Продукти от Сибирски кедър - изложба "Алея на
здравето"
от 31 октомври до 4 ноември 2007 г.
София, НДК
Приказка за сътворението или Полиелей на българката
Живяло едно време едно
малко момиче на една прекрасна земя.
Всъшност, това можело да
бъде, кое и да е момиче, а земята била самата Райска градина.
Растяло малкото момиче
волно като птиче. Растяло, обградено с обич, като цветето в
малката градинка, за която се грижело. Растяло, окрилено от
красота на родната природа, багрите на Небето, Слънцето, Земята
и пъстроцветния Живот, които обгръщали ласково, като бащина риза
в рождението, като майчина кърпа в кръщението. Тези багри
преливали от всяка вещ в дома, сътворена от предците с
любов, за да изпълни с Любов пространство на нашия живот.
И така един ден, неусетно
и естественно, като самия живот, малката детска ръчичка
започвала сама да съзидава, да твори Красота, да преумножава
Любовта. Грижливо напъствана от баба или мама, тя усвоявала
езика на символите и багрите, за да разкаже на живота своята
мечта. Да го възхвали и опази - него - вечния Живот - тук, сега
и завинаги, на тази прекрасна Земя.
Ден след ден девойката
сътворявала образи, извезани по пазвата и ръкавите на ризата,
която шиела за своя бъдещ избраник - да е силен и прекрасен, да
е нежен и мъжествен, закрилян от лошотиите и окрилен в
смелостта. Девицата съграждала образа на своя любим с мечти за
любов вечна, здраве и дълъг живот в сговор и разбирателство.
С трепетни пръсти
извайвала образите по своята сватбена риза.
Образи на дом, сграден от
червените краски на любовта и живота, ограден и защитен със
златните лъчи на Божествения богослов, обграден от райската
градина, преливаща от цветове, в която всичко расте, пуска
филизи, цъфти и връзва прекрасни плодове и семена. Всички сезони
- природни и житейски. Заедно и едновременно. Начало и край.
Безкрай. Живот вечен.
Изписсвала с конец в багри
и образи женската ръка дрехите, забрадките, престилките,
пелените, чергите, килимите, халишата, покривките, като писмена,
книгата на своя живот. Всяко листенце, цветче или клонче, всеки
филиз или плод, всяка шарка, мотив или цвят, заедно и поотделно,
като слово в книгата на живота, като песен, като молитва,
описвали стремлениятана една човешка душа към щастие,
въжделенията към сътворение и пожеланията за благоденствие.
Слово - възхвала на живота
във величествената симфония на битието.
Слово в защита на
светлината, творяща живот.
Благослов.
И словото стана плът...
30.06.2007 г, София
Светлана Костова
Моите градини
на Любовта
Желанието да пресъздадем с един
нов поглед и чрез нови художествени средства определени детайли от
български национални шевници, се роди не просто като поклон пред
творческия гений на българката. Дълбокият ми подтик дойде от усещанието
за стаена в тях хилядолетната мъдрост, чиито древни послания говорят
през един сакрален език - езика на образите и неговото универсално
писмо.
Загубил корените си, съвременният живот технократичен човек смътно
долавя смисла на тези знакови и символни послания. Едно обаче е сигурно
- пред нас са не просто красиви образи. Това са писмена от Книгата на
живота - химн на Сътворението и Любовта.
Израстнах в род, в който традицията жените да творят красота в
ежедневието, да съзидава и едновременно с това да бъдат стълб и опора на
семейството с всичките произтичащи от това задължения и отговорности,
беше нещо нормално. Така съм възпитана. Това искам да предам нататък. За
да не се прекъсва нишката - онази, която сами предем - нишката на нашия
живот, на нашия род, на народа ни.
22.10.2007 г., София
Светлана Костова
Етнографски институт с музей при БАН и народно читалище "Искра"
имат удоволствие
да Ви поканят по случай Деня на народните будители
Откриване
ИЗЛОЖБА
" ГРАДИНИТЕ НА
ЛЮБОВТА "
Рисувана
коприна
автор: Светлана
Костова
Национален
етнографски музей
Площад "Ал. Батенберг" № 1
начало 16 часа
01 ноември 2007 г.
Светлана
Костова е магистър по
история и магистър по икономика от Софийския университет "Св. Климент
Охридски".
Завършала е двугодишен курс на обучение по приложна графика и рекламен
дизайн в професионален колеж по мода и дизайн "Св. Ариадна". Посещавала
е курсове по иконопис и стенопис в школата към Енорийский център "Покров
Богородичен" с преподавател стенописеца Петър Николов. Посещава
курсовете по художествен текстил към читалище "Искра" - гр. София с
руководители художничките Дима Недялкова-Каприева и Боряна Цанева.
От средата на 2006 г. Светрана Костова се отдава изцяло на любовта си
към изкуството и рисуването, превръщайки го в свое занятие. Участва в
няколко изложби на текстил - гр. София и Българския
културно-информационен център - гр. Брно, Чешка република.
Книги - М.С. Норбеков
"Опитът на
един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата"
"Най-любезно моля онези от
вас, които са с обрязано чувство за хумор, с кастриран
оптимизъм, с хипертрофирана обидчивост, които са изучили науката
за лъжата, т.е. етиката, както и тези, от вас които знаят, че
всички хора са мръсници, а също и онези, които са уволнени или
им предстои да бъдат уволнени, които остаряват или мислят за
старостта, които вече са разведени или възнамеряват да се
разведат, както и всички, у които отсъства всякаква сексуалност,
а също и така и страдащите от метеоризъм на умността, и ОСОБЕНО
ОЧИЛАТКОВЦИТЕ, които носят тоалетни чинии пред очите си, всички
вие трябва да вземете в ръцете си тази книга и да я прочетете! И
повече с нея - предлагам! - ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАТЕ! Въпреки, че за
всички ваши проблеми в тази книга има решения, все пак си мисля,
че тя не е предназначена точно за Вас!"
Избрана глава
ПОРТРЕТ на хронично болния
- цайс или несретник
По-добре да си тъпак, но жив, здрав и щастлив,
отколкото умник, но нещастен, болен и
малко нещо мъртъв!
(Този афоризъм е мое собствено
изобретение!)
