No 9      12.11.2004 г.  

Този проект е създаден в подкрепа на сайта www.anastasia.ru.

Тук се публикуват материали получени от интернет, кореспонденция с Вас, книги, статии, лични впечатления...

Всичко, каквото ще видите тук, е възникнало въз основа на книгите на Владимир Мегре

Звънтящите кедри на Русия ВИА ВИТА

Рассылки Maillist.ru Almanah      " Zvantyashti Kedri "

Внимание на желаещите да се абонират на ежемесечното on-line издание на Алманаха  " Звънтящи Кедри " !
Поради причини, независещи от нас, няма техническа възможност да се получава on-line изданието в abv.bg.
Моля направете вашата регистрация от всеки друг  e-mail !

Център  " Звънтящите кедри на Русия " предлага :

1. Кедрово масло 100 мл. (фонд "Анастасия") - 42 лв.
2. Кедрово масло 100 мл. ("Дикороси"- промишлено производство, февруари 2004г.) - 26 лв. - до изчерпване на количеството.
3. Кедрово масло 50 мл. ("Дикороси" - ръчно производство, февруари 2004г.) - 20 лв. - до изчерпване на количеството.
4. Кедрово масло 100 мл. ("Дикороси"- промишлено производство, остомври 2004 г.) - 34 лв.
5. Кедрово масло 50 мл. ("Дикороси" - ръчно производство, октомври 2004 г.) - 28 лв.
6. Кедрови ядки ("Дикороси", октомври 2004 г.): 1 кг. - 45 лв.; 0,5 кг - 25 лв.; 50 гр. - 3 лв.

Внимание, ново !

1. Кедрово масло 10 мл. ("Странник" - ръчно производство) - 7 лв.
2. Живица 10 мл. ("Странник" - ръчно производство) - 7 лв.
3. Кедрово масло с живица 10 мл. ("Странник" - ръчно производство) - 7 лв.
4. Кедрово масло с живица 50 мл. ("Странник" - ръчно производство) - 28 лв.

Кратко ще опиша посещението на долмените в Сакар планина
(месец май 2004 година)

На тръгване от София бяхме 4 души - аз, Таня, Христина и Николай (интересен човек с който Таня се е запознала на Витоша).

В Хасково към групата се присъедини и Адриан. Пристигнахме в Хлябово някъде 14.30 часа на 19.5.04. Нарамихме тежките раници и се върнахме по пътя на около 3 километъра. Там на около 200 метра надолу в източна посока от пътя се намира голям двукамерен долмен. Доста поизпотени и задъхани оставихме раниците и седнахме около долмена.

По данните, които бях събрал, наблизо на отсрещния склон трябва да има още един долмен. Искахме да хвърляме чоп кой да остане с багажа, но Христина каза, че иска да остане, така че ние тръгнахме да търсим другия долмен. Наблизо минава една рекичка и ние я прецапахме и се пръснахме да търсим долмена. Но бързо разбрахме, че това е като да търсиш игла в купа със сено. Трудна работа. Доста се поразходихме, но долмен така и не намерихме. На връщане към първия долмен подплашихме един заек, който бързо, бързо, свил уши се скри в шубрака. Прибрахме се при долмена и уж бяхме решили да тръгваме към Хлябово, но останахме да спим при долмена. Вечеряхме и после Христина изяви желание да спи върху долмена, ние също се присъединихме и така се наредихме четири сарделки върху покрива на долмена, а Николай (малко неразбрал беше без палатка или пък спален чувал) остана да спи в една от палатките. Аз пък от икономия не бях взел постелка (уж да не тежи толкова много раницата), така че спането в спален чувал върху долмен беше малко твърдичко.

Имахме всички много, много сънища и то в най-различни тематики, а и усещането беше за приказно, изпълнено с енергия и живот място. Досега не бях чувал толкова богат птичи оркестър. Видяхме много пойни птички, няколко двойки гургулици и един ястреб в далечината.

