. Имаме ли право ние, учител и ученик, да стоим встрани от живота ?
Отговряйки на главния въпрос „защо аз?”, намираме отговорите на стотици други, разбираме, че човекът е звено във веригата от поколения, съединяващо миналото, настоящето и бъдещето. С осъзнаването на смисъла на живота, започва възпитанието на личността, чувството на съпричастност към делата и мечтите на своя народ, убедеността в това, че „мое” и „наше”, са неразривно свързани. Постигането на същността за битието рано или късно, води към размисли за същността на човека. Откритието на Маркс: „Същността на човека се състои в съвкупността от всички обществени отношения” - е компас на педагозите за цялостно формиране на личността. В детството и младостта, ярко се усеща стремеж към самоутвърждаване. Осъзнаването на нашата същност, открива пътя към реализацията на нашето „Аз”. Този възглед трябва да стане основа за духовното израстване на човека. Трябва, за да може всяко дете усвоило със сърцето си и ума, които е видяло в конкретни дела, да почувства със съществото си, че неговото израстване, призвание, разцвет на силите, ума, таланта - в мащабите на неговия труд за обща полза, в преобразованието на обществения живот. Да бъдеш човек означава, не само да консумираш, а да твориш живота, да съзидаваш за другите.
Марксовата формула за човешката същност не се разкрива в една беседа или лекция. Двадесетгодишният педагогически опит, че към нейното постижение се доближава всяко училище, учение и труд, основани на принципите на висока нравственост, колективизъм, справедливост, общи духовни интереси на учители и ученици.
Който се замисля над смисъла на живота, който не престава да си задава въпроса „защо аз?”, „за какво аз?”, той рано или късно започва да разбира: егоистът, живеещ само за себе си, убива своето „Аз”. Неговата психика поразяват страх и озлобеност, които необратимо погубват неговото физическо, умствено и душевно здраве. Само този, който живее за хората, който им дава най-доброто от себе си, който се стреми да утвърди доброто и красотата в живота, познава истинското човешко щастие. В тази мъдра диалектика е отношението - нашето и моето.
Веднъж ми се наложи да участвам в дискусия на тема „Какъв е длъжен да бъде днес учителят ?”. Развълнува ме позицията на известен критик, който в разпалена полемиката, горещо доказваше, че в училище трябва да има определен процент педагози-новатори и определен процент просто „добри специалисти”, способни да дават необходимия минимум.
„Слезте на земята, - призоваваше той, - поставете в училище три милиона учители - гениални новатори, извинете, те ще преобърнат училището, че няма да можете да му хванете края... Не, вие първо помислете на какъв процент ученици е нужен в час учителят-новатор, а на какъв - просто добър специалист...”
Тази дискусия беше изнесена на страниците на печата и стана достояние на широк кръг от читатели. Особено остро на нея реагираха педагозите. И което е учудващо, много от тях бяха искрено убедени, че в училище е напълно достатъчен добрият специалист, обезпечаващ минимума знания и че талантливият учител „работи с масата безрезултатно” и затова, разбира се, „за него трябва да се подбира и съответстващ му контингент”. Учителка с 40-годишен педагогически стаж, от едно московско училище, където бях поканен, каза: „Ако започнем да изискваме учителят да е талантлив, училището ще остане без кадри, а педагогическият институт - без студенти. По-реално би било, ако се постави въпросът така: във всяко училище - само добрите  учители !” Полемиката придоби такава острота, позициите бяха толкова непримирими, че на мен отново ми се поиска да се върна към тази тема. Много са съгласни с мнението, че в училище трябва да работи само добрият учител. Добър учител. Какво влагаме в това понятие ? Преди всичко, явно, професионално изпълнение на своите задължения. Показател за качеството на педагогическия труд, тябва да бъде равнището на сформирани, развити и възпитани личности, което е постигнато в резултат на педагогическото въздействие върху учениците.
Време е да кажем „не” на тесния, даже „добър” специалист. Нашият идеал е многостранно развитата личност. Не трябва, няма право випускникът на училището да мънка: „Не мога”. Ето защо, днес сме в правото си да предивяваме най-високи изисквания към равнището на възпитание, да се борим за поставяне на пределно висока цел и за създаване на съответни условия за нейното постижение. За да може човекът да се изявява не само в определено време, в своя „звезден час”, но и да бъде готов за постоянно действено усъвършенстване и самообновление, за да може „звездният час” да прерасне в „звезден век”.
Вслушваме се в непрекъснатия диалог между човека и обществото:
-Кой си ти?
-Аз съм човек!
-Докажи това. Потвърди това с дела достойни за теб и времето.
-Потвърдих.
-Потвърди отново и върви към нови предели, още по-трудни, още по-високи...
Работи и живей на високи обороти, естествен за всестранно развитата човешка природа. Вместо думите „Не мога!”, той е длъжен да се ръководи от другите, пряко противоположни: „ Аз мога, защото аз съм човек ! Аз нямам право да живея инъче, защото съм част от своя народ и тази част е длъжна да бъде здрава и надеждна.” Ето я оптимистичната формула на човешкия живот.