От кой тип болни сте
според вас – от умниците или от тъпаците? Ако сте от тъпаците,
отдавна трябваше да сте оздравели.
Значи сте от много умните
и образовани самоубийци.
Но ако все пак искате да
създадете пролет в цялото си тяло, празник в душата си и да си
възстановите зрението, ще изминем заедно този път.
Ако не – изборът си е ваш,
моите уважения, значи съзнателно сте се спрели на него. С леки
загуби в жива сила продължаваме пътя си, тоест вече не сте с
нас, надявам се!
Има стълбица, която
обединява болните хора.
Първата група са
“тъпаците”.
Това са тези, които
случайно попадат в болница и много скоро си отиват оттам
оздравели. Ще ги наречем условно тъпаци оптимисти. Защо?
Защото настроението им
винаги е
по-добро от физическото
състояние.
Представете си човек,
смазан от валяк. Отлепят го от асфалта, откарват го в болница. А
той от носилката пита: “Докторе, няма ли да ме изписвате вече?”
Диагнозата сочи, че надали
ще избута до сутринта, а той вече планира с кого да се срещне
утре, след като днес го изпишат.
Тоест физическото
състояние на “тъпаците” всъщност е много по-лошо от настроението
им. За тези хора дори псетата със завист си приказват: “На теб,
драги, раната ти ще зарасне като на Иванчо!”
Сред тях почти няма
хронично болни. Те или оздравяват, или умират, но в най-дълбока
старост!
Втората група са
умниците – подотряд очленили се членестоноги.
Те са
адски умни, начетени, всичко знаят. Как иначе, боледуват от
двайсет години и “овоняват” с разсъжденията си околната среда.
Докарват близките си до инфаркт, а
лекарите до дива ярост.
Кажеш ли на “тъпака”, че
един месец ще остане на легло, на лицето му цъфва съмнение, че
ще се задържи така дълго. Той никога не може да повярва, че
толкова време се лекува някаква си откъсната глава!
Но умникът…
Само като го погледне,
лекарят разбира, че е дошъл да му извади душичката.
Настроението на
тези хора винаги е много по-ужасно от физическото им състояние.
Има например пъпка на
носа.
– Докторе, ще умра, нали?
– Или добива всезнаещ вид и пита (обърнете внимание колко
прекрасно звучи тази фраза) – Докторе, имали ли сте случай на
оздравяване от… – и съобщава болежката си.
Тук подтекстът е: “Надали
е имало в практиката ви и в цялата световна медицина случай
някой да е оздравял с моето заболяване.”
Каквото и да му кажеш,
както и да му доказваш, че болестта му не е нищо особено, лесно
се лекува и мнозина са се отървали от нея, той си знае:
– Ще ми се да ви повярвам,
ама много се съмнявам!
Светът на умниците е
многообразен.
В първата
подгрупа са тиражираните грешки на природата.
Това са болни, за които
изцеряването е единствената цел в живота. Представете си
оздравяването да е цел на самото ви съществуване. Какво ще
стане, като я постигнете?
Събуждате се сутринта.
Нищо не ви боли. Няма причина да ходите на лекар. Няма от какво
да се оплачете на съседката. Нямате какво да правите.
Някак празно ви става,
защото болестта е била центърът, около който са протичали
всичките ви жизнени процеси. Загубили сте целта си – това е
трагедия!
Ще трябва да се промените,
да преобразите привичния си дългогодишен начин на живот. А и да
преодолеете глада за внимание към себе си. Чия кръвчица да
смучете сега? Но гладът не прощава, кара ви да си търсите
препитание.
Не! По-добре да си
останете с “хемороидите”, все пак сте се приспособили към тях,
отколкото да оздравеете и да останете без цел.
Такива “нещастници” с
години обикалят да се жалват, да доказват, че са най-умни, да
“покажат те на докторята къде зимуват звезди по пладне”!
Дългогодишният стаж на
боледуване не е шега работа.
… А докторята са говеда!
Представяте ли си колко
важни, колко умни се чувстват. Веднъж оздравели, те губят
радостта си от живота.
Външността на подобни
пациенти е специфична, те веднага личат в множеството. А и с
поведението си се мъчат да докажат на лекаря и на целия свят
значимостта на заболяването си и да притурят към списъка на
“докторята говеда” името на всеки, който тръгне да ги
опровергава.
Това ги прави малко
по-щастливи. Поне за кратко имат тема за разговор с роднини,
съседи, приятели: “Ходих при тоя. Нищо ново! Все същото. Само
гледат как да приберат парите на горките клети нещастници!” – и
прочее в същия дух.
Тази категория хронично
болни не са рядкост и в нашите курсове. Не вярвате ли? Тогава
радостно ви съобщавам, че сте точно от тях! Обидихте ли се? Не
се обиждайте, това не е шега.
Защото така работи
подсъзнанието. Ние не можем да озаптим “машинациите” му. Само
чрез осмисляне на тези неща, добре завоалирани и скрити дълбоко
в подсъзнанието, можем да победим болестта, да станем щастливи,
красиви, хора с късмет в живота.
Второто стадо
умници с гумирани противозачатъчни мозъчни гънки са тези, които
извличат наслада от болестта си, тоест
психическите мазохисти онанисти. Те
се оплакват от съдбата, постоянно се самобичуват, онанират
мозъчните си гънки.
Поне да ги имаха в повече,
а те са направо кът! И после се самосъжаляват:
– Ах, че съм нещастен,
колко е жестока съдбата, туй е кръстът ми и ще го нося до
смъртта си.
Е, може би тук е мястото
да споменем, че не стават чудеса. По-точно казано, чудесата са
възможни, но само ако правим нещо, за да се случат.
Третият подотряд са
садисти извратеняци.
Те изпитват садистично
удоволствие близките им да страдат и да се терзаят заради тях.
Става им още по-хубаво, ако чуят, че някой е по-зле от тях.
Четвъртата
подгрупа са глутница вампирясали паунообразни алигатори.
Те са особен вид вампири,
които смучат вниманието, обичта или жалостта на другите хора.
И всички умници до един
искат да са здрави. Всички леят крокодилски сълзи и се бият в
гърдите да доказват неизлечимостта на болестта си.