Независимо от близостта до пътя птиците пееха, пееха, не спираха. Тъй като беше новолуние имахме късмет да гледаме от покрива на долмена Голямата Мечка, Вечерницата, други съзвездия, а някъде посреднощ се видя много хубаво и Млечния път - една бяла, прозираща женска роба, обсипана със бисери. Малко преди зазоряване имаше един вълшебен птичи концерт, който бързо, бързо ни събуди.

Сутринта посрещнахме изгрева на слънцето боси по прекрасните ливади надолу към рекичката. След закуска казахме сбогом на долмена и отидохме в Хлябово. След кратка почивка тръгнахме към ловна хижа, намираща се на 1.5 км над Хлябово. До нея имало два долмена. Стигнахме до хижата, оставихме багажа и се пръснахме да търсим долмените. Аз и Христина слязохме надолу и тръгнахме на югозапад, Адриан тръгна в същата посока, но на нивото на хижата, а Николай и Таня тръгнаха към пътя за Вишеград, където също имало долмен.

След като тръгнахме с Христина надолу към селото, първото което видяхме беше един водоем малко над селото. Във водоема се влива едно поточе, което пролетно време е буйна рекичка. Продължавайки на югозапад видяхме в една нива две жени, които окопаваха чубрица и ги попитахме за местността Стоева круша, но те не можаха да ни упътят, само посочиха “ей там нагоре зад първия баир, в боровата горичка”. За това пък казаха, че до ловната хижа много наблизо има долмени. Ние продължихме в същата посока, но долмени не намерихме. На връщане минахме през боровата горичка и се засякохме на едно място с Адриан. Той ни каза, че е намерил долмен. Тръгнахме с него и скоро видяхме втория долмен. Той представлява издълбана в скала нещо като купол с височина около 1.70 и широчина също толкова. Отпред си личи че е имало предна плоча, но нея не я намерихме. Долмена е ориентиран с вход от юг и в него си личат две места за сядане. Оказа се че едното място повече привлича жените (това в ляво), а нас мъжете – в дясно. След това, четейки предварителните данни наблизо – на около 100м, трябваше да има втори долмен. Аз тръгнах в югоизточна посока и на около 30 метра открих третия долмен. Адриан и Христина бързо дойдоха и видяхме, че това е еднокамерен долмен, на който липсваха предната и задната плоча, но самия долмен беше много добре запазен. Събухме се боси и седнахме върху долмена. Усещането беше за едно ведро спокойствие и умиротворение. Прибрахме се към базовия лагер (ловната хижа) и уж не бяхме толкова уморени, а почнахме да придрямваме. Христина се подпря на един бял бор с три стъбла и заспа. Адриан си извади спалния чувал и заспа в него. Аз малко се опъвах на дрямката, но и аз заспах. Може би спахме около два часа, и чак когато се прибраха Николай и Таня, бяхме се разсънили и малко поизгладнели. Те бяха стигнали почти до върха на планината, видели една сърна и на няколко места бяха намерили скални образувания, но не бяха намерили долмени. Най-интересното според Таня, е че те бяха видели на няколко места диви божури – тъмночервени и много красиви. Също така бяха намерили чешма в която имаше вода за пиене. Ние също бяхме видяли няколко чешми, но вода от тях не течеше и ние не се бяхме приближили да видим дали все пак има вода.

Всички, бяхме поизпотени и уморени, но жените решиха, че е най-хубаво да се изкъпем и ние слязохме до водоема. Водата беше леденостудена и много освежаваща. Поободрени се върнахме и решихме да отидем всички заедно до долмените. Николай носеше GPS и записа координатите на долмените. Върнахме се, разпънахме палатките наблизо в борова гора и започнахме да си приготвяме вечеря. Хижата беше оставена отворена и ние ползвахме част от инвентара – скара, маса и столове. Самата хижа е построена на хубаво място и по нея имаше много гнезда на лястовици, които сновяха наоколо и хранеха малките си. Наредихме два реда тухли за огнище и запалихме огън, вечеряхме, пихме чай (Таня беше брала мащерка, нагоре по планината), изпекохме в жарта картофи – станаха много вкусни и някъде към 11-11.30 часа си легнахме да спим.