Може ли при такива условия, в училище добрият учител да бъде този, който, като кон с капаци си върши работата само „дотук и оттук?” Не може. Защото не може да ръководи, тъпче на едно място и не вижда пътя. В самото изложение „такъв и такъв процент ученици се падат на педагога-новатор”, се крие признание, че талантливият педагог е само за избрани, надарени деца. Но всички здрави деца, са първоначално талантливи, следователно, мислещият творчески учител, е необходим на всеки. И няма за какво да спорим. Но ние спорим. Значи причината за спора не е в опасението, че „талантите ще развалят училището”, а в отношението към природата на детето. Ако вместо с това тръгнем от вярата в неговите потенциални сили, не би трябвало да губим време в дискусии, а да търсим система за възпитание, адекватна за възможностите на децата, а това явно, не устройва всички. Отдавна съм забелязал, че обичат да делят децата на „силни” и „слаби”, хора, които като правило, са случайно в училището. Техният идеал е училище без деца с тяхната подвижност, неуморимост, неподражаемост. Веднъж слушах как една учителка, след като ругаеше непослушните ученици, хвалеше един добър ученик: „Той е добро момче, рядко ще се обади да каже нещо, сиди си на чина мирен...” Тази учителка е добър специалист, знаещ своя предмет. По време на нейните уроци цари гробна тишина. Повечето деца знаят уебника „оттук-дотук”. Педагожката обича, както самата си призна „да се взема страхът”. При нея с годините е отработен арсеналът за педагогически натиск, по-вярно - стъпкване. Тя слуша за себе си, наслаждава се на властта, не понася възражения, не си дава труда да се промени. „Важното е да ме разбират. Това е главното!”  Проверяващите я дават за пример: „Работохолик... Не сваля звезди от небето, но си знае работата, защото нейните ученици успяват.” А на учениците предметът им се е отдавал трудно, защото не са обичали нито него, нито този, който им го е преподавал. Чувството на антипатия към наставника неминуемо се отразява и на отношението към неговия предмет. Ами ако учат този предмет не за един ден, а години? Ами ако чувство на симпатия не предизвиква нито един учител? Не е трудно да си представим такова учене. Познанието - това е преди всичко общуване между учителя и учащите се и между самите ученици един с друг...
За какво продуктивно общуване може да се говори, ако за учителя добрият ученик е този, който „помълчава”? Насилствено налятите знания са мъртъв товар, те никога не стават живителен източник на мъдрост.
Януш Корчак по този въпрос е написал следното: „За външния ред, добрия мяниер, за дресировката на показ са нужни само твърда ръка и многобройни забрани. Колкото е по-бедно духовното равнище, колкото е по-безцветен  нравственият облик, толкова по-голяма е грижата за собственото удобство, толкова по-големи са наказанията и забраните, продиктувани от мнимата грижа за детето.”  
Едва ли ще поискаме да наложим такъв „специалист” на нашите деца. А той все още не рядкост в училище. Не е рядкост, защото до този момент неговата дейност се оценява само по равнището на знанията на учениците. Според мен в учителските среди понякога самата същност на учението се разбира невярно. Признавайки, че главният труд на ученика е ученето, ние не ги учим на „учене - дейност - учене”, а се грижим само за това, да им дадем определен минимум от знания по основните предмети. Получаването на знания не е самоцел, а средство, по-точно е едно от важните средства на образованието и развитието на личността заедно с трудовото, физическо и естетическо възпитание. Партията ни учи на комплексен подход към решенията на педагогическите задачи, призовавайки да не забравяме за основната цел на училището: възпитание на многостранно и хармонично развита личност, активни строители на обществото.
Специалистът по даден предмет, който не умее или по-лошо, не желае да бъде организатор на ученическата активност, който не помага на учениците да изградят живота си на базата на ученическото самоуправление, за по-нататъшния етап от развитието на образованието, не е годен. Каквото и да преподава учителят, той е длъжен на основния предмет - постигането на смисъл в живота и по-дълго човешко щастие. Педагогът не трябва да зубри, а да сътворява веднъж и за винаги. Същност на педагогическата дейност е творчество, изследване. Успешната работа днес не дава никаква гаранция, че, утре ще бъде същата. Защото утре ще бъде ново изпитание.
Какви качества е необходимо да притежава учителят? Едно от основните - може да се нарече честност. „Живей честно - е казвал Л.Н.Толстой - къса, губи, греши, започва и захвърля, и отново започва, и отново захвърля, и вечно се бори и се мята”. Да, „вечно да се борим и мятаме - е нашата учителска съдба. На нас са ни противопоказани благодушието и самодоволството.
Ако в основата на пирамидата от всички наши педагогически надстройки положим грижата за детето, неговите духовни и физически дадености; ако вярваме в ученика при всякакви, дори даже при „най-безнадеждните” обстоятелства - ще можем го водим към успеха; ако бъдем честни пред народа си; ако всяка крачка, дума, действие, поглед, усмивка съотнесем с целта на възпитанието и се ръководим от нея в нашата съвместна дейност с учениците - нашият педагогически талант няма да секне, а ще укрепва и ще се усъвършенства. И изведнъж ще ни осени много проста, но важна мисъл: за да можем да ръководим, трябва да се научим да ръководим себе си и да не спираме в това движение към най-доброто нито на един ден.
„Всичко да видя, всичко да разбера, всичко да знам, всичко да преживея... Всички форми, всички цветове да събера в себе си, да премина по земята с горещи стъпки ! Всичко да възприема и отново всичко да въплътя .” (М.П.Щетинин)
„Хармония се постига с приемането и осъзнаването на смисъла на Единството на всеки елемент, съставящ това единство - само по такъв начин може да се достигне развитие, както хармонична система на цялото, така и на всяка уникална част от тази система.”(М.П.Щетинин)
„Та нали ние не започваме живота, ние сме участници в процес, който не е започнал от нас.” (М.П. Щетинин)
„Мотивът за действие е един - не уча за себе си, а уча за своя род и чрез него за своя народ. И чрез своя народ аз служа на другите народи, а посредстом това - на цялото Мироздание, от най-малката птичка - до Галактиката, т.е. главното е ориентираността към другите.”
(М.П. Щетинин)