С
други думи, като боледувате, вие получавате дивидентите си –
това е закономерност. Затова подсъзнателно се съпротивлявате на
оздравяването. Какво? Не сте съгласен?
Ооо, безценни мой, ако от
вашето съгласие или несъгласие зависеше всички да са здрави, вие
щяхте да сте най-великият лечител!
Зоологическата
класификация на умниците е многообразна. Разгледахме само някои
подгрупи. Вие самите успешно можете да създадете собствена група
или нова партия. Но от това мозъчното ви изперкване, отразило се
в тялото, няма да се изпари!
И така, щом сме изучили
вече в подробности портрета на хронично болния неудачник, можем
още в началото на общуването си безпогрешно да определим към кой
тип се отнасяте вие, какво ви пречи да оздравеете и най-вече –
как може да ви се помогне.
И ето въпроса с повишена
трудност. Към коя категория отнасяте себе си?
Кажете, моля ви, искате ли
да бъдете обичан? Разбира се!
Тогава преди всичко ще се
наложи да ви накарам да обичате и уважавате самите себе си.
Вие сте такива прекрасни специалисти! А като майки, татковци,
дядовци и баби просто нямате цена! Но все не можете да заделите
време за себе си. И какво става, като не се самоуважавате?
Помислете по въпроса.
ISBN -
954-9589-81-1
Цена:
7,90 лв.
"Уроците на
Норбеков"
"Тази
книга е написана "по мотиви" на първите ми книги. Това е
учебник, по-скоро даже методическо помагало, за онези, които са
готови да се сбогуват с недъзите си, които истински са решени да
работят върху себе си, които искат да научат на какво е способна
силата на собствения им дух. Вашите мнения и натрупания ми опит
ме накараха да внеса някои допълнения и промени в това издание.
Надявам се, че книгата ще ви бъде полезна."
Избрана глава
Образ на здравето и
младостта, или
защо трябва да отглеждате зелено дръвче в сърцето си
Няма болен, който да не
иска да се излекува. Но не всички успяват да се излекуват –
особено от тежки болести. Значи само желание не стига. Значи за
оздравяването трябва още нещо.
Какво е то? Отговорът на
този въпрос е в основата на предлаганата методика.
Ако искаш да си щастлив –
бъди. Тази всеизвестна и на пръв поглед малко иронична
формулировка, колкото и да е странно, е вярна. Само думата
“бъди” в началния етап на пътешествието ни в страната на вечната
младост трябва да се смени с думата “стани”.
С други думи, дай на
тялото си верни ориентири. Пожелай си не облекчаване на съдбата,
не излекуване от болестта – пожелай си младост и здраве, смени
“искам да оцелея” с “искам да живея”. Изпитай това желание с
цялото си същество, посади зелено дръвче в сърцето си. Радвай се
на всеки ден, който ти е подарен от вселената и природата, и се
помъчи да внушиш тази радост и на другите. Според изследвания на
американски учени 30 % от хората с тежки онкологични заболявания
се преборват с тази напаст.
Психологическите изследвания на излекуваните сочат, че те са по
природа оптимисти и
по време на заболяването не само не са оплаквали клетата си
орис, а дори не са и помисляли за смъртта. Те не са се борили за
живота, а са живели всеки ден, всеки час, всяка минута с радост
от малките успехи и без отчаяние от загубените битки. Те са
вярвали, че облаците на хоризонта непременно ще се разпръснат.
“Оптимистите – да, но аз в
никакъв случай не съм оптимист – може да си каже някой. – Откъде
да го взема този оптимизъм, щом едно ме боли, друго ми тежи,
гърдите ме стягат, ставите не ме слушат? По-добре ме излекувайте
час по-скоро, пък после така ще се възрадвам на живота, че дръж
се, земьо! И аз ще съм щастлив, и на други ще раздам радост. Но
засега извинете, не ми е до веселие, мъча се поне до тоалетната
да допълзя…”
Не правете тази грешка! Не
се забивайте в глуха линия!
Спомнете си какво
обсъждахме в началото на книгата. Ако радостта не идва от само
себе си, трябва да я създадем по изкуствен начин. Вече го
правихме, когато упражнявахме емоциите. Знаем, че организмът се
поддава на настройване. Знаем, че между вътрешното състояние и
външния облик съществува и права, и обратна връзка.
Практически е невъзможно
да накарате себе си внезапно да изпитате щастие. Но може, и то
без особени усилия, да се влезе в образа на щастливия човек.
Трябва само да използвате един лесен актьорски трик – вдигате
глава, изпъвате рамене и се усмихвате. В тази поза постойте пет
минути.
И непременно ще ви споходи
добро настроение дори само заради това, че вие – човек сериозен
и зрял – внезапно сте се включили в някаква лекомислена игра.
Усмихнете се. Още веднъж и
още веднъж. Лекомислието и игрите са присъщи на младостта. Те
органично присъстват в ролята, която ще играете. Играйте щастлив
човек, играйте себе си – такъв, какъвто искате да станете. Няма
дори да забележите как тази роля по някое време ще се превърне
във ваша същност, а доброто настроение ще стане характерно за
обновената ви душа.
Помнете, за да постигнете целта, трябва ясно да си я
представяте. Именно образът на младостта и здравето е
представата ви за целта. Без него всички упражнения и тренировки
са безполезни, защото губят смисъл.
ISBN -
954-9589-79-X
Цена: 6 лв.
"Тренировка
на тялото и на духа"
Второто издание на
"Тренировка на тялото и на духа" съдържа съществени уточнения на
уникалната оздравителна система на академик Норбеков. Повече от
два милиона души са опитали върху себе си благотворното и
въздействие. Системата включва корекции на зрението и слуха,
ефективни упражнения за възстановяване функциите на гръбначния
стълб и на ставите, уникален гинекологически масаж.
Поразителните научни открития на автора са помогнали на всеки,
който поиска да бъде млад и здрав.
Избрана глава
Защо тренираме емоциите си
Значение на
тренировката в процеса на създаване на Образа на младостта и
здравето
Желанието да се
излекуваме – какво трябва да бъде то
Ефект на камертона
Пречистващо значение
на прошката
Нека още веднъж да поговорим за емоциите, чувствата, желанията
си – всеки миг от
живота ни минава с тях.