Сутринта на 21.05.04 преди закуска отидохме на водоема и се изкъпахме. Водата не беше по-топла от предишния ден. Направо се възхищавам на жените – те без много, много да опитват водата влязоха и доста поплуваха. След закуска решихме днес заедно да търсим долмените. Отидохме да си напълним вода от чешмата и отидохме до долмените, поседяхме малко при тях и тръгнахме да търсим следващите два долмена, които трябваше да бъдат на около 500 метра южно от тези при които поседяхме. Доста походихме, но не намерихме долмени. За това пък когато навлязохме в една млада дъбова горичка се почувствахме направо изпълнени от жизнена енергия. След обикаляне около 1 час намерихме на едно място вековен дъб. Аз, Таня и Николай успяхме да обгърнем с ръце ствола на дъба, но бързо си разделихме ръцете защото ни полазиха доста мравки, някой от тях даже ни пощипнаха. След като огледахме дървото видяхме, че на около четири метра височина има една хралупа от която се виждаха много мравки със криле и обикновени мравки. Изглежда беше ден за роене. Дъба излъчваше много силна жизнена енергия и ние поседяхме под него 15-тина минути. След това тръгнахме към върха на планината, натам където предишния ден бяха ходили Николай и Таня. По пътя нагоре видяхме доста каменни образования, една костенурка, диви божури, но нямаше долмен. Когато се качихме почти на най-високото се покатерихме на една голяма скала от която се откриваше изглед към югозападна част на Сакар планина. Виждаше се село Българска поляна, няколко водоемчета и в далечината гледката се загрозяваше от комините на ТЕЦ Марица Изток 1 и 2. Поседяхме малко боси на скалата и се препичахме на слънцето. На връщане Таня и Адриан се затичаха малко надолу по черния път и спряха на около 25 метра по надолу като вкопани. Таня извика че на пътя има змия. Приближихме се и ние и видяхме един красавец смок – сивочерен отгоре и по-светъл отдолу, около 1.20-1.40 метра. Смока тръгна да се изнизва към левия склон и аз бързо подадох нещата си на Христина и изтичах да го погаля. Успях два пъти да плъзна ръка по опашката му. Усещането беше приятно, леко топличко. Смока не се сви на кълбо да се пази или да напада а продължи и се скри в гората. По време на слизането аз набрах малко мащерка (ще открия една тайна – когато се бере например мащерка, трябва да се бере преди слънцето да се издигне, освен това е хубаво поне една трета от набраното да бъде още неразцъфнала напълно билка и само напъпила билка – те имат повече етерични масла и жизнена сила). Върнахме се уморени на базовия лагер и изтичахме да се изкъпем. След това Николай каза че отива в селото да разбере за разписанията на рейсовете и да си купи нещо а ние останахме. Отидохме пак до втория и третия долмен и си покротувахме там. По едно време нещо почна да писука и видяхме двама иманяри със металотърсач да сноват наоколо. Опитахме се мислено да ги прогоним, но работата не стана. Изглежда нашето идване в селото беше разбунило духовете на мъжете от кръчмите (които нищо не правеха, а само пиеха вино или ракия) и те бяха запалени от треска за злато. На мен ми хрумна идеята, че може да се подхвърли подобна мисъл, че под най-старата кръчма още по кърджалийско време нещо е заровено, може би злато...

Вече си обяснихме следите в борова гора от разкопаване – то не изглеждаше да е правено от диви прасета.

Вечерта пак запалихме огън, вечеряхме и легнахме да спим.

