No  48          29. 02. 2008 г.  

Този проект е създаден в подкрепа на сайта www.anastasia.ru.

Тук се публикуват материали получени от интернет, кореспонденция с Вас, книги, статии, лични впечатления...

Всичко, каквото ще видите тук, е възникнало въз основа на книгите на Владимир Мегре

Звънтящите кедри на Русия

Рассылки Maillist.ru Almanah      " Zvantyashti Kedri " Регистирай се за Алманах "Звънтящи Кедри"

Как да засадим Сибирски кедър

Трябва да се изкопае яма с размери 60/60 /40 см . Дълбочината е 40 см. След това на няколко места да се надупчи с шиш 9- арматурно желязо Ф10, за да има връзка с подпочвената влага.

Тази идея е на У. Фокнър и е описана от Николай Курдюмов в книгата му "Майсторството на плодородието".

Смисълът на това е двустранен:

Първо, когато има суша, водата по капилярен път се изкачва по въздушните канали и напоява много по-добре, отколкото поливането отгоре. Капилярното налягане е много по-силно от земното притегляне. Този принцип някои го използват за поливане на цветята по време на отпуска- натопяват дебела връв от единия край в кофа с вода, а другия край заравят в саксията и водата естествено навлажнява растенията. Освен това в Земята има много повече влага отколкото може да предложи изкуственото напояване като човешка дейност. В най-горния почвен слой, ако не е разрушена структурата от въздушни каналчета,/не е копано/, което обикновено се случва до огради, пътища и др, плевелите се възползват от въздушната структура и много по-добре понасят засушаването. Обаче, където е копано, почвената структура е нарушена и растенията нямат достъп до водния ресурс на земята. Това се отнася и за въздушния режим на почвата.

У. Фокнър е използвал метода с шишове, пробождащи почвата под доматите, за да не ги полива.

Второ, когато има поройни дъждове излишната влага се оттича по-лесно и тези растения, които са чувствителни към излишък от вода, няма опасност да се удавят.

Aристократи на растителния мир

"Как да отгледаме кедър", професор на МГУЛ, доктор на селскостопанските науки И.И. Дроздов

Всеки природен талант се разкрива напълно само в определени благоприятни условия и съответстващо отглеждане. Това се отнася и за сибирския кедър. Отгледан от човек, той ще оздравява атмосферата с фитонциди и ще дава 5-6 пъти по-голям урожай  от дивите кедри. Но за разлика от другите борови дървета кедърът е капризно дърво. “Училище на търпението” – така наричат отглеждането на сибирския кедър. Неговите семена се отличават с дълбок покой и поникват само след престой през зимата  на студено в продължение на 3- 4 месеца. Малките издънки се нуждаят от закрила от птиците и гризачите. Първите 10 години сибирския кедър расте много бавно и достига около 1,5 м. височина. След този период това дърво е способно да се отблагодари за вниманието ви. Кедърът много добре се развива на индивидуални участъци и близо до сгради.  Към 30 годишната си възраст той достига до 9 м. височина, формира пищна корона, достигаща до 3 м. широчина. Ако ела или бор растат близо до сградата, то около тази възраст започва да не им достига място и се налага да се секат. Сибирският кедър основно се размножава чрез семената и много рядко чрез вегетативния метод – калем. По-добре семената да се вземат от районите на Западен Сибир. В европейската част на Русия тези семена се засаждат през пролетта /края на април, първата половина на май/. Семената предварително се стратифицират около 3 месеца на хладно място. Задължително трябва да се спазва следните правила:

Семената се накисват във вода за 3 дни, която се сменя всеки ден. Хубавите семена ще потънат, а тези, които останат на повърхността се изхвърлят. След това семената престояват във воден разтвор на калиевперманганат и после се смесват с / 50% / влажен субстрат /пясък, торф, талаш от бор или кедър, пръст/ в пропорцията 1/семена/ : 2/субстрат/ и се слагат на студено /под снега или в хладилника/. Малко количество от семената може да се сложи в малки неплътни платнени торбички на няколко ката. Сложени под снега, семената добре запазват влагата, а сложени в хладилника трябва от време на време да се увлажняват. Семената в платнените торбички може да се поместят в найлонови пликове и да не се затварят плътно. Преди да се засадят в пръст, семената се отделят от субстрата и отново се слагат в силен разтвор на калиевперманганат за един ден и след това се изсушават. Семената са готови за засаждане.