Вече знаем някои неща за
тях, например това, че те имат директно влияние върху здравето,
а също и това, че между тях и осанката ни (външния облик)
съществува и обратна връзка.
Сега трябва да усвоим
следното: именно от начина, по който ще работим с емоциите,
зависи дали да живеем на тази земя дълго и щастливо, или унило
ще опъваме хомота, колкото да дочакаме края.
Целта на човек, решил да
тренира по моята система, е да стане здрав и млад. “Искам да съм
здрав и млад!” – казва си на висок глас този човек и по този
начин изказва в най-общи линии идеята. “Добре – отговаря
организмът му, - и аз това искам. Но само мисълта ти, господарю,
не ми стига, за да се задействам. Дай ми някакъв по-ясен
ориентир, подскажи ми по-точно към какво да се стремя.” “Тъй да
бъде – казва човекът и включва образното мислене, тоест започва
да формира своя личен идеален образ на здравето и младостта.
Какъв трябва да бъде
създаваният от нас образ най-добре се илюстрира от примера с
момичето, което се е излекувало от диабет – говорихме за него в
края на първа глава.
От гледна точка на моята
методика в този случай няма нищо странно. Момичето просто е
имало късмета интуитивно да открие своя образ на здравето и то е
успяло напълно да се слее с него. С други думи, личният му образ
на здравето се е превърнал в негова същина, а природата е
довършила всичко останало. Всичко това се е получило, първо,
защото момичето много е искало да бъде здраво (“като всички”).
Второ, от полза е била възрастта му (всеизвестната “трудна”
възраст в развитието на човешката личност, когато вече не си
дете, но още не си пораснал). На тази възраст за тийнейджърите
са характерни резки смени на емоциите и много силни чувства.
Плюс това в организма на момичето се е извършвало биологически
планираното преустройство, така че образът на здравето е
“уцелил” точно момента.
“Но пак си прилича на
приказка – ще махнете с ръка вие. – Добре, тя е момиче, млад
развиващ се организъм. Но моят организъм е стар, уморен. Откъде
да взема толкова силни чувства? Искам да оздравея, разбира се,
но чувствам само едно – болежките днес-утре ще ме довършат!”
Много хубаво, че историята
с момиченцето ви изглежда като приказка. Това сàмо доказва за
пореден път, че в приказките има много повече реалност,
отколкото ни се струва.
Колкото до “силните
чувства”, които ви липсват, чрез тренировката на емоциите
решаваме именно този проблем. По този начин “загряваме” духа,
“напомпваме” го така, че желанието да се излекуваме и да се
подмладим да достигне оптимална сила и да помогне на нашия образ
на здравето органично да се слее с нашия дух и плът. “Искам да
оздравея, разбира се” – е вяла и аморфна фраза. Искането не е
лесна работа. Искането трябва да се умее. Защото от начина на
искане зависи най-вече успехът на начинанието ни.
За да си изясним и този
въпрос, позволете ми да ви предложа малък тест.
Представете си дъска. Тя е
здрава, сигурно, ще издържи теглото ви. Леко е повдигната над
пода. Предлагат ви да минете по нея. Ще можете ли? Разбира се. А
ще искате ли? Не се знае. Може би да, може би не. Но компанията
е симпатична, всички минават, а и момичетата (момчетата) ви
гледат. Добре, ще мина. И вие минавате. Но в мозъка ви човърка
някакво съмнение: защо ми е това?
Минавате по дъската,
защото така сте поискали. Но желанието ви беше неявно, слабо,
провокирано от дребна целева сметчица (хем да се харесате на
девойките, хем да не се цепите от компанията). Имахте избор: да
минете или да не минете. И ако не бяхте минали, нямаше да
загубите кой знае какво. Нищо нямаше да ви стане и ако бяхте
залитнали.
Сега друг вариант. Пред
вас е същата дъска, но вече е вдигната високо (на три четири
метра височина над куп камъни или над асфалт). Сега ще минете ли
по нея? Може, но първо ще се замислите дали си струва рискът. В
мислите, разсъжденията ви вече присъства явна сметка – на едното
блюдо на везните слагате страха да не пострадате в случай на
неуспех. Ако дъската води към балкона на любимата ви, сигурно ще
минете по нея. Рискът остава, но за победителя има награда.
Какво ви подтиква? Стремежът (голямото желание) да получите
наградата. Но забележете: и сега можете да се откажете от
опасната разходка. И да си останете, както се казва, “ни кяр, ни
зян”. С любимата можете да се срещнете и долу. Желанието е
голямо, но здравомислието (или мързелът) побеждава.
Трети вариант. Дъската
минава над пропаст. Носите дете, зад гърба ви е смъртноопасно,
пожар. Дълго ли ще размишлявате в този случай? Без да му
мислите, ще се затичате (или внимателно ще тръгнете) по дъската.
Вие автоматично ще мобилизирате всичките си сили, за да спасите
детето. Имате цел, знаете в името на какво го правите. Желанието
ви да минете препятствието ще се утрои, удесетори в сравнение с
другите два варианта. Всъщност в съзнанието ви няма да остане
нищо друго освен това желание (никакви “мога – не мога”, “искам
– не искам”, никакви други мисли).
Фиксирайте този момент.
Той нагледно показва как трябва да желаете излекуването, как
трябва да се стремите към желаната цел.
Ето защо тренираме
емоциите. Ето защо ту изкуствено затъваме в черните бездни на
отчаянието, ту се издигаме към светлите висини, изпълнени с
радостта на живота. Правим желанието да се излекуваме и да се
подмладим интензивно и качествено.
Знаем, че ни застрашава нещо ужасно, смъртоносен пожар, но само
знанието не стига, трябва да се сраснете с това знание, трябва
ясно да си представим целия ужас. Само в това състояние нашият
организъм ще мобилизира всичките си ресурси, за да “мине по
дъската”, само в този случай процесът на преустройство в
организма ще стане наистина лавинообразен. Но и тук, както във
всяко друго нещо, има опасност както от недостатъчност, така и
от прекомерност. Вашето желание да се излекувате не трябва да е
нито непълно, нито фанатично. Слабото желание провокира
неувереност, прекалено силното – прибързаност. Ако се движите
бавно (по дъската), може да загубите равновесие, ако бързате –
може да полетите надолу. За оптималния вариант ще ви помогне
интуицията, която развиваме с все същата тренировка на емоциите.