Сутринта на съботата станахме малко по-късно, отидохме да се изкъпем. Тоз път си поплувахме повече – за последно, и се върнахме да закусим. След закуска си стегнахме багажа и отидохме да си напълним шишета с вода. След това се качихме до долмените и седнахме на минута мълчание преди тръгване. Видяхме че златотърсачите са минали оттук и са пречупили едно младо дръвче от задната страна на долмена. С подръчни средства направихме шина и се надяваме дръвчето да оживее. Също така посадихме наблизо семена от цветя, които беше донесла Таня. След това се прибрахме в базовия лагер взехме доста поолекналите раници и слязохме на площада на Хлябово. Софийската група тръгна в 13.15 с рейс към Хасково, а Адриан остана да чака рейс към Тополовград и от там да търси връзка за Варна.

Георги Царев
http://www.stote-duba.org

       

Хижа "Хубавец"     Гора от секвои над Кюстендил

От редакцията:  Сърдечно благодарим на Георги Царев за предоставения ни материал за долмените и снимките. Георги, знаем с колко много трудности се сблъскваш  и колко още трябва да преодолееш.Искрено се надяваме, че ще успееш ! Не е лесно да си лидер, но ти се справяш много добре ! Искренно вярваме, че България ще бъде втората  държава с действащи Родови имения. Пожелаваме ти успех във всички начинания !

"Къща от кирпич. Философия и практика"
Автори: Янто Еванс, Майкл Дж. Смит, Линда Смайли, 348 стр.

Тази книга е път към Екологическата Архитектура. Кирпичът е матетирал, състоящ от пръст, вода, слама, глина и пясък, който се слага ръчно по време на сроителството, докато все още е пластичен. Тук няма определени форми, няма тухли, няма химични добавки и няма необходимост да използвате каквито да е било уреди. Кирпичът е древен, изпитан от времето материл. Неговата жизнеспособност е била доказана в целия свят с вековете, а може би и с хилядолетията. Обаче, до сега, мнозина от книгите за строителството и архитектурата даже не спонемава общоизвестна, почти универсална методика на строителството на къщи от кирпич. Тази книга е написана с цел да запълни тази празнина.
Тази книга е резултат от сътръдничеството на стотици хора, които в продължение на около десет години работят заедно върху идеите на натуралното строителство.

На края на ноември очаквам  книгата "Къща от кирпич. Философия и практика". Ще имаме ограничен брой на книгите и ви молим да направите предварителна поръчка. Поръчките се приемат на адрес:  zvkedri@zvkedri.com 

Обсъждайте образа на Родовото си имение.

Събирайки се на групи само, за да получите земя е голяма грешка, защото впоследствие ще си пречите един на друг. Всеки си има своя образ на бъдъщето си имение. Намерете единомишлениците, обсъждайте всико в детайли и започвайте да действате.
Животът ще покаже кой какво е постигнал. Но ако още в началото започнете да  “дърпате” единомишлениците си всеки на своя страна, няма да забележите как животът протича покрай вас, а вие няма да имате никакъв резултат. Прибягвайки към крайности, има вероятност да се спънете в подводни камъни. По-добре създавайте образ на имението си, търсете съседи, творете, а не се делете безконечно на малки групички. Закономерно е, че няма да имате еднаково мнение по всеки въпрос. Гланото е  да имате разбирателство по най-важните въпроси. Нищо не стои на едно място, в това число и погледите върху живота, както вашите, така и на другите хора. Трябва да се научите да се обединявате, да изслушвате мненията си, да мислите, да се променяте !

Пожелавам успех на всички !
И пространство на любовта ви пожелавам !
Стеценко Руслан.
e-mail:w_forest@mail.ru
Харков, 5.10.2004
http://svitlenebo.nm.ru

Отговор на Простронството

Здравейте,
Искам да споделя мислите си. Всеки човек, който реши да създаде Родовото си Имение, отначало създава Пространството на Любовта. Пространството се отзовава на Любовта и искреността и дава на човека возможност да материализира Мислите си и Любовта на Земята.