Засаждат се в парник в рохкава пръст, за да се обезопасят от  птиците. В комфортни условия семената по-бързо прорастват и издънките растът 1,5 -2 пъти по-бързо, отколкото на открито място. На дъното на браздите преди засаждане е желателно да се сложи следващата смес : 1 г суперфосфат, 2 г дървесна пепел, 20 г торф /расчет за 1 м. Бразда/. Разстоянието между браздите  е 15 – 20 см. На 1 м се засаждат 30 г. /125 -150 бр./ семена на дълбочина 3 см. Отгоре се слага 0,5-1 см торф, смесен  с талаш. В течение на сезона трябва 3-4 пъти да се  извърши разрохкване и оплевяване на почвата. 10-12 дни преди да се появят масово издънките, почвата трябва да се полее. В последствие малките фиданки развиват доста дълбока коренова система. За да се защитят малките фиданки от инфекциозната гъбичка “фузариум”, освен обработка на семената, браздите се поливат с 0,4% разтвор на калиевперманганат. Когато “фузариум” засяга фиданките, стволовете им стават червеникави, пристяга се стволчето, фиданката се счупва или пада и изсъхва. За да избегнем тази инфекция в първите 2 седмици издънките 2-3 пъти се обработват  с 0,4% разтвор на калиевперманганат – до 10 л разтвор на 1 м. На третата година фиданките  се присаждат в дървеното “училище” , където те растът до 5 годишната си възраст. Допуска се изкопани малки фиданки да се съхраняват на хладно в течение на 2 седмици до началото на вегитацията. Фиданките се събират по 50-100 броя и се завиват във влажен кеневир, слагат се в найлонов плик и се оставят в мазе или под сняг, с настлан отдолу талаш.

Може да се отгледат фиданки със затворена коренева система – в торфени или пластмасови саксии с височина не по-малко от 8 см и обем 200-300 см. Саксиите се напълват с торф и песъчливо-глинеста почва /1:1/. На 10 л обем от тази смес се добавя гранулиран суперфосфат – 50 г., калиева сол – 25 г., доломитова вар – 250 г. Саксиите се запълват със субстрат в средата на април и се поставят в парник, на грунт. След стратификацията семената се измиват, обработват се с 0,4% калий перманганат и за 7-10 дни се оставят да покълнат във влажен пясък или кеневир. Покълналите семена се засаждат по 1 бр. във всеки съд, покриват се с 1 см  торф, пясък или талаш и се поливат с 0,5% разтвор на калиевперманганат /5 л. на 1 м /.Трябва своевременно да се поливат,  оплевяват и да се разрохква субстрата. При поява на фузариоза, издънките се поливат с 0,5% разтвор на калиевперманганат. Издънките се отглеждат по този начин в течение на 2-3 години при редовно поливане. Дори малко изсушаване на субстрата води до изсъхване на фиданката. Отгледаните по този начин 2-3 годишни фиданки се преместват в дървеното “училище” – присаждат се в грунт /0,4 х 0,4 м/ и се отглеждат до 6-8 годишна възраст. 6-8 годишните фиданки се вземат с пръста /0,2 х 0,2 х 0,2 м/ и се пренасят на постоянното им място. Засаждат се в предварително разкопана почва -  яма с 30% по-голяма от кореновата система на фиданките. Извадената пръст се смесва с торф, хумус /прегорял тор/, прегорял оборски тор, дървесна пепел и се добавя 3-4 шепи борови иглички. Слага се този субстрат на дъното и в центъра се разполагат корените на фиданката така, че кореновата шийка /границата между ствола и корените/ да е на едно ниво със земята. Ямата се запълва с останалия субстрат,  утъпква се земята и се полива с 5 л вода. Фиданките се засаждат на една линия или на групи, с разстояние между тях не по-малко от 4-5 м. Това обезпечава достатъчно и пълно осветление, способства за развиване на короната и формиране на добра реколта от шишарките. При това засаждане, шишарките на кедрите могат да се започнат да се появяват  на 18 годишна възраст. В природата, отгледан от семе кедър, започва да формира шишарките на 18-20 годишна възраст. Сибирският кедър е еднодомно дърво. В горната част на короната се разполагат женски шишарчици – семепъпки, в долната част – мъжки стробили. Кедърът цъфти през юни. Женските шишарчици имат винено-виолетов цвят. Мъжките са оранжево-винени, които след 3-5 дни стават тъмночервени и падат. Прашецът се разнася с вятър. След опрашаването, женските шишарчици се затварят и придобиват тъмнозелен цвят.

При влажно време на стволчетата на фиданките понякога се появява бял налеп, който задължително се обработва с воден разтвор на домашен сапун /125 г сапун на 10 л вода/. Сапунът се разтваря във вода, прави се пяна, напоява се памук и поразените места се обработват 2-3 пъти. В противен случай при активно развитие на бели налепи, младите фиданки ще губят годишния си приръст.
 

Книги