|
No 5 15.09. 2004 г. |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Този проект е създаден в подкрепа на сайта www.anastasia.ru. Тук се публикуват материали получени от интернет, кореспонденция с Вас, книги, статии, лични впечатления... Всичко, каквото ще видите тук, е възникнало въз основа на книгите на Владимир Мегре |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
На 17 септември 2004 г. от 18.00 часа в залата на Съюза на българските композитори на ул. "Иван Вазов" № 2 ще се проведе концерт на лауреати на международни конкурси на вокална класическа музика - Ирма Отте и Елена Юдина. Вход бесплатен. Поздрав на всички ! На международната читателска конференция в Мюнхен (май, 2004 г.) Владимир Мегре няколко пъти е говорил за един невероятен човек - бард, поет, писател и философ от Израел Ефим Кушнер и неговата книга "Безкръвна революция". Това е човекът, на който аплодираха много хора в най-различни точки на света. По една щастлива "случайност" ние се свързахме с Ефим и той подкрепи идеята ни да запознаем българските читатели с неговата книга. Ефим издаде поредица от книги, посветени на идеите на Анастасия и "Безкръвна революция" е първата от тях. Заедно с Владимир Мегре Ефим ще издаде тази книга в Русия ( издателството "Диля"). Ние сме безкрайно щастливи, че авторът ни даде правото си да издадем тази книга и че тя ще излезе едновремено и в Русия, и в България. Авторът лично ще присъства на презентацията на книгата. В следващите ни издания на Алманаха "Звънтящи Кедри" ще намерите допълнителна информация и ще ви запознаем с Ефим Кушнер, неговото творчество и дейност. Пожелавам на
всички просветление,
Започвам... -Ало?... -Победа Маргарита, победа-а-а-а !!!"... Побъркал се е - това си казвам на глас. Европейското по футбол е ошашавило всички. Или пък е от пълнолунието...Оставям го да се накрещи. И го питам съвсем интелигентно "Ма нишма" (как си?). После...въобще не заспивам. Първо плаках, после пих вода (...), после звънях на Оля в Ерусалим. Казвам и "Честито и бъдете щастливи..."Най-страдалната земя, най-мечтаната, обетованата земя ще бъде възродена. Рамат-а-Голан. Земя на Голанските висоти ще бъдe дадена на "Анастасия". Там ще бъде изградено еко-селище от привърженици на "Анастасия". Кнесетът е решил да даде за стопанисване (без такси за първите десет години) земя на всеки (всеки!), който желае да живее и обработва екологично земя, без комерсиални цели. Държавата ще субсидира и построяването на жилищата им, а също и началото на облагородяването на земята по проекта "Зелени кедри". Началото Няколко човека донасят книгата на някой си Владимир Мегре в Израел. После започнали да мечтаят. Първото им "простронаство любви" е "Зеленый храм". Там се срещахме по различно време с различни проблеми. Оля е душата на групата. Болезнено откровена, даряваща обич и приемаща обич до онова надпурпорно нагнетяване на чуствата, когато те започват да светят. Говорихме си много пъти с нея, че ни трябва пастор, който да поеме на плещите си реализацията на мечтите. Мечтаехме го и ..той се появи. Казва се Владислав. Неговата история Майстор на музикални инструменти. Роден в Украйна, притежава финес в настройката на човешките души. Предприемач, с усет към дисциплина и последователност. Евреин. Преди две години синът му му дава да чете "Анастасия". И предприема най-голямото предизвикателство на живота си - да построи родово селище в Израел. Пристига, когато е на 50 години. Има внук - Гоша, за него по-късно ще разкажа - невероятно дете, което ми даде най-вълнуващото определение на това какво е вяра. Без да знае иврит, нито законите на Израел, тръгва да създава селище. Първо отива в Министерството на екологията и опазване на водните ресурси на Израел. От там му казват, че екологично селище може да бъде направено със съдействието на държавата, но за това му трябва "амутa". Пита какво е това. Отговарят му - "Юридическо сдружение". Намира адвокат специалист по създаване на юридически дружества с идеална цел. Търси съмишленици... Пари...Среща се случайно с една жена, на която разказва "нещо за Анастасия". Тя пък случайно се познава с Оля...