Kochani !
Na każdy dzień życzę Wam i wszystkim szczęśliwych dni, a Świąt Wielkanocnych
pełnych wolności wewnętrznej i radości duszy.
Nade wszystko mądrości i miłości wobec wszystkich w każdej
chwili.
Życzy:
Wojtek Zborowski
Дорогие!
Желаю Вам и всем счастливых дней, а Пасхальные праздники пусть
будут полны внутренней свободы и душевной радости. А прежде
всего желаю осознанности и любви в каждой секунде вашей жизни.
С наилучшими пожеланиями,
Войтек Зборовски
Польша
Я
присоединяюсь к Пасхальным пожеланиям! Желаю исполнения Мечты и
радости жизни, Любви и Счастья!
Татьяна
Дабровска,
Польша
Честито Възкресение
Христово !
Нека
празнуваме победата на доброто, красотата, живота и да
приветстваме пролетта - както в природата всичко разцъфва, така
да разцъфтяват и Любовта и прекрасното у всеки.
Весели празници !
Българския център "Звънящи кедри"
Честит
Великден !
Скъпи
приятели, поздравявам ви с настъпващия Великден! Пожелавам ви
крепко здраве и много весели и щастливи моменти заедно с
любимите ви хора!
Всичко за Великден
Великден или Възкресение Христово
е най-големият празник за православните християни. Католиците тачат
обаче повече Рождество Христово. В евангелските текстове често се
споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването
си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден
след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за
да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била
древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресението е
повод за грандиозни тържества в целия християнски свят.
Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около
еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден
е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния
календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата
си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с
Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на
пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през
325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички
християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се
отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното
равноденствие.
Защо се разминават
празниците на католици и православни?
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според
Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския.
Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с
католиците, на Изток с православните.
Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо
астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21
март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския
календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след
астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април,
на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се
случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано
от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Друга
причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват
Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие
съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за
дата на празника следващия неделен ден. Каприз на календара, заради
който всички християни по света ще честват Великден тази седмица,
възроди интереса към опитите да се намери обща дата за честване на
християнския празник всяка година, съобщиха от Световния съвет на
църквите. Проблемът за установяване на обща дата за честване на Великден
занимава църковните лидери от десетилетия. През 1975 г.
Римокатолическата църква предложи датата да не се мести из петседмичния
период, а да бъде фиксирана на "неделята след втората събота на април".
Тази идея обаче беше изоставена. През 1997 г. на среща в Алепо, Сирия,
представители на всички църкви се съгласиха, че датата трябва да бъде
определяна на базата на първоначалния принцип, като се използва точна
астрономична информация за определяне на датата на пролетното
равноденствие. През следващите 20 години датите за честване на Великден
съвпадат още шест пъти.
Какво
повеляват стародавните български традиции?
Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица.
Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в
събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по
челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се
слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в
средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се
подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят
най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита,
кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се
украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях
тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно
червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете,
на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни.
Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се
връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе.
Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на
девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат
ги с богато подредени трапези.
Какво
символизират шарените яйца?
От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите
например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и
век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта
обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят
яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ
на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и
рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на
християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането
на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в
четвъртъка преди Великден. В Гърция първоначално яйцата са боядисвани
само в червено. В православния свят яйцата се използват като специално
Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с
фразата Христос Возкресе. В католическия свят шарените яйца се крият от
децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало
началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според
западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата във Великобритания и
Германия играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по хълм.
Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му
според вярванията ще бъде здрав цяла година. От 1878 г. децата във
Вашингтон са поканени да търкалят яйца на моравата пред Белия дом.
Яйцето на Фаберже е най-известното яйце сред декорираните. През 1883 г.
руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена
му и той създал яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни.
Откъде се
появи Великденският заек?
През последните десетина години по родните магазини изобилстват
шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен
атрибут на Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените
яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета.
Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са
принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от
нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър,
Великден.). По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е
все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като
свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска
приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината
шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е
привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там
вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с
шарени яйца. От 18-и в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на
великденски зайци от захар или шоколад.
Защо се
яде агнешко месо?
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна
Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е
принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция
представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да
се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост. Защо се обличат нови
дрехи? Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи
са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на
Възкресението.
Защо в
декорацията на дома присъства кошница с лакомства?
По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други
храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната
Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е
развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки
и фигурки на зайци.
Петя Маркова
Великден (Възкресение, Пасха) е денят в
който християните празнуват възкресението на своя Господ Исус
Христос.
Подготовката за честването му
започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува
се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено
богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с
думите "Христос Воскресе". Преди самото обявяване на Възкресението се
загасват всички светлини и свещи в църквата. При обявяването на
Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички
присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.
Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от
подобно, което се извършва в Йерусалим при слизането на благодатния огън
в храма "Св. Възкресение".
Възкресение
В християнската
религия на Възкресение (Великден) се чества възкръсването на Иисус
Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус
Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Пасха
Названието на главния старозаветен празник (от арамейски,
буквално означава „преход“). Установен от Мойсей по времето на
изхода из Египет в памет на това събитие. Празнувана е на
първото пролетно новолуние. В християнската църква се нарича
Възкресение Христово.
Страстна седмица
Така се
наричат дните на Христовите страсти (страдания) от
влизането на Исус Христос в Йерусалим за песах до смъртта му.
-
В сряда е Тайната вечеря
с Апостолите.
-
През нощта срещу
четвъртък са молитвата на Исус Христос в Гетсиманската
градина, предателството на Юда и залавянето на Спасителя
(Исус Христос).
-
В четвъртък е
произнасянето на смъртната присъда и нейното потвърждаване от
Пилат Понтийски.
-
В петък е разпването
(разпъването) на Исус Христос на кръста на Голгота.
В българската православна традиция
Страстната седмица са дните от понеделник до събота, всеки от които се
нарича „велик“:
-
Първите три (Велики
понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за
разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично
пречистващ характер - прави се за здраве.
-
На Велики четвъртък се
спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка),
боядисват се великденските яйца.
-
На Велики петък (наричан
още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните
яйца с различни мотиви (против болести и смърт).
-
На Велика събота жените
посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават
боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се
месят и пекат обредните великденски хлябове.
Великденски символи
Великденски яйца
Не е известно откога за
първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и
археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в
древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани
с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато
отиват на гости при някой, да даряват някакъв дар на домакина. Ако
гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските
предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския
император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било
обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. От тогава навлязъл
обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на
Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
Български
обичаи
В България традиция е яйцата да се
боядисват на Велики четвъртък, като броя им зависи от членовете на
семейството и от броя на кокошките. Първото се оцветява винаги в червено
от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно
боядисано, кръстен знак на челата на децата. След този ритуал
боядисването поемат младите жени в къщата.
До появата на изкуствени
оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от
риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с
коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато се боядисвали яйца,
се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на
всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали
отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или
с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след
чукането (борак), ще е най-здрав през годината.
Други
Още през 18 век започва
производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през
60–те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителени със
своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже,
изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Великденски заек
Този символ също е отпреди
разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се
свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и
с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският
заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня.
Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по
душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Обредни хлябове
Обредните хлябове са неотменна
част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се
украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В
България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция —
в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският
козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във
Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод - той може
да изтрае цели 6 месеца.
Великденска
трапеза
На Великден се сервират зелени
салати с репички и сварени яйца, супи от дреболии на птици, печено
агнешко, сладка баница, великденски курабии и др.