Ето ви образ за
приблизителен ориентир: вашето желание е ръка, вашето здраве е
птиче. Пръстите трябва да държат крехкото създание така, че да
не го задушат, но и да не му позволят да отлети.
Когато изкуствено
създаденият идеален образ на здравето и младостта постигне
съответствие с общата нагласа на организма ви, ще се появи
“ефектът на камертона”. Двете структури ще зазвучат в унисон, ще
съвпаднат изцяло, ще се превърнат в едно цяло. Какво е
необходимо, за да се получи това сливане?
Обърнете внимание, не
случайно в методиката се подчертава, че образът на здравето и
младостта, който създаваме, трябва да е идеален, тоест чист,
лек, светъл, освободен от странични примеси. Също така чисто,
свободно, светло трябва да е състоянието на душата ви. Иначе
структурите няма да съвпаднат, топката няма да улучи затрупаната
дупка.
Какво замърсява душата?
Емоционалните “шлаки”. Завист, злоба, отчаяние, стари обиди –
продължете сами този списък. Тренировката на емоциите прави
ревизия на емоционалното ни състояние, тя разчиства
емоционалните боклуци, натрупани в подсъзнанието ни и потискащи
духа ни. Но само един медитативен акт може да ни освободи от
целия този боклук, а именно медитацията за прошка.
Да простим, означава
веднъж завинаги да сложим кръст на неправилното,
несправедливото, лошото и така да облекчим душата си. Точно
както човешкият организъм се нуждае от премахване на вредните
шлаки, така се нуждае и човешката душа. Прошката е именно такова
пречистване, то благотворно се отразява на здравето на душата ни
и следователно на физическото здраве на тялото ни. Правотата на
това твърдение блестящо потвърди Луиз Хей чрез собственото си
постижение. “Всяка болест идва от непрощаване” – казва си тя
веднъж и като се придържа към този постулат, успява
самостоятелно да се излекува от заболяване, пред което
официалната медицина е безсилна.
Мъдрите хора са знаели за
огромното значение на този акт открай време. В християнството
например има празник, наречен Прошка. В този ден всеки човек
може да отиде при другия и да му поиска прошка или на свой ред
да даде някому своята прошка. Това е хубав, просветляващ
празник.
Но
какво да направим, ако оскърбителите ни (или оскърбените от нас)
вече не са на този свят или са толкова далеко, че не можем да
стигнем при тях? Изходът е един – мислено да си представим тези
хора, да поговорим с тях и искрено от все сърце да им простим
всичко (или да ги помолим да ни простят). Ако не постигнете
облекчение, повторете медитацията и пак я повторете, докато не
угаснат в душата ви тревожните отгласи. Точно така трябва да
постъпим и с неприятните ситуации, споменът за които ни мъчи
отдавна (може би дори от десетилетия). Говоря например за
случаи, в които сте можели да кажете нещо, но не сте го казали
(или напротив, наговорили сте ненужни неща), когато сте можели
да направите нещо, но не сте го направили (или напротив –
прекалили сте), когато сте можели да постъпите добре, а не сте
постъпили добре. Мислено си представете неприятната ситуация във
всички подробности, изведете я до критичния момент, после я
насочете в позитивно русло, тоест мислено направете това, което
ви изглежда правилно. Повтаряйте медитацията, докато болката не
утихне. Вътре в себе си още от деца имаме наблюдател, който
много добре разбира, когато правим нещата погрешно. Името на
този наблюдател е нашата съвест.
ISBN:
954-9589-80-3
Цена: 6 лв.
"Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да
прилапаме един милион решения"
"Може би вече познавате Мирзакарим Санакулович като необикновена
личност. В живота му се случват много мистични на пръв поглед
неща, всъщност съвсем реални за личност като него. Но за
повечето хора те са приказни, невероятни, неправдоподобни.
И макар въпросните явления да имат съвсем ясно, да не кажем
научно, обяснение, авторът категорично отказваше да ги огласим
от притеснение, че хората няма да го разберат.
Неразбирането често е плод на тясно виждане, на неразвити
способности за възприемане на дълбинната същина на нещата, на
навика целият интерес да се насочва към обвивката, като самият
бонбон остава извън вниманието. За съжаление повечето хора
възприемат света повърхностно.
Ние решихме да запълним тренировъчната част от книгата с
фрагменти от живота на Мирзакарим Норбеков, които ще ви позволят
да надникнете в “приказката", да се насладите и да преосмислите
получените уроци.
Все пак рискувахме да включим в книгата някои подобни епизоди.
Как ще ги възприемете, е въпрос на ваш избор.
Така че, когато
срещнете в текста буквите P.S. ("пост скриптум” - "след
написаното", "послепис" в превод от латински) - това ще е
паролата.
Мирзакарим Санакулович най-накрая се примири с направеното от
нас, тъй като вече беше твърде късно книгата да се преправя.
И така, на добър час!"
Избрана глава
Три карти, три карти, три
карти...
Какви са тези черно-бели карти за
тренировки?
Това са просто вашите “да” и
“не”. Защото как решаваме всичките си житейски въпроси? Или
правим, или не правим; или отиваме, или не отиваме; или се
женим, или не се женим; или раждаме, или не раждаме, а после или
се развеждаме, или не се развеждаме. Нали?
Тоест вътре в себе си, без да го
осъзнаваме, на всяко нещо казваме “да” или “не”.
Взимаме решение!
А как обикновено взимате решение,
вече видяхте: 9 от 10 са грешни. Защо го казвам за вас? Защото
моята интуиция, слава Богу, поизбуя благодарение на тоягите на
Наставника!
Интуицията ни винаги знае
правилното решение, но ние не я чуваме.
Значи при тренировките с картите
се учим на какво? Да чуваме интуицията си. Да взимаме правилните
решения!
За целта трябва, първо, да се
научим да различаваме истината и лъжата.
Ето, всички карти са в ръцете ви.
Задавате мислено въпроса какъв цвят е картата, без да я гледате.
Задачата ви е да откриете отговора вътре в себе си.