Кога ще започнем да живеем в родовото си Имение ? Кога ще разберем, че вече сме в родовото си Имение ? Какви чувства се събуждат у нас ? Какви желания ни съпровождат ? Ние пак мислим само за себе си.... Мислим върху въпроси, които са важни за нас на този етап. Мнозина хора, размилявайки върху един или друг въпрос, го възприемат като проблем, който трябва да се реши.
Но Пространството, където живеем ние (дори апартамент или къща) има всички отговори. А да се научим да ги получавам е Проблем, който трябва да възприемам не като Проблем, а като Задача и да намерим начина да я решим. Всеки от нас решава по своя начин, а резултатът е един и същ. Трябва да се научим да сътрудничам с Пространството. Настоящият Живот в Екоселището започва от момента, когато сърцето ви ще започнат да бие в унисон с Пространството на основата на Любовта и Уважението един към друг.
Искам да споделя как аз реших задачата на сътрудничество.

1. Формулиране и формиране на мисли и думи. От формулирането зависи формирането на мислите. У Зараустра това е: “Блага мисъл, блага дума, благо дело”. Всичко това е сързано помежду си.
Ето един пример. Ако думата “проблем” е формулирана като “Задача”, ще намерим лесно решение. Още от училище знаем, че всяка задача си има решение, което може да бъде различно, но правилният отговор е само един. Но най-важното е, че всяка задача си има решение ! Ако имате задача, значи решението вече го има, само трябва да го намерим, да го почувстваме. И това е само едната страна на сътрудничество с Пространството. Така трябва да започваме, а както започнеш, така ще продължиш. И няма край този път на себепознанието и своето предназначение. Особенно ако знаеш, че всичко си има своя смисъл, смисълът на познанието.

2. Научете се да се доверявате на интуицията, мислите, чувствата си, защото ако не им се доверявате как ще ви се довери Пространството, в което ще живеете ?
Аз можех да напиша и още малко, но това е вече път, по който вървя и го виждам през призмата на моето предназначение.
Здраве и успех на всички и във всичко !

Олег Белоноги (Sunrays), Украйна
Екоселище "Долина Джерел"
(Долината на  Източниците)

Трябва ли да гледаме животни в Родовото имение ?

Искам да споделя мислите си във връзка с животниге в родовото имение от бр. 33
Давам цитати на някои читатели: Екоселища могат да се превърнат в обикновени села...
   Лично за мен има много точно граница между селото и имението. Познавам бита на селото и в никакъв случай не искам имението ми да заприлича на селския двор.
   Основен критерий за имението е как да направим така, че да работим по-малко в имението. Във връзката с това, аз се отказах от всякакво производството, което ще носи доход. Мисля, че целта на имението не е да се прехранва човек, а да се създаде контакт между човека и Вселената чрез общуване с растителния мир.
 Не съм против хората да гледат животни, за да има финансова подкрепа за семейството. Една крава реално дава 8-12 л. мляко всеки ден.
Например от кравата ще получаваме и биогаз, и мляко. Мисля, че една крава е дотатъчна за 4 и повече семейства.
Ако имението ще се прави както го предлага Анастасия, то всяко имение /желателно е/ да бъде обкръжено с гора /широка около 20 м / и поле около 2 километър. На тази територия може и крава да се пасе, и сено да се коси. А от кравешките изпражнения се добива газта, с която семейство от 3-4 човека ще си приготви храната.
Трябва да се засее 1 декар пшеница, 1 декар слънчоглед /защото около 0,5 декара ще изкълват птиците/ и около 5 декара елда – и пчелите ще се радват, и каша ще се получава много хубава. Трябва да се отдели место за цветя, къща, водоем. За животните практически няма да има място. Разбира се, че може да се намери място за технически и зърнени култури извън селището, където ще ги обработват няколко професионалиста от единомишлениците. При всички положения по-добре да имаме свои, проверени семена, произведени без химикали.   
   Площ от 1 хектар е минималната площ, на която можем да общуваме с растенията и да бъдем едно цяло с тях (см. книги).  