Кедрово масло
Уникален природен антиоксидант. Притежава регулиращо действие на холестериновия обмен, ефективно средство за лечение и профилактика на атеросклерозата на кръвоносните съдове и хипертонията. Изготвено по технология, основана на старинни рецепти, с използване на ръчен труд (събиране и подбор) и дървено оборудване  (натрошаване, пресоване). Участва в синтеза на много белтъци, в процеса на размножаване на клетките, дишането на тъканите, предотвратява развитието на дегенеративни (хронични) процеси в мускулите, капилярите, нервните клетки, паренхима на черния дроб.
Стимулира биосинтеза на елементите, които участват в липидния обмен, в регулиране на кръвното налягане, чернодробния кръвопоток, снижава куаголационните свойства на кръвта.Участва в окислително-възстановителните процеси, подобрява въглехидратния обмен (при захарен диабет).

Масло от сибирски кедър от фонд "Анастасия" - 52 лева  (100 мл.)
Масло от сибирски кедър - 48 лева  (100 мл.)
Масло от сибирски кедър (ръчно производство) - 33 лева  (50 мл.)
Масло от сибирски кедър (промишлено производство) - 28 лева  (50 мл.)

Живица и Живица с кедрово масло

Живицата има високи бактерицидни и заздравяващи свойства.Тя се използува при лечение на гнойните рани, изгаряния, ухапвания от змии, язви, ангина, грип, херпес, заболявания на дихателните пътища, стоматологични заболявания, кожни, болести, простатит, аденоми, хемороиди, болести на стомашно-чревната система, нервна и сърдечно-съдова  система, опорно-двигателен апарат, ендокринна система, доброкачествени тумoри, очни заболявания и др.