И ето ни - стотина човека стоим пред Владислав. Документите за сдружението (Родна земя) са юридически заверени и легализирани. Кнесетът взема решение за облагородяване на Голанските хълмове с население, занимаващо се с екологично земеделие. "Родна земя" представя документи и планове. Година по година, месец по месец, какво хората ще произвеждат, за да си подсигурят собственото изхранване. Какви други дейности ще развиват - творчество. За тази цел първоначално е създадено сдружението наследник на движението "Rainbowl" за безвъзмездно обучение в занаяти - ръчна изработка на уникални музикални инструменти (Владислав), обучение в майсторство Рейки (Зухра- Зухра, тук от този сайт ти давам моята благословия за дълъг живот и успех в начинанието ти; Зухра вижда с лъч подобен на лъча на Анастасия); Галя - майсторство в изработката на фини руски шалове (от тия които се побират в средата на годежен пръстен), Ефим Кушнер (Мегре го споменава поне три пъти на конференцията в Мюнхен) - ще обучава в билкарство, Женя (уравновенесеният) в пчеларство...Направили са финансови разчети, определени са фондациите за подпомагане на бързото развитие на екологичното селище. Всяка седмица в дома на Оля всяко едно от семействата пристига с пълен план на фамилното имение. По срокове дискутират разчитането на сеитбите, използването на водоемите, личната отговорност на всеки един...Мегре ще пристигне в Израел месец март и тук всички се надяват да има какво да му покажат до тогава. Държавата ще субсидира (машканта) и жилищното строителство. Строго определени са задълженията на собствениците и държавата. Гарант за спазване на споразумението е частна фондация "Еко-общност". Подмомагане очакват (в преговори са) от новосъздадения фонд "Владимировски" (инфо на http://anastasia.ru Следва Тук слънцето изгрява в пустинята и залязва в морето. То сдобрява (благодаря Sun) пустинята с небето и небето на хоризонта синее пясъчно, а пустинята е облачна. Нарамила съм раничката с вода, айрян, баница (пак) и малко ядки и сухи плодове. Кръстовището (Цомет) Врадим...Съмва се бавно, времето се носи с ритъма на арабска музика, която идва откъм Yellow hill и ми се струва, че автобуса не само че никога няма да дойде, а и че не съществува. Облечена съм с бяла рокля. Миналият път само аз бях с панталони...Това ми 
минава през главата, когато виждам че сега само аз съм с рокля...Боже,
как веднъж не съм в крак... Прегращаме се с всички. Така се посрещаме
вкупом (за ужас на шофьора) всеки новопристигнал (от Бат Ям, Тел Авив,
Натаниа - Хадаса този път я нямше, чака бебе...). Оля
(на снимката) разказва за
срещата на Мегре с почитатели в Мюнхен. Тя самата се е срещнала с Мегре
(прободе ме теоретична завист като видях снимката и с него). Осмата
книга ще излезе до края на годината. В нея се говори за безсмъртието на
душата. Мегре е ангижиран със сценария за филма. По настояване на
Анастасия част от филма трябва да бъде заснет край долмените в Израел и
Рафаимовите кръгове. Най-старите долмени са тук в Израел. А Рафаимовите
кръгове са от преди 20 000 години. Рафаимовите кръгове са построени от
гигантски камъни (по подобие на "Стоун хендж" в Англия), подредени в
кръгове. В центъра има светилище (курган). По думите на Анастасия тук
преди 20 000 години ведите са идвали веднъж на три години (през Юли
месец) и Бог им е говорил директно (без посредник). Светилището е
всъщност под земята. Огромни камъни образуват нещо като двукамерна
обител. Вътре могат да слязат седем (!) човека. По-долу с любезното
съдействие на admin можете да видите снимка на Рафаимовите кръгове от
самолет. Слънцето диша огън над главите ни. Жар, убийствената жега на
юли. Опожарило е всичко. Трънаците (най-честата растителност) са
изсъхнали и са станали още по-бодливи. От Рафаимовите стълбове ни делят
две езера (по-скоро подчертаващи абсурдността на природата) и поредица
от мочурища (на места мочурищата (калта) достига 12 метра). А между тях
- напукана от жажда земя и мъртва растителност... Слагам шапката и се
намятам с тензух на раменете. Препъвам се в роклята и вече не съм
толкова кокетно настроена. Вървим мълчаливо. Знам че, Лиза са дошли тук
от вечерта. Сутринта са станали от шест часа, за да търсят светилището.
От земята кръговете изглеждат като права линия и не знаеш навътре ли
вървиш или навън...Чуваме се по телефона и разбирам, че още търсят. Имам
видение, но не го споделям с никого...Неуверена съм...Пък и с тази
преплитаща се в краката ми рокля само за пророчица ставам...Вървим почти
два часа. Виктор поема риска да пресечем едно от блатата. Той върви
отпред и с дълъг три - метров прът опипва пред себе си. Имам опит в
дълги преходи, но се очудвам, че никой от по-възрастните не се оплаква.