Степной Заяц
terra@ber.hs.ukrtel.net
http://imenie.by.ru

Мир на вашия Дом !
Здравейте, мили хора !
Искам да ви разкажа  за един малък колектив – творците на магазина “Пътят към себе си”, които строят малко общество на единомишлениците на Урал...
Аз съм Анатоли Минин, 37 годишен бизнесмен, създател на магазина “Пътят към себе си” в едно малко Уралско градче. Посетил съм много различни школи, центрове, поселения, манастири и секти в Русия, Индия и Непал...
Имам две деца на 4 години и на 1 месец. И двете ми деца бяха родени в къщи.
Имам малък колектив от единомишленици, с които строим нашата община на 0,5 хектара земя. Ние можем да печелим пари и да ги харчим за строителството на нашето екоселище. За три години сме направили много неща. Например: Действаща алтернативна енергетика ! Територията ни напълно е електрифицирана с достатъчна мощност с помощта на енергията на вятъра и слънцето. За допълнителни нужди имаме бензинов генератор.
Създали сме Красотата, Уюта и Чистота на нашата територия. Изучавам и овладявам новите методи на общуване със Земята и разтителния мир....
Създавам Свят на Детството на нашите деца.
Изучавам Себе си....
Имам великолепна руска Баня, където има Свята Чиста Вода и Дух на Парата.
Нашите Учители са Животът, Любовта, Творчеството...
Търсим Близки по Дух хора, за да общуваме  и за съвместно творение на Одухотвореното Пространство, където ще имаме възможност да намерим Себе си и да не позволим да се загубят Децата Ни....

С Уважение Минин Анатолий
e-mail:  Salon_13@bashnet.ru

Ставно масло

Ставното кедрово масло с живица има бързо и вълшебно лечебно действие. Поставено върху марличка и престояло едно денонощие, почивка един ден и отново поставено за 1 нощ върху подута става на палеца на крака (почти подагра) - доведе до спадане на отока, правилно оросяване и свиване на палеца (което преди това беше невъзможно).
При втриване на маслото в ставичките на пръстите на ръцете, стана едва ли не мигновена реакция и кожата върху ставичките се зачерви, което означава, че се възвръща правилното оросяване, болките изчезват след 2-3 масажа.
Много съм доволна от ставното масло и продължавам да го прилагам с масаж на мои близки и приятели, чиито ставни болки бързо изчезват.

Валя Кирилова
гр. София, 11.11 2004 г.

конференциите на всички теми - от Анастасия и децата до Мегре и кулинарните рецепти  http://kedrovka.fastbb.ru/

Екопоселища, клубове, единомишлениците в Русия.

Екоселище “Слънчевата поляна”, разположено
на няколко километра от гр. Томск, има повече
от 30 семейства.
artur_bikmullin@mail.ru Артур Бикмуллин
 http://sunglade.nm.ru/

Екопоселение на 170 км от Москва.
ragday14@yandex.ru
saturn_mk@mail333.com
http://www.blagodat.nm.ru

Калининград. Екопоселение и клуб "Образ"
http://www.svetobraz.narod.ru
don-dimos@yandex.ru Дмитрий
Алена Березина aberezina@yandex.ru
Суленков Владимир root@obvs.koenig.ru
Кирилл Тютюков kirill22kov@yahoo.com

http://www.rodovaya-zemla.narod.ru

http://www.blagodat.nm.ru/

Финландската рецепта за боя

Спомнете си как се е измъчвал Том Сойер, когато леля му Поли го е накарала да боядисва оградата ? Оказва се, че и ние напразно изразходваме енергията си за боядисване на дървените съоръжения.
 Практичните жители на Финландия са установили, че блажната боя не може да помогне да съхраним дървените постройки за дълго време. Изследванията са показали, че под боята се събира влага, създава се оптимална среда за развитие на микрооргонизмите, разрушаващите дървото. По-добре да се използва финландски състав. Сградите, обработени по този начин имат много дълъг живот. 