"Здравейте единомишленици!
Искам да ви разкажа за живицата!
Всички части на кедъра имат високоефективни лечебни свойства. В миналото хората много са ценяли и неговата смола. Чаша с кедрова смола винаги била необходима за посвещаване на царете от Хорасан. След изгаряне на смолата в чаша, се е зародил огънят на Зороастър. Друидите наричали чаша с кедрова смола - живица – „чаша на живота”. Кедровата гора притежава невероятна антисептична сила, там практически няма микроби.
На поляната под кедрите може да се направи операция, без да се нарушат санитарните норми.
Ще ви разкажа и за живица с кедрово масло.
Живицата е мощно лекарство. Помага при хрема, ангина, тонзелит, грип, заздравява рани, премахва отоци и т.н. Ако имате някаква вътрешна болка,  втрийте на мястото където ви боли и болката ще изчезне. Това е от моя личен опит".

Светлана,
гр. Москва

Живица - 33 лева  (50 мл.)
Масло от сибирски кедър с добавление на живица - 33 лева  (50 мл.)

Ставното кедрово масло

Ставното кедрово масло се прилага за лечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателната система. То се състои само от натурални компоненти, които отдавна се използват в народната медицина за лечение на стави, гръбнака, мускулни болки. Ставното кедрово масло не е болкоуспокояващо средство, то не е предназначено за временно избавяне от болката. Неговото предназначение е да възстанови нормалните функции на вашите стави.

"Ставно масло има бързо и вълшебно действие. Поставено върху марличка и престояло едно денонощие, почивка един ден и отново поставено за 1 нощ върху подута става на палеца на крака (почти подагра) - доведжда до спадане на отока, правилно оросяване и свиване на палеца (което, преди това беше невъзможно).

При втриване на маслото в ставичките на пръстите на ръцете, стана едва ли не мигновена реакция и кожата върху ставичките се зачерви, което означава, че се възвръща правилното оросяване и болките изчезват след 2-3 масажа.

Много съм доволна от ставното кедрово масло и продължавам да го прилагам с масаж на моите близки и приятели, чиито болки бързо изчезват."

Валя Кирилова,

гр. София

Ставно кедрово масло - 33 лева  (50 мл.)
 

Пихтово масло
В народната медицина много се използва пихтовото масло, което притежава антимикробно, антивирусно и противовъзпалително свойство.
Маслото въздейства на сърдечно-съдовата и нерва система, оказва болкоуспокояващо действие, подобрява функцията на стомашно-чреваната система, понижава кръвно налягане.

"Мила Гера, набързо ще ти кажа резултатите, за които се сещам от  пихтовото масло:
1. Жена с възпалени бардулинови жлези си сложи напоен с пихтово масло тампон и на сутринта тампона беше изтеглил възпалението (жълто, розово, с неприятна миризма) и жлезите са напълно здрави.
2. Много хора с настинки - 3 до 5 капки пихтово масло на езика, няколко капки се втриват в ушната мида и добре се намазва под наса, между веждите и слепоочията. Ако има кашлица - масаж на гърба, гърдите, ходилата и дланите на ръцете - невероятен ефект!
3. Гъбички на краката - ноктите се изрязват дълбоко и сутрин и вечер след баня се капе направо върху ноктите и кожата - невероятен резултат!
4. При херпес също направо върху херпеса, а не компреси.
5. В никакъв случай да не се капе в носа - много е гадно!
6. В 500мл вода 2-3 капки пихтово масло действат като енергиен сеанс и афродизиак:)
Мисля, че натрупах добър опит. Хората са доволни. Мога да изнеса цяла лекция:)))"

Венета Бучкуджиева,
рейки-майстор
гр. Шумен

Пихтово масло (50 мл) - 18 лева

Дъвки от сибирски кедър - 7 лева (8 гр.)

Плоскорез на Фокин

Предлаганата от изобретателя нетрадиционна технология за градинарство позволява да се подготви почвата за сеене и посаждане няколко пъти по-бързо и лесно, отколкото ако се копае земята с лопата; При това се повишава биологическата активност на почвата и реколтата. Инструментът е лек и удобен за пренасяне.

Плоскорез на Фокин (голям и малък) - 39 лева
Плоскорез на Фокин (голям и малък), (за по-тежки почви) - 45 лева  
 

Как да поръчаме стока ?