Какъв е цветът? Какво ви
подсказва вътрешното чувство? Нещо у вас казва - буф! - “бял”. А
нещо друго казва: “или пък черен, а”? Задачата ви е: 1 процент
от вниманието си насочвате към картата, 99 процента - къде? Към
интуицията ли? Не към интуицията, глупчо! Към самоанализ!
Самоанализ!
Задачата ви е преди всичко да
откриете и да поставите по местата им измамното и истинското ви
чувство. Запомнете всяко усещане!
Сега обърнете картата. Проверете.
Какво става?
Ако сте познали картата - не се
радвайте!
Ако сте сбъркали - не се
ядосвайте!
Учим се спокойно, без да бързаме.
Отначало, когато още трудно разпознаваме истинското усещане,
вероятно няма да напредваме много бързо.
Но ако се опитате да се
упражнявате с различна скорост, ще се убедите: колкото по-бързо,
толкова е по-лесно. Обикновено така става. Но всичко е
индивидуално, така че най-добре е да се вслушате в себе си.
Това е тренировка. Не се
занимаваме с разпознаване на картите, врачки нещастни!
Занимаваме се - внимание! - със самоанализ!
Не си затваряйте очите! Не
изпадайте в сомнамбуличен транс и не ми се разхърквайте!
Представете си, че сте дошли за
преговори, трябва да вземете решение. Изведнъж подбелвате очи,
ченето ви увисва, безжизненото ви тяло половин час се валя във
фотьойла, а изкуствените ви зъби са на пода. После отваряте очи
и съобщавате: “Да, съгласен съм да подпишем договора.”
Кой ще ви вземе на сериозно след
подобни изпълнения?
Нататък.
При начинаещите отначало
информацията идва обикновено в обърнат вид.
Когато се ражда, първите две
седмици детето вижда всичко с краката нагоре.
Знаете ли това? А щом мъничко
порасне, започва да възприема нормално. Точно така е и с нашата
интуиция. Не забравяйте.
Сега да видим закономерността на
поведението. Познали сте една карта. После втора. После сте
сбъркали. Пак сте сбъркали. И ви омръзва.
На средностатистическия
нетрениран човек интуитивното, правилното решение се разкрива
само за миг. А после той изпада в интересна ситуация. Изпада в
ступор.
Нещо вътре му казва: “Страх ме е
да не сбъркам.” И за да не сбъркате, по-добре да си седите в
кое? Да, точно там.
Стоп! Предупреждение!
Ако внезапно чуете, не дай си
Боже, някакъв вътрешен глас или гласове да ви насочват, да ви
дават акъл, да ви командват и прочее от този род - незабавно
потърсете психиатър! Вашите гласове нямат нищо общо с нашите
курсове!
Трябва да “чувате” чувствата,
разбирате ли ме?!
Отговорите ще идват не като думи,
не като бодежи в петите или като гъдел под мишниците, а като
чувства, като душевен импулс!
О, Господи! Как да го обясня с
тромавия словесен език?
Уверявам ви, и вие няма да можете
да намерите точните думи за усещанията си, когато проработи
интуицията ви. Съвсем условно можете да ги приравните само към
нашите “да” и “не”, “добро” и “зло”, “бяло” и “черно”.
После ще ви обземе чувството, че
едно и също усещане ту ви казва истината, ту ви лъже. Това е
измамно чувство. То е характерно само за начинаещите. След време
с точност ще знаете цвета на картата. Най-важното е да
разпознаете и да запомните чувството, което не ви лъже, което ви
казва истината.
Когато вече сте се научили
горе-долу да го чувате, скоро ще сте на нивото деветдесет от сто
или сто от сто. Не се иска кой знае колко ум. Колкото го имаме,
ни стига, тоест тъкмо ум не се иска.
Трябва да се научим именно да
различаваме логическия ум от интуицията. И временно да
изключваме въпросния “ум”, за да насочваме цялото си внимание
към чувствата. Нищо повече!
А когато се научите да усещате и
да различавате чувствата си, ще започнете другояче да
различавате и мислите. Ще различавате своите мисли от мислите на
другите. Ще започнете да четете мислите на другите. Просто ще
знаете - тези мисли не са ваши, следователно са на друг човек.
И тогава ще сте готови да
започнете първи клас.
И после? Е, скъпи мои, вие
искате всичко и веднага! Първо се научете да различавате
собствените си мисли от куркането на червата, разбрахме ли
се?...
ISBN:
954-9589-85-4
Цена: 10 лв.
"Болест ли ? По дяволите!"
В тази книга иззад цялата
уж грубост прозира, ако сте забелязали, скъпи мои, ГОЛЯМА ЛЮБОВ
КЪМ ВАС.
Книгата е много жизнена, защото Алексей я пишеше така, както
провеждаше упражненията. А практическият опит винаги е това,
което е минало през теб, което идва от дълбините на сърцето ти,
отдън душа.
Той писа дълго тази книга, навсякъде я носеше със себе си.
Където и да се намираше - и при пътувания, и в командировки, -
тя му правеше компания. Той я препрочиташе, драскаше, поправяше,
пишеше наново.
Тя се чете леко и в лекотата се крие неговият тежък труд.
Прочетохте я и сигурно усетихте, че сякаш е предчувствал близкия
си край.
Около седмица преди смъртта си той завърши тази своя първа и
последна книга.
Алексей Марченко е скъпият на сърцето ми съратник ученик, човек
с голяма душа и с несекващ хумор.
Благодарение на него и на още няколко истински ХОРА намерих тук
Родината си.
Той стана за мен повече от ученик, колега или съратник. По-скоро
брат! От тези думи вероятно сте разбрали отношението ми към
него.
През всички години на приятелството ни не си спомням някога да е
бил обиден или озлобен. А и на него никой не можеше да се обиди!
Винаги грееше в добродушна усмивка и вечно се шегуваше...
Да знаете как ми се иска тези страници да бяха в началото на
книгата и в тях да пишеше: "Запознайте се, Алексей Марченко!
Честит дебют! Очакваме от него много и прекрасни книги!" Но
уви...
Неслучайно на Изток се казва: "За добрия човек няма живот, а за
лошия - смърт."