Финландския състав за боядисване на дървени повърхности:

• Брашно пшенично или ръжено, 720 г;

• Железен сулфат /зелен камък/, 1560 г;

• Готварска сол, 360 г;

• Варов сух пигмент, 1560 г;

• вода, 9 л.

Трябва стриктно да се спазва технологията на приготвяне на финландския състав. Първо се приготвя клайстер /лепило от брашно, нешесте/. Брашното постепенно се слага в 3 л. студена вода, за да се получи консистенция на гъста сметана. Останалите 6 л.ще се доливат в горещо състояние. Клайстерът се прецежда и се слага на огън. Разбърквайки постоянно се добавя сол, след това железен сулфат и на края варов сух пигмент. Получената смес се залива с останлите 6 л. гореща вода. Съставът е готов. Нанася се върху повърхността два пъти. Разход – 300 г. на 1 кв. м. Ако повърхността е била боядисвана преди това, трябва да я изчистите от старата боя. Повърхността не се грундира. Повърхността, обработена с този състав не се нуждае от ремонт в продължение на 20 години. За разлика от блажната боя, която не пропуска въздух, финландският състав няма този недостатък.

Вестник  "Родово имение"

Здравейте, скъпи приятели!

Отново ви пише Татяна от град Чирпан. Прочетох всички книги до последната и съм във възторг. Изпращам ви новите си стихотворения.
С обич, Татяна
гр. Чирпан, 10.11.2004 г.
 

За родовите имения

Ако погледнеш - просто-
парче земя,обиколено с дървеса.
Тук ягоди,там грозде и ябълки растат.
Какво е туй парче земя?
Всичко тук  с любов е засадено,
за близките,за вечни времена.
Това Родина е,това е земен рай,
защото тук на любовта искрата
е пламнала и вечно ще гори.
Тук ти си истински и вечно ще живееш.
И без оръжия светът да бъде,
щастливи хора да сме ние.
Деца щастливи да се раждат,
деца на този земен рай.
Да бъде!

                   *****

В клас съм. Пея песен.
Сърцето ми тупти в такт с песента.
Песента струи от детските души
макар и само миг-те са добри.
Не се препират, не се бият,
усмивка на лицето им играй.
Песента направи чудо-
децата се обичат в този час.
Звънецът би и пак са същите като преди.
Дано от песента поне мъничко
е останало във детските души.
Това е зрънцето от любовта.

                 *****
С хляб се храним всеки ден.
Ядем там кифли, баници и прочие.
Но някой надали замислял се е тъй:
"Защо на баба ми по-сладък хлябът е?"
И гледаш старата жена-
ту слага брашънце, ту мляко,ту мая.
Не мери нищо с теглилка тя
не следва някакви си рецептурници.
Тестото бухва от маята
и изпълва цялата тава.
Зная вече поради каква причина
е сладък хлябът в нейната тава.
Тя знанията древни си ги има
с любов го тя омесва, с песента.
Не пее днес, но си представя
на младини как в ранно утро
погача с любов приготвяла е тя
от нейно жънато и обичливо жито.
В този хляб любов е слагала немалко
за да нахрани на обяд тя моя дядо.
Това си спомня и сега.
Затуй е сладък хлябът в пещта.

От редакция: Тези прекрасни стихове принадлежат на Надежда, лечителка от  гр. София

 

Регистрирайте се за алманах "Звънтящи Кедри" Рассылки на MailList.Ru

Webmaster: Гера Глубоковских   Редактор: Елена Петрова
Автор на алманаха: Гера Глубоковских