Мисълта ми първа пресича блатото и това ми дава кураж да стъпвам
уверено. Изчакваме всички да преминат и за кураж си правим колективна
снимка, която Ленка да занесе на Мегре. В този момент никой от нас не
знаеше, че ще вървим още четири часа. Водата, която бях замразила в
бутилките от вечерта вече се е разтопила. Отпивам бавно ("Да не те
пресече", сякаш свекърва ми ми говори). И пак видение - усещане, че
светилището е вдясно (с отклонение, когато малката стрелка на часовника
показва почти един часа). Поглеждам Зухра. И сякаш виждам мислите и "Не
бива да се бърза"... Прескачаме нагорещените камъни и в един момент се
оказвам близо до Ефим.
- Здравей - Здравейте Ефим. Искате ли да повървим ? Бликва искрен заразителен смях.И започваме нашият разговор за Анастасия. - Кажете Ефим, кое е най-важното, което открихте в Анастасия ? - Връщането на чистотата на помислите. - Да, Родовите имения... - Да, и чистота на помислите на самите родови имения.. Гледам го тревожно...Ама той не разбира ли, че контакта с прородата, хармонията и сливането с нея са тези, които моделират нашите помисли... Изглежда съм го казала на глас, защото Ефим ме е хванал за раменете и ми говори почти в упор "Ти от къде мислиш, че се раждат циклоните, вулканите, земетресенията... От такива като тебе, дето все се чистят в природата... Ха! Бягайте за здраве...Да беше имала малко милост и мозък, щеше да и спестиш на майчицата земя отровата си... Та ти не четеш ли Анастасия какво казва... В земята отиват негативните мисли, злото, тъмните сили и тя се разтриса от немощ... Нагоре (маха към небето ръка) отиват светлите помисли...Човекът... Е-й-й-й чуваш ли ме... Само човекът може да неутрализира лошите мисли, да ги овладява ... както Отецът ни е пожелал. А не да използва природата като кош за буклук на злобата си..." Следва Стоя благовено смирена край Ефим. Прегърнал ме е и ме тупа по гърба: - Нищо, нищо...то така се расте. А ти откъде беше? - От България, хлипам като ученичка - Е-е-е, ами знам аз България. Как да не я знам. Вие там, Ванга, Орфей...знам ги аз... - Какво още Ефим? - Вие там Анастасия на руски ли четете? - Различно...Имаме я приведена и на български. Марияна се казва момичето, което преведе "Анастасия". Имаме и клубове, искаме и ние родово селище да си построим.. - Пишете на Мегре, обезателно му пишете. Той ще ви помогне. Тя и Анастасия ще помогне. - Не искам Ефим. Ние сами ... Както Отецът ни е научил. Поглежда ме сякаш едва сега ме вижда. - Виждам, виждам аз, попрочела си...Но още трябва. - Какво трябва Ефим? - Чистота...всеки един момент от тъмното да правиш светло. Ти така и предай там на вашите...селище ще имате, виждам го аз...Но работете, работете върху светлината ... Злото на прага на имението си да оставите. Че и това, което е в него не от вас и него да изчистите. Не имението вас да чисти. Вие него. ***** Усещам удар в областта на слънчевия сплит. Не е всъщност удар, а движение...Омекват ми ръцете и краката. Поспирам малко и дишам дълбоко. Отпивам вода, съвсем се е стоплила. И виждам Галя ... Превила се е от болка. Счупила е крак, около глезена. Виктор реже гегата, с която преминахме блатото, за да шинира. А аз стоя пак нерешителна край болката. И ... се престрашавам. Протягам ръка над крака на Галя. От разстояние. Усещам мястото откъдето трябва да "вляза". "Отваря се". Улавям "гласа" на баба ми " Намествай Гите, намествай"... Не чуствам кости, само знам къде трябва да съединя палеца, средния и безименен пръст. "Приглаждам" с другата ръка. И пак изтеглям от коляното до глезена надолу. И пак "гладя" с лявата ръка. Докато усетя че "тече гладко". Виждам Зухра. Пита ме: - Кой те е учил така да наместваш? - Баба... Сигурно е разбрала, че ми е за първи път... Мъжете се сменят да подкрепят Галя. После Оля сподели, че не е вярвала, че Галя ще стигне до светилището, че ще се върне по същия път обратно. Следва Вървя с децата и вътре в мене нещо пее. Пригласям му отначало тихо, после се отпускам ...Биляна платно белеше...