Господ обича добрите и рано ги прибира. Те са му нужни и кои сме
ние, та да съдим за делата Божии...
Избрана глава
Представяне
Първи ден. Първа среща. Винаги
вълнуваща, както най-първия път.
Как да внушиш на човека,
разочарован от всички и от всичко, че у него самия се крият
неизчерпаеми възможности?
Че трябва да вярва най-вече на
самия себе си?
За кого от тях може да се
превърнеш в първия тласък, в причината, която ще го накара да се
оттласне от мъртвата точка, наречена невяра в себе си, наречена
хронична болест, наречена несполука?
Всеки път сякаш излизаш за
битка. Последна битка. Ако той, седящият в салона,
не ти повярва, може окончателно
да се разочарова от всичко. Може би няма да има повече шанс да
повярва в себе си. Не защото сме единствени и ни гони мания за
величие. Хиляди пътища водят към храма на здравето. Просто на
човека няма да му стигне животът да изброди всичките хиляди. Все
някога трябва да спре да търси и да започне да действа.
Колко ли души от ТАЗИ зала дори
след като получат фантастични резултати от гледна точка на
обикновения човек, ще продължат да се съмняват във възможностите
си?
Колко ли души от ТАЗИ зала ще те
изненадат - теб, който си свикнал едва ли не с невероятното? С
оздравяването си ще преобърнат всички световни представи за
невъзможното излекуване на болестта им?...
Но всичко това ще е после. А сега
публиката те чака.
Чака те битката с общоприетото
мнение. Битката с посредствеността, самонаричаща се обикновен
човек. Ти знаеш, че там, в салона, няма обикновени хора. Всеки
от седналите там е Личност. Ти знаеш, че това не са само красиви
думи. А нещо, което с примера си ти е доказвал всеки твой
курсист през всички тези години. Но колко сили се искат и от
теб, и от него, та това знание да се превърне в убеждение -
негово убеждение!
Знаеш също, че сега ти предстои
една от най-трудните задачи - да подбереш хората за курса. Да
подбереш сред хора, които са дошли може би с последна надежда.
Но не можеш да вземеш всички
желаещи. Знаеш, че сега нарочно ще провокираш хората към
агресия, за да напуснат онези, които в дадения момент не са
готови да се борят за здравето, за живота си. За кой ли пореден
път ще поемеш този удар с болката, че някой пак е предпочел
собственото си мнение, собствената си правота, собствената си
амбиция... Предпочел ги е - пред живота си.
Изпитваш желание да вземеш
всички, които са те потърсили, но си даваш сметка, че не си Бог.
Ти си несъвършен. Не умееш да помагаш на всички. Понякога ти
идва да виеш от чувството за собствено безсилие. Мнозина от
потърсилите те искат да видят пред себе си всемогъщ изцерител,
който може с едно движение на ръката да ги спаси накуп от всички
неприятности.
Винаги когато изпитваш желание да
вземеш в курса някой, който не иска да се задейства, си налагаш
да си припомниш, че си го опитвал нееднократно. И няма резултат.
Така че задачата е да се направи
подбор. Да се състави нова група от хора, които са готови да се
учат, да се борят за себе си не благодарение на добрия
преподавател, а въпреки всичко. Именно с тях после ще можеш да
създадеш атмосферата на съзидание. Не благодарение на себе си -
благодарение на тях.
Там, в салона, сега пак седят
хора. Абсолютно различни и в много неща подобни. Ти знаеш, че
повечето от тях наистина са дошли да се научат. Някои не вярват
в нищо. Някои са тук, защото ходят на всякакви курсове - за да
повишат собствената си ерудиция. За да има с какво да блеснат в
компания...
Мнозина са дошли, за да докажат,
че си нещастник. Те също ходят на всички възможни курсове. Но за
разлика от предишните изводът им е предварително готов във вид
на обобщение:
- Знаех си, че е не-щаст-ник!
По този начин запълват
пространството около себе си със себеподобни. За да не живеят в
пустота.
Някой е дошъл с душевна болка
поради загуба на близък човек.
Някой е почувствал, че нещо не е
наред в живота му. Явили са се въпроси. Кой съм? Защо съм тук?
Какво ще оставя след себе си? Това, което съм постигнал в
живота,то ли е всичко, на което съм
способен, или мога нещо повече?
Може би животът, толкова
простичък досега, е станал някак по-непонятен.
Написах тези думи и вече чувам
критикарите да казват:
- За какви се мислят тези гурута
новоизлюпени? Съвсем са превъртели! Ще дават отговори на вечните
въпроси!
Не, не съм гуру. И не
възнамерявам да давам отговори, които и аз не знам. Знам само
едно. У всеки човек дреме велик гений. Творец. Нашата задача е
да дадем първоначален тласък на този Велик Спящ. И в
изпълнението на тази задача съм професионалист.
Всички отговори на всичките ви
въпроси са вътре у вас. Аз съм само причината. Аз само ви каня
на пътешествие в най-загадъчния свят. Света на самите себе си.
Света на безкрайните ви възможности.
Да започнем пътуването от
най-лесното - собственото ни тяло.
Вашият организъм е абсолютно
уникална саморегулираща се система. В материалността на мисълта
най-лесно ще се убедим именно на ниво тяло. Грубо казано,
оздравяването е съвсем проста работа.
Пак изпреварвам събитията. Вече
взех да преподавам. Мислено. Още преди да вляза в залата.
Професионално изкривяване. Нарича се даскалски синдром.
Състояние на крачка от шизофренията. Защото винаги е по-лесно да
обучаваш, отколкото сам да го направиш. Или не сте съгласни?
И така, пред теб е залата. Хора,
които са дошли при теб. Мнозина очакват да чуят нещо невероятно
умно. Последни приготовления. Нагласа. Стъпка напред и си...
ISBN:
954-9589-86-2
Цена: 7 лв.
"Енергийна клизма или триумфът на леля Нюро от Долно
Нанагорнище"
Тази книга е написана от
акад. Норбеков в отговор на редица плагиатски издания, едно от
които е "Енергийно здраве".
"Получи се нова книга в четири части. В първата част представям
своя скромен опит в отделни глави от бъдещи книги. Във втора към
литературните локуми добавих мои корекции и коментари. Трета
част остава практически без промени.