Гоша ме пита от Украйна ли съм. - Не Гоша, от България съм. И Биляна е българско име. - Аз съм чел за Ванга. И за Орфей съм чувал. Той е живял в една планина... Боже какво е това, днес за втори път вдигам духа и на Орфей, и на Ванга ... Злато мое ... С такъв духовен чеиз не до светилището, а и на Еверест се качвам. - Гоша, планината се казва Родопа. И е много красива. Ти какво още си чел? - За Анастасия... - И аз съм я чел... - И аз... - Кой ви накара да я четете? - Мене дядо отначало всяка вечер ми четеше. После каза, че го болят очите и ме караше аз да му чета. Той заспиваше по някое време... Но аз пак му четях. Най-хубаво се усвоява по време на сън... Я виж го ти Гоша. - Ти знаеш ли къде отиваме сега? - Знам. На кургана. Да благодарим на Бог (изговаря го Бох). - А ти вярваш ли в Бог? - Вярвам. - Какво разбираш ти от вяра? - Вярата е като очите, само че отвътре. С очите гледаш навън, а с вярата навътре... - И защо тогава отиваме на светилището? - Защото не знаем още как да накараме светилището да дойде у нас... Завързали сме на остатъка от гегата една кафия. Днес тази гега какво ли не беше...Сега я използваме като сигнал за групата на Лиза. По телефона нямаме ориентир да им обясним ние къде сме, нито да разберем те къде са. Всъщност това е най-същественото от това място - че няма ориентир. Наоколо е само камъни и жега. Мисля, че Сергей първи каза "Още малко остана". Вече е почти четири следобяд. Шест часа при почти 50 градуса, само на вода (ще ядем в Акко - градчето което е описано от Куелю в "Петата планина"). Разтегнати сме в редица от по двама - трима. Алекс е развял гегата с кафията и вика нещо. Долавям, че са видели гегата на Лиза. Намерили са светилището.Тичам. От къде тази сила се взе. Изведнъж тези, които бяха пред мен изчезнаха. Оля, Алексей, Сергей... Женя ме застига. Питаме се с очи "Къде"... изкачваме се на купчината камъни пред нас и...окаменяваме. Вход откъм небето. Каменни съпала водят надолу...После нещо като антре, високо около метър. Сблъсквам се с Лиза. Омайно красива е. Облечена е с дебел пуловер. Филип и Владислав също излизат. Промушваме се през отвор не по-голям от метър. Тук е хладно (всъщност не се чуства нито жега, нито хлад...просто ми е хубаво). Увещавам себе си, че Бог извън мен не е повече от Бог в мен... И че ме чува, където и да съм, че и аз го "чув(ств)ам", независимо от това къде съм ... Отправям си кратки заповеди ("Дръж се", "Ха сега ревни"...). За първи път не ми се иска да медитирам. Прогонвам течението, което ме влече в безпаметност и се оглеждам. Помещението е високо около метър и половина. Има малък отвор на противоположната страна на входа (за какво ли е?)Седим на камъни около стената (в средата е празно) седем човека. Знам, че над нас са се качили всички останали. Конструкцията е абсурдна. Чудя се как не се е срутила до сега. Камъните на тавана не се държат на нищо. Пълен абсурд... За първи път медитирам колективно. Губим индивидуалността си. Ставаме отначало като небесна дъга, а после само дъга без цветове и накрая не остана нищо. Абсолютното нищо.... Връщам се през въображаеми концентрични кръгове. Мозъкът ми се задвижва като махало на часовник - тик-так, тик-так ... Някой е посял семе в мен. В слънчевия сплит. Чувствам се зле. Излизам навън и лягам на земята. Усмихвам се насила на някой, който ми казва нещо или пита нещо ... Пълна безтегловност. Чувам Оля да говори нещо ентусиазирано ... Рецитира изправена върху камъните "Благодарю тебя, Отец". ...Правим кръг на любовта. Лява ръка отдолу- дясна отгоре. Зухра е тамадата. Гласът и (мекота, бавност, нежност) ме успокоява. Чувствам,че говори нещо много хубаво и че то е същото, което и аз бих искала да кажа, и се питам откъде ли Зухра знае български, това български ли е всъщност...не ми изглежда ... И пак колективна медитация. Влизаме с мантра ... Виждам земята, която е в мечтите им. Когато построят селището ще помоля да ми завържат очите преди да вляза за първи път и ще назовавам всичко, което съм "видяла" сега. Връщаме се. Който каже, че времето съществува, той се лъже. Как иначе ще се върнем при автобуса за по-малко от час, а на отиване ни отне шест часа. И тук няма преки пътеки... Набрала съм си от там дива мента... Край
Благодаря ви приятели!
С
уважение, От редакцията Уважаема
госпожо Димитрова ,
Здравейте,
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||