А в четвърта ви каня на малка разходка из нашата школа с
петдесетвековна история и съвсем леко зачеквам въпроси по темата
за енергийното здраве, които моите наставници могат да ви
разкрият от нова за вас страна."
Избрана глава
А сега минаваме към
ПРОнаучна тематика:
“Енергийно здраве,
енергийна хигиена, енергийна рехабилитация”
Ох, как облекчавам
усилията на опонентите си!
Колко съм у-у-умен
За начало да вземем една
инфекциозна болест, която е особено разпространена в
мегаполисите.
Тя се нарича
развод или разпадане на брака.
Класифицира се като
“венерическа”.
Форми на разпространение:
ушно-въздушно-капкова, улична, махленска, социална,
териториална, телевизионна или чрез други средства за масово
осведомяване.
Когато всеки ден по много
часове работиш с хора, общуваш с тях, изслушваш проблемите им,
неволно забелязваш, че външните фактори за разпадане на брака са
удивително сходни и съществуват общи закономерности.
Не във всички случаи, но
поне за една трета.
Класификация на
причините за семейни разриви
Територия на
разпространение:
местата на
свободна диктатура на необуздани инстинкти.
Къде има повече свобода за
желаещите да свият семейно гнездо?
Естествено в мегаполисите!
Къде е загубен опитът на
предишните поколения в създаването на семейство, трупан
хилядолетия?
Пак там, в големите
градове!
Къде хората не искат да се
размножават, имат едно дете или отглеждат кученце?
Пак там.
Къде родителите са тъпи, а
детето е умно?
Пак на същия адрес.
А сега основният въпрос,
тихо прошепнат: къде хората масово се развеждат?!
Сами открийте отговора.
Причина: загубено
влияние на мъдростта на по-възрастните върху несдържаната
ерекция на младите!
Там, където възрастта се
почита като мъдрост, почти няма разводи.
Можете да ме смятате за
абсолютно неправ, скъпи мои, но аз съм категорично против,
когато синът сочи нечия дъщеря и казва:
- Родители, за нея ще се
оженя.
Или дъщерята си намира
кандидат и заявява:
- Жива или мъртва, за него
ще се омъжа!
Знам, че такъв брак
завършва с развод, защото след някое време любовта им ще се
изпари.
Любовта, която пламва в
кафенета, в барчета, в дискотеки, не издържа изпитанията на
бита, сблъсъка с мръсното бельо и с картофените обелки. Тя
обикновено се изпарява, когато се натъкне на трудности.
Порасналите деца с лекота
бъркат сексуалното влечение и истинската любов. След някое
време, когато сексуалната потребност е задоволена, влюбените се
гледат с омерзение: “Какво съм харесвала в него?!” Или: “Какво
съм харесвал в нея?!”
Значи детето трябва да
бъде подготвено, че вие ще сте негов съветник при избора на
кандидат за женитба. Недопустимо е толкова важно нещо да се
оставя на случайността!
Вашата натрупана мъдрост
трябва да помага на децата и да се предава от поколение на
поколение.
Ако във всяко семейство
детето се учи да слуша възрастните, то ще може да се предпази от
много неприятности, включително от развод!
Истинското семейство
започва да се формира приблизително след две години съпружески
живот.
Съпрузите, образно казано,
започват да износват семейството като бременност.
След около две години
започват контракциите ¦ скандалите, по време на които младите
започват да губят своето фалшиво его, своята фалшива
поединичност.
Но те самите ще го
възприемат по друг начин и ще възникне опасност от развод. Те
може да не разберат трудностите на “преходната възраст” и още в
самото начало на зараждането на семейството да го погубят.
Следващото отхвърляне на
ненужен баласт, на ненужно его става в началото на седмата
година от съпружеския живот. Семейството вече е почти 50
процента едно цяло.
Всеки седем-осем години
съпрузите стават много по-близки.
На около петдесет и пет,
петдесет и шест години за ваше сведение се появява семейството.
Семейството се ражда много дълго! И любовта, която се пробужда
заедно с него, никога не умира!
Непознаването на това
преходно състояние разделя съпрузите по принципа “несходство на
характерите”.
Ако в този момент
подкрепите решението им и кажете: “Разведи се (с тази кучка / с
този помияр), ще ти намерим нещо по-свястно!” - вашият
син / дъщеря непременно след няколко години ще ви каже в лицето:
- Ти-и-и ме склони да се
разведа! Сега заради тебе страдам!
Ще последва втори развод,
после трети и четвърти...
И всеки нов съпружески
живот ще се сравнява с първия.
Винаги втората жена се
сравнява с първата. Така е, нали, скъпи “двуженци”?
А
когато децата ни започнат да създават истинско семейство,
примерно след първата година, ще има леки скарвания, дребни
конфликти. Там трябва да се сложи буфер. По-точно вие самите
трябва да станете такъв буфер!...
ISBN:
954-9589-88-9
Цена: 7 лв.
"Да ви дойде успех до главата и
как да го избегнете"
Той е уникален човек със
световна известност - академик, професор, доктор по психология и
педагогика, завеждащ катедра по палингенезия в Международната
академия по форматизация към ООН, директор на “Института по
самовъзстановяването на човека” в Москва.
В тази книга - беседи вие
ще разберете как да превъплатите в дело своите мечти - какво е
това бизнес и как да го “въртим”, какви закони на големите
корпорации трябва да имате предвид, къде да търсите най- добрите
и предани служители, защо не трябва да се работи с приятели,
съпруга и любовници, каква е силата на парите и как да я
направлявате, какво означават Божествените данъци, как да
съхраним живота си, увеличавайки неговия КПД и накрая - как от
думи да преминем в дела!
Избрана глава
Увод
Бъдете много внимателни, когато си купувате книги от този вид с
надеждата, че те ще ви помогнат да се реализирате в живота! При
четенето им от всеки ред може да добиете комплекс за
непълноценност.
Апостолите на икономиката с титли професори, почетни и
действителни членове на разни академии създават умни трактати.
Написани така, че от съчетанието на най-прекрасни думи очите ви
се пълнят със сълзи на умиление!
Тези мъдри мъже ни разказват как да станем богати, преуспели
хора, а